Живи микробни хранителни добавки, които оказват въздействие върху организма, като произвеждат важни ензими и клетъчни биопродукти.
Думата пробиотик (създавам живот) се използва за първи път през 1954 година при сравняване на вредните ефекти на антибиотиците с полезните бактерии-Probiotica.
За да разберем тяхното огромно значение, ние ще се върнем в древността. Хората тогава са имали непоносимост към млякото на домашните животни, това им е било генетично заложено. Те не са имали ген, който да отговаря за производство на ензима лактоза, разграждащ млечната захар.
Преди повече от 8000 години Тракийският народ на Балканите открива технология за ферментация на млякото от домашните животни. Той култивира от зелените растения лактобацили, днешните L. bulgaricis, който разгражда млечната захар. В получените продукти –Йогурт (йогу на тракийски означава –твърд,здрав), сирене вече няма млечна захар. Така преди повече от 7000 години в организма на траките, а по-късно и при останалите европейци, настъпват генетични промени. Новите храни и милиардите полезни бактерии са създали ген, отговарящ за производството на ензима Лактаза, разграждащ млечната захар в организма на човека. Пробиотиците са първите лекарства създадени от човека. В природата пробиотиците са естествените врагове на вредните микроби.
Основата на съвременното учение за пробиотиците поставя руския учен Иля Мечников, носител на Нобелова награда в труда си „За дълголетието и подмладяването на човека”. Там той пише, че дългият и здравословен живот на българският селянин е резултат от ежедневната консумация на ферментирало мляко и млечни продукти. По това време в България е имало най-много столетници на глава от населението. Професорът установява, че в дебелото черво на човека се развиват гнилостни процеси с образуване на токсини, които се усвояват от организма. Настъпва самоотравяне, което уврежда всички вътрешни органи. Мечников открива, че това вредно въздействие може да бъде премахнато чрез постоянно засилване на лактобацили. Препоръката му е да се приемат ежедневно млечни продукти.
Днес за пробиотиците е доказано, че имат сериозно значение за здравето ни. Защото те подобряват имунната ни система. Имат антимикробен ефект. Намаляват лошият холестерол, лекуват диария, предпазват от остеопороза и диабет, изчистват кръвта от токсини.
Затова подпомагането на организма с пробиотици, възвръща нормалното равнище на добрите бактерии и подобрява съпротивителните сили. Те регулират храносмилането, възтановяват ни от различни възпаления, които засягат стомаха. Лактобацилите в тях разграждат протеините и мазнините до полезните за човека аминокиселини. Пробиотиците лекуват целия храносмилателен тракт.
Храни пробиотици: Кисело мляко, кефир, кисело зеле, соева паста, меки сирена. Консервирани зеленчуци-ферментирали по естествен начин-домашна туршия (не от магазина). Банани, артишок, червено вино, мед.
Таня Георгиева
в. „България СЕГА“
