Между различните специалисти има спор относно причините за агресивността. Едни смятат, че тя е вродено, инстинктивно явление, а други – че този вид поведение се заучава. Жан Жак Русо разглежда човекът като мило, щастливо и добро създание, а обществото със своите ограничения му налага да бъде агресивен и го покварява. Друга част от учените, поддържат схващането, че в естественото си състояние човекът е звяр, чиито естествени инстинкти към агресивност могат да се обуздаят или сублимират само с прилагането на мерки за опазване на обществения ред. Зигмунд Фройд смята, че човек се ражда с инстинкт към смъртта насочен навътре и изразяващ се в наказание, което човек налага върху себе си, и в крайната си форма това наказание се превръща в самоубийство. Насочен навън обаче инстинктът към смъртта се проявява във враждебност, разрушителни наклонности и убийство. Според Фройд обществото играе основна роля в регулирането на този инстинкт и помага на хората да го превърнат от разрушителната енергия в приемливо или дори полезно поведение.
Някои учени приемат, че в естественото си състояние човек е не само е убиец, но безмислената му разрушителна наклонност е единствена по рода си сред животните. Печален е фактът, че ние сме най-жестокият и безмилостен вид, който е стъпвал някога на земята.
Агресивността е поведение, насочено към причиняване на определена вреда на друга личност. Това поведение предполага нанасянето на вреда: болка, унижение, обида… (съзнателно намерение за причиняване на зло).
Причини за агресията:
Когато човек е фрустриран, със сигурност няколко неща го карат да бъде открит за агресивността:
– приписването на враждебност на действията на другите засилва склонността да се отговори с враждебност;
– ако изпитваната емоция е гняв – човек е склонен да отговори враждебно, ако е страх – е по-склонен да се оттегли от ситуацията;
– ако самоконтролът е силен, човек ще издържи на фрустрациите, което ще ограничи и агресивността, ако самоконтролът е слаб, човек ще издържи по-трудно на фрустрациите и това ще го направи по-уязвим за агресивността;
– загубата на чувствителност към ценностите, ограничаващи приемането на агресивността като модел за разрешаване на трудностите засилва агресивността;
– предметите, които са свързани с агресивността, в ситуация на фрустрираност могат да подтикнат към агресивност.
С приобщаване към агресивността като способ за разрешаване на проблемите и за постигане на целите и желанията, човек бавно започва да загубва чувствителност към нараняванията и болката на другите, започва да приема агресивността като обикновено поведение.
Пътища за развитие на агресията
– Влияние на телевизията и филмите върху агресивността. Когато човек възприема продължително време агресивността, представена в различните филми, той започва да реагира по-слабо при сблъсъка с реалното насилие. Емоционалната отзивчивост към пострадалия намалява и насилието започва да се оправдава. Така на индивида се откриват нови модели, които могат да бъдат много разнообразни и с различна жестокост. Преосмисля собствената агресивност- ненаказаната агресивност у другите създава впечатление за ненаказуемост и на собствената агресивност. 
Намалява чувствителността към изпитваната от жертвата болка. Агресивността се възприема като обикновено поведение. Изменя се представата за света – светът започва да се възприема като враждебен, животът с другите е изпълнен със заплаха, насилие и враждебност. Насилието в масмедиите е представено в определена позиция (т.е. нещо се е случило с даден човек или семейство и затова ти като отмъстиш чрез насилие връщаш справедливостта). Никога не се показват реалните последици от насилието. Намалява прага на насилието; вече не им прави впечатление страданието на другите хора; засилва се все повече интереса към насилието, като следствие на това се получава безчувственост. Засилват се праговете на страха, започва да се мисли, че света в който живеем е враждебен и ужасен и се поражда силно чувство на страх.
– Влияние на електронните игри върху агресивността. Те също оказват влияние върху развитието на агресията; в този случай детето е не само зрител на агресията, но и участва в нея, в самото действие;
– Влияние на семейството върху агресивността:
1) чрез собствения модел на поведение; семейната среда служи за изграждане на модели за отношение към другите и за мнение към себе си;
2) чрез загубата на контрол върху детето в неговият ежедневен живот,
3) чрез слаба дисциплина и незаинтересованост от поведението; непоследователност във възпитанието;
4) чрез използване на физически наказания; тежките и груби наказания водят до появата на агресия; агресия може да се появи и когато детето е зплашено от факта, че ще му се отнеме любовта или привилегиите.
5) чрез отчуждението, безразличието, враждебността и търпимостта към агресивността на детето.
6) Самата раздяла на родителите води до реакция на детето със засилена агресивност (агресивността в този случай отново е отговор от породената несигурност);
7) Родителската психопатология и възможните генетични приноси – има редица доказателства, че определени типове родителска психопатология са свързани с детската агресия и в последствие антисоциалното поведение.
– Влияние на общуването с връстниците върху агресивността. Много от агресивните форми на поведение могат да бъдат придобити при общуването с връстниците. Това става чрез: непосредствено сблъскване с агресивните действия в различните съвместни дейности и открити предизвикателства и фрустрации. Желание за принадлежност към дадена група.
– Влияние на училището върху развитието на агресията
– училищна неуспеваемост: съществува очевидна връзка между учебния провал и развитието на агресия. С течение на времето ранният юноша с лоша училищна подготовка е все по-склонен да загуби мотивацията си за ходене на училище и да се свързва с девиантни, антисоциални връстници, засилвайки собствената си агресия и антисоциалните си поведенчески модели.
– училищната атмосфера – децата с криминално поведение много често са от едно училище;
– липсата на преживяемост на успеха води до търсене на алтернатива, това поражда агресивност, то се ориентира към извънучилищните групировки, именно там то се утвърждава;
– училището по своята същност е силова институция, неговата логика е сходна с тази на казармата; училището е построено на принципа на непротиворечието; има наличие на репресивни неща – изпити, ако не е добър резултата от изпита започват упреци и обиди, учителите в такава ситуация работят само с определена група от ученици докато другите скучаят; в такива случаи трябва да се помогне на децата да преживеят успеха и така да се почувстват значими;
– агресивните деца във всички случаи са отпаднали от дадена ученическа група и като отхвърлени попадат в девиантни групи
– липса на ниши за социална конструктивност
– липса на социална ангажираност (социалната ангажираност се противопоставя на агресивността)
– липса на чувствителност към гледната точка на другия (към неговото мнение и чувство).
Справяне с агресивността
Справянето с агресивността започва с преосмислянето на нейното значение – ако агресивността се схваща като поведение, което помага в постигането на успех и разрешаването на определени междуличностови проблеми, тогава индивидът не би се променил. Но ако агресията се възприеме като недостойно поведение, нараняващо и оскърбяващо останалите, тогава агресивността би могла да се ограничи по следните начини:
– чрез заместване на агресивните поведения с неагресивни;
– непрекъснатото търсене на враждебност в действията на другите се заменя с приписване на доброжелателност;
– чрез емпатията и заставане на чуждата гледна точка;
– чрез въвеждане на просоциално поведение;
– да се увеличи чувствителността към агресията и болката, която е причинена от нея;
– да се подкрепя морално жертвата.
Д-р Затослав Арабаджиев
за в. „България СЕГА“
Фейсбук: petrov arabadzhiev
Скайп: d-r zlatoslav arabadzhiev
Тел. 00359889990168
