„Съхранил тая традиция на старите траки, народът ни и днес очаква с надежда и радост кукерите в своя дом. Те играят в последните дни на зимата, когато набъбва всяка пъпка и земята се пробужда за нов живот. Топло или студено, щом дойде кукеровден и се разиграят кукерите – дошло е времето!“ – из „Хубост за бъдни векове“, Л. Йорданова
***
Ето, че отново дойде Сирни Заговезни и кукерите стъкмиха костюми и маски…
В събота, на 1 март 2025 г., се проведе СТАРЧОВДЕН В КАРЛОВО. В него участваха кукерски групи от Карловския край: с. Климент, с. Войнягово, гр. Баня, с. Дъбене, с. Горни Домлян, с. Васил Левски, с. Сушица (днес квартал на Карлово), с. Домлян, с. Соколица, с. Каравелово, с. Ведраре, с. Столетово, с. Богдан, гр. Калофер, с. Пролом, с. Христо Даново, гр. Клисура, с. Бегунци, гр. Карлово.
„Всеки народ има своите традиции и обреди, сътворени от хората и завещани за бъдещите поколения. Своето живо наследство има и България. Един от най-типичните и характерни моменти в традиционния български календар са кукерските игри. СТАРЧОВДЕН (Денят на кукерите) е от онези празници, които не само ни връщат към корените ни, но запазваме връзката си със земята и природата. На СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ – ден за прошка, преход между зимата и пролетта, началото на Великите пости, кукерите със страшни маски и магически движения играят, за да прогонят завинаги злото и да възтържествува доброто, да има богата реколта през следващата стопанска година.“ – каза водещият, г-н Румен Стоянов.
***
Скъпи читатели на в. „България СЕГА“,
Бих искала да Ви поканя на едно ПЪТУВАНЕ из селищата на Карловската розова долина, за да Ви разкажа за многобагрените кукерски костюми и островърхи маски, причудливи гугли и едри пискюли, дрянови геги и мънистени колани, старчески игри, обреди, предания…
Чановете запяха… Да тръгваме…!
Кукерите в с. Климент
Обичаят „Старчовден“ в с. Климент се празнува от незапомнени времена. Старчовската традиция има много дълбоки корени в живота на хората в това село.
Климентските старци са облечени с традиционните потури. Слагат бели шаячни навуща и черни козиняви кадънки. На кръста увиват черен пояс. Горната част на облеклото се състои от бяла вълнена фланела и пембян розов ГИСЛЮК (елек). Старците носят на кръста два или три реда хлопки или чанове. Върху тях и между тях висят разноцветни прашки и пискюли от вълнена прежда. Маската, наречена СУРАТ, е изработена от ситна телена мрежа, която е пришита към шапка. Към шапката отзад е пришита също ЧЕРВЕНА КЪРПА, покриваща раменете на стареца. Горната част на маската е висок купол. В него съглеждаме цветя от разноцветни платове, огледалца, мъниста и дълги панделки. Преобладаващите цветове в климентския старчовски костюм са червеният и белият. Водачът на кукерската дружина задължително държи в дясната си ръка метална САБЯ, с която символично съсича злото.
Кукерите в с. Дъбене
Старчовден е един от най-големите и почитани празници в селото. По време на турското робство, поради забрана, той се празнувал на двете могили, които се намират извън селото.
Дъбенските старци са облечени в тъмни потури от домашен шаяк, върху тях падат пискюли в различен цвят. НАВУЩАТА им са от бял домашен шаяк, украсени с черен гайтан и китки по тях. Ризата е бяла, памучна, с шевица. На раменете над ризата се поставя „ален пош“, т.е. червена кърпа, а на главата – „карманлийка“ (забрадка). В дясната ръка държат ГЕГА от дряново дърво, украсена с пискюли. Най-впечатляващото обаче са хлопките. Дъбенските кукери са с най-голям брой хлопки. Можете ли да си представите, че ХЛОПКИТЕ СА 50-60 на брой? Те са завързани на кръста и тежат към 50 кг., дори и повече. Гледката с хлопките е главозамайваща… Звънът им достига чак до друга Вселена…
Кукерите в с. Каравелово
Белият цвят е символ на чистота, на ново начало, на доброта и свобода. Затова в каравеловските маски преобладаващите цветове са бял и черен. Маските са украсени с РОГА, цветя и шарени панделки, символизиращи идващата пролет. Интересен е фактът, че хлопките на кукерите от това селце са НЕЧЕТЕН БРОЙ и тежат 20-30 кг. Кукерът носи на кръста или само ХЛОПКИ, или само ЧАНОВЕ. Хлопките се нанизват на колан като всяка хлопка се привързва на две места с прашка, за да бъде на разстояние от другата. Казват, че тогава звукът бил най-силен и ясен. На колана са поставени разноцветни прашки, завършващи с пискюли. Водачът на групата носи в ръката си парадна сабя, символизираща победата над злото.
В ритуалните игри кукерите се подреждат в две редици след водача. Движат се в кръг, разделят се, после правят два кръга… Нещо повече. Вечерта на Сирни Заговезни в селото се палят огньове. Кукерите прескачат огньовете за здраве. С всеки ПРЕСКОК над огъня те „изтърсват“ злото, за да изгори в огъня. Желанието е новото начало да дойде с добро. Разцъфващата пролет трябва да дари всички със здраве и берекет.
Кукерите в с. Сушица (днес квартал на Карлово)
Знаете ли защо кукерите в с. Сушица ги наричат „арапи“? Защото в костюмите и маските преобладава черният цвят. И защото старото име на селото било Арапово. Кукерският обичай е запазен в Сушица в непокътнат вид. И още нещо, което е уникално за България: в това село има два вида кукери – БЕЛОГАЩИ (белодрешковци) и БАДЖАЦИ (чернодрешковци).
Старите хора от селото ми разказаха, че при тях Старчовден започва три седмици преди празника. Най-напред мъжете раздрънкват хлопките, та от тях да падне ръждата. После изваждят от раклите ДЮЗЕНА (костюма) и преглеждат отделните му части…
Белогащите са облечени с бели гащи и бели ризи. На раменете си намятат „азев пош“ (червена кърпа с шарки, наподобяващи паунови пера). На кръста е поясът с накачени на него БРОНЗОВИ ЗВЪНЦИ. Броят им задължително трябва да бъде 9, 11 или 15. Между хлопките висят разноцветни дълги пискюли в червен, син, зелен, бял и жълт цвят. Всеки цвят носи определена символика. Например жълтият е символ на хляба. Червеният е символ на плодородието в природата и у човека. Синият е символ на небето и спокойствие, зеленият – на гората и полето, белият – на невинността и чистотата.
Маските на белогащите кукери са меки, ниски, бели и украсени с разноцветни пайети. Белогащите кукери са предимно млади момчета и мъже.
Баджаците са облечени с черен сукман, с гащи от КОЗИНАТА НА КОЗА като при някои от кукерите единият крачол е БЯЛ, а другият – КАФЯВ или ЧЕРЕН. Облечени са с бели ризи като на раменете имат червена кърпа. На главата поставят „кюлаф“ – конусовидна висока маска със страшен израз в лицевата част. Кюлафите са украсени с мъниста и пискюли.
На кръста са препасани пет големи МЕДНИ ХЛОПКИ. Баджаците олицитворяват злите сили и духове в природата, които трябва да бъдат прогонени. Танцът на баджаците се характеризира с тежка и спокойна стъпка. Тази стъпка символизира идните летни горещи дни, когато хората прибират натежалите житни класове, а след лятото идва богатата, отрупана с есенни дарове, щедра есен.
Кукерите в с. Войнягово
Сутринта на Сирни Заговени старците се събират на групи и обикалят селото. Около обяд отиват на мегдана. Там са и кукерите, и хората от селото. Пеят се старчовски ПЕСНИ. Играят се войняговските ХОРА. Трябва да отбележим, че на Сирни Заговезни песните, които се пеят във Войнягово, са 19. Нито повече, нито по-малко. Старците обикалят около хорото, а когато то спре, започва „Старчовското хоро“. Войняговските кукери играят групово със строго определени стъпки и дрънкане на хлопките. Панталоните са украсени отстрани с разноцветни ПИСКЮЛИ и РЕСНИ. На кръста имат един или няколко реда хлопки с различна големина. Ризата е бяла с цветни гайтани. На раменето е поставена червена кърпа. В ръцете си мъжете държат овчарска гега с пискюли. Най-впечатляващи са „кюляфите“, т.е. бляскавите маски. Те представляват висока триъгълна дървена рамка, обшита с плат, закрепена на раменете със стойки. Лицевата част на маската е украсена с множество малки ОГЛЕДАЛА, мънистени гердани, пискюли, а отстрани – цветя и китки. В миналото, вместо огледала, хората поставяли цветни стъкълца.
Типично за войняговските старци е „плющенето“ с КАМШИК, изработен от кожа.
Макар и да се отклоня леко от темата, бих желала да споделя, че гозбите на Сирни Заговезни във Войнягово са следните: „Разхвърлян млин“, „Джуркан боб“, „Поляти яйца“.
Кукерите в с. Домлян
Домлянски кукери – „бабури“ или „старци“ имат един от най-атрактивните костюми в Карловски край. Костюмите са наречени „дюзени“ и се предават от поколение на поколение като СЕМЕЙНИ РЕЛИКВИ. Използват се от целия род.
Домлянските кукери носят КЛАШНИ, т.е. панталони от козя кожа. Ризата е бяла с шевица, кърпата за раменето също я бяла и обшита по краищата с титирета (пайети). Страшните маски са бели, високи и конусовидни. В ЧЕРНО са изваяни веждите, процепите за очите и устата. Мустаците и брадата са дълги, направени от КОНСКИ КОСЪМ. Маската е украсена с цветни мъниста и пискюли. На кръста мъжете закачват огромни ХЛОПКИ.
Всеки кукер държи в ръката дървена гега. С нея закача момите в селото. Бабурите обикалят селото, влизат в къщите и прогонват злите сили. В знак на благодарност стопаните им подаряват вино и сладкиши.
За танците домлянските кукери се подреждат не по възраст, а по ръст. Най-отпред е винаги най-високият кукер. Скачайки, бабурите обикалят площада на селото няколко пъти. Накрая се подреждат в кръг, събират гегите си и оформят СЛЪНЦЕ.
Кукерите от с. Васил Левски
Старите книги и хората в с. Васил Левски ни разказват, че в миналото турците забранявали на местните хора да отбелязват своите празници. Турците виждали в кукерите бунтовници. За да може да отпразнуват Старчовден, хората излизали в Балкана, в местността „Курията“ и там играели своите обредни танци. В книгите пише, че за да разтурят празника, турците отсекли рамото на един от кукерите. Бялата му риза била обляна в кръв. Но кукерът намерил сили да продължи да играе. Това изплашило турците. Решили, че това е зла поличба и завинаги напуснали местността.
Едно от впечатляващите неща за СТАРЧОВДЕН в село Васил Левски е това, че най-напред на мегдана излизат дяволите, а едва след тях – кукерите. ДЯВОЛИТЕ са облечени в черни дрехи, опашките са намазани с катран, стъпват бавно и удрят силно черни връшници. Дяволите символизират нечистите сили и злите духове. Те ще бъдат пропъдени от кукерските песни на хлопките.
Левченските костюми и маски се предават от поколение на поколение. Много от костюмите са обличани от ТРИ ПОКОЛЕНИЯ – дядо, баща, внук…
Панталоните на тези кукери са изцяло от КОЗИ КОЖИ с дълъг косъм. Ризите им са бели като върху тях се облича черен сукман от домашен вълнен плат. Сукманът е с шевици и сребристи пайети. Медните хлопки са задължително 5: две са отзад и три отзад. Големината на хлопките се определя от възрастта на кукера. Под хлопките са препасани домашно тъкани червени месали с пискюлчета по краищата. Кукерите поставят кожен колан, а върху него плетен колан, украсен с мъниста.
На главата си кукерите имат КОНУСОВИДНА КАЧУЛКА, която е висока 120 см. Качулката има брада от козя кожа, мустаци от конска опашка и зъби от бял вълнен плат. В ръцете си кукерите държат бяла кърпа с пъстроцветни пискюлчета. На ръцете имат МЪНИСТЕНИ ГРИВНИ.
***
Старчовден е… Хлопките огласят простора… Играйте кукери, гонете злото, за да бъдем здрави и честити! Да има берекет и годината да е сита!
Там, където са кукерите, традициите са живи… Историята разказва приказки, въвежда ни в народното творчество, а то е събрало любородния огън и мъдростта на вековете…
Д-р Ваня Велкова
в. „България СЕГА“
Берлин
Снимки: д-р Ваня Велкова, личен архив
Уважаеми читатели,
Ако желаете да рекламирате при нас се обадете на тел. 773.317.8035 или пишете на емайл: bg7tv.editor@gmail.com (24/7)
За да получавате информация 24/7 ни последвайте във фейсбук!
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
