Празниците винаги ли имат вкус на мандарини и коледни бисквитки

Всички разказваме навред как се подготвяме за коледните празници и за
посрещането на новата година. Обличаме най-лъскавите си дрехи, подреждаме
трапезата, а след това се хвалим дни наред колко добре са ни се получили сармите,
питката, тиквеникът. Коледните базари са пълни с хора, които поне за кратко се
чувстват напълно щастливи или поне за миг забравят многобройните си драми.
Лампичките на коледната елха се отразяват тайнствено в ирисите ни, обаче не бива
да забравяме, че те се отразяват там някъде и в нечий горчиви сълзи.
Не ме разбирайте погрешно, никак не бих искала да ви развалям празничното
настроение, дори част от мен се бие през ръцете за това, което ще напиша. Тук не
визирам само сираците или хората с увреждания или други уязвими социални групи,
за които Коледата е и късче надеждица, обаче и напомняне, че нямат семейство или
не са като другите или пък това, че са в някой дом, далеч от близките си. Тук имам
впредвид и хората далеч от родината си, особено в първите им коледни празници
след като са заминали в чужбина да търсят успеха и новите възможности. По
разказите на различни познати осъзнавам, че една не малка част от тези хора са
заминали и поради още една причина, а именно поради бягство от конфликтно
семейство. Просто нищичко не ги задържа на родна земя и решават да потърсят
късмета си, като така хем искат да се спасят от токсични семейни отношения, хем да
пробват да подредят бъдещето си другаде. И според мен поне донякъде бягството от
неуредиците в страната ни и ниските доходи е и бягство от неуредиците в
семейството.
За такива хора тези, така наречени семейни празници, са много, много по-
тежки и се чувстват празни и им е хладно на душата. Събират се с приятели или със
семейството, което са създали междувременно там, но все пак… зее и празнина.
Дори подтиска мисълта, че самата дума празник съдържа и празнота в себе си. И
като че се опитваме да компенсираме несъзнавано този факт с определението
семеен пред празник?!
Също и хората, които може да са останали в родината си, но да се чувстват в
ничия земя, понеже например са на 200 метра от роднините си, обаче са си станали
толкова далечни, че душите им да са на километри разстояние. И сядайки по
принуда на масата с тях, с престорена усмивка, всъщност докато стигнат до
тиквеника, вече е възможно да са се изяли с погледи и да са се погубили с думи. И
накрая да са облекчени, че са си тръгнали и са свършили “задължението” си и тази
година. Пиша задължение, защото родителите например нерядко вменяват чувство
на дълг у децата си, че те трябва да дойдат на всяка цена. А всъщност, ако тези деца
са истински привързани, те ще поемат инициативата сами и ще дойдат дори от
другия край на света, стига да не ги спъват други обективни фактори. Истината е, че
празниците са най-истинският и сигурен тест за здравината на роднинските връзки. И
точно това е едновременно стряскащото и дразнещото или ако имаш късмет да си в
наистина прекрасно и разбрано семейство, това е поводът да се гордееш от кои хора
произлизаш.
Както вече написах по-горе, по Коледа можеш най-ясно да разбереш какви са
отношенията на някой и степента му на свързаност със семейството му. Боя се, че
доста познати, с които се видях или чух по телефона, се бяха заели с
приготовленията и подредбата дори с лека досада. Когато им пожелавах споделени
мигове с близките им или весело изкарване със семейството им, те смотолевяха с
половин уста по едно не особено щастливо “Благодаря, подобно!”. Мога да кажа, че
и аз съм от тези индивиди, понеже роднините ми са доста изнервени и конфликтни и
е трудно да се запази мирът и спокойствието, когато си сред тях. Поради това и
често на тези празници ми е доста тъжно и вътрешно ми е самотно. Впрочем никак
не е лесно и на онези, загубили близки и важни за тях членове на семейството,
особено ако загубата е станала именно покрай тези празници.
Просто бих искала да призова да помните, че от другата страна на щастието
седи тъгата и тежката коледна депресия. За някои празниците са повод за
жизнерадостна и еуфорична приповдигнатост и настъпването на работните дни е
подтискащо. При други обаче е точно обратното – преди и по време на празниците е
мрачно, а краят е повод за облекчение и радост. На вторите би могла да им натежи
на плещите дори коледната еуфория, която се носи във въздуха. Бих посъветвала
такива хора все пак да пробват да се срещнат с поне част от роднините си, с които
се чувстват по-близки или поне, за да им е малко по-леко, да намерят кътче в себе
си да се помирят с някои от тях. Ако им е трудно да го сторят на живо, то нека да
потърсят баланса и хармонията в себе си по отношение на дадения човек. Ако
наистина им е невъзможно, то биха могли да потърсят и друга утеха, като да
попътуват. Важно е да занимават съзнанието си с нещо и да не се оставят в ръцете
на мрака, било то хубав филм, книга, а защо не и да излеят душата си в редове или
рисувайки картина… Изкуството винаги е добър приятел… Пък и току-виж се
изненадат от някой свой скрит талант или хоби. Доброто наспиване също спомага за
подобряването на настроението и намаляването на депресивните състояния. А и
занимания, свързани с личностно духовно и емоционално израстване. Защо трябва
непременно да са семейни празници, като могат и да са празници на личността,
която в края на краищата е не по-малко важна и безценна.

Накратко казано, за някои семейните празници имат вкус на мандарини и
банани, а за останалите – на валидоли или други успокоителни, примесени със
сълзи. А който е истински щастлив и със съкровено искрящ поглед, се радва на
цялостна палитра от прелестни вкусове и така се увеличава удоволствието и
насладата му. И като че най-истинското и най-доброто пожелание за някого за
празниците би било това да усети истинския вкус на ястията на празничната
трапеза… и сладкия аромат на коледните бисквитки с канела… И аз ви го
пожелавам, от цялата си душа и сърце! Така, както и да се насладите на хубави и
истински пълноценни мигове с близките ви. С надежда за по-добри и мъдри
моменти… Амин!

Съкровено ваша:
Деспина Клер
в. “България СЕГА”

>>>