
Интервю с г-н Валентин Дончев, Генерален Консул на България в Чикаго- САЩ
Г-н Дончев, добре дошли в Чикаго!
Благодаря за традиционното нашенско “добре дошли” и за интереса и ангажираността да отразявате ежедневието, постиженията и проблемите на българските общности извън пределите на България и по-специално в Чикаго.
Как намирате Чикаго, като нова дестинация в дипломатическата си кариера?
Пристигнах в Чикаго съвсем наскоро, но вече имам отлични първи впечатления, особено що се отнася до срещите ми с представители на нашата общност тук. Наистина, още от летището, аз и семейството ми се почувствахме като у дома. Очаквам развитие на контактите и сътрудничеството с всички българи в Чикаго и в консулския окръг, като се надявам с общи усилия постигнем положителни резултати.
САЩ ли е мечтата на всеки български дипломат? И ако е, защо?
Според мен, от чисто професионална гледна точка няма причина САЩ да не бъде предпочитано място за работа от българските дипломати, предвид членството на страната ни в НАТО и отличното състояние и развитие на двустранните отношения в контекста на стратегическото ни партньорство. Допълнителен положителен фактор са и разнообразните възможности, които предлага съществуването на различни по предмета на своята дейност дипломатически и консулски представителства на България в САЩ – посолството във Вашингтон, Постоянното представителство към ООН в Ню Йорк и трите Генерални консулства – в Чикаго, Лос Анджелис и Ню Йорк.
Чикаго е наречен най-големият български град извън България. Бихте ли могли да ни кажете точния брой на българите живеещи в Чикаго?
Числото варира от 30 хил. до 150 хил. и нагоре. Склонен съм да приема второто. В многомилионния град, често напълно случайно и в най-случайни места се срещат хора говорещи български. Прави ми силно впечатление защото, работейки в Мюнхен – ФРГ това не бе ми се случвало.
Тази голяма разлика се дължи на различния контекст, в който се използва “Чикаго”– като се започне от самия град, града плюс предградията и населените места в непосредствена близост (голямо Чикаго) и се стигне до целия консулски окръг на Генералното консулство, който включва 14 щата – Колорадо, Айова, Илинойс, Индиана, Канзас, Мичиган, Минесота, Мисури, Небраска, Сев. Дакота, Охайо, Южна Дакота, Уисконсин и Уайоминг. Данните, които бих могъл да посоча – брой на българските граждани в консулския окръг около 200 000 души, и в Чикаго между 30 и 60 хил. души – също са приблизителни, тъй като не е задължително пребиваващите в чужбина българи граждани да се регистрират в нашите дипломатически и консулски представителства, а регистриралите се по свое желание в Генералното консулство в най-големия български град извън България – Чикаго, например, са по-малко от десет души. Освен това не разполагаме с информация относно продължителността иа престоя и местонахождението на краткосрочно пребиваващите български граждани и на българите, които нямат българско гражданство.
Разкажете нещо за себе си в личен план, за пътя Ви на дипломат до идването Ви в САЩ.
Роден съм в София през 1960 г. в гр. София, където завърших средното и висшето си образование – в 114-та Английска езикова гимназия и в Университета за национално и световно стопанство с магистърска степен по “Международни отношения”. Завършил съм и дипломатически курсове за специализация по европейска интеграция и международни организации в Хага – Холандия, Бирмингам и Оксфорд – Великобритания. Говоря английски, руски и френски езици.
Работя в Министерството на външните работи от 1986 г. Непосредствено преди назначаването ми за Генерален консул на Република България в Чикаго бях началник отдел в Министерството. Личният ми дипломатически ранг е “пълномощен министър”. Имам три задгранични мандата – един в посолството на България в гр. Претория, където бях първият български консул в Република Южна Африка, и два в Постоянното представителство на България към службата на ООН и други международни организации в Женева. Идвал съм в САЩ няколко пъти като експерт в състава на български делегации за редовни сесии на ОС на ООН в Ню Йорк.
Българските консулски служби по света са известни с изключително бюрократското си отношение към хората за които са назначени да се грижат. Почти винаги хората биват посрещани недружелюбно, арогантно, дори нагло, като натрапници а не като български граждани които трябва да бъдат обгрижено обслужени. Мислите ли, че можете да промените този лош имидж на консулствата?
Мисля, че евентуалните единични случаи на непрофесионално отношение не следва да бъдат определящи за цялостния имидж на консулските ни представителства. Разбира се, винаги има какво да се желае, като опитът ми показва, че процесът на подобряване на работата е двустранен – между служителите и гражданите. Полезна стъпка в това отношение, според мен ще бъде прилагането на по-ефективна комуникационна стратегия за взаимно подобряване на информираността и комуникацията между консулската служба и желаещите да ползват услугите й с цел реално получаване на произтичащите от това ползи.
Както българите в България така и българите в САЩ очакват промяна към добро. Каква промяна ще предприемете Вие в Генералното ни консулство?
Споделям виждането, че дипломацията е изкуство на възможното и ще работя за постигане на реално достижимото в дейността на Генералното консулство.
Г-н Дончев, ако смятате, че има въпрос, който би трябвало да Ви бъде зададен, а аз не се сещам сега, моля задайте го сам и ако обичате, отговорете му.
Смятам, че на този начален за мен етап в Чикаго сте се сетили за достатъчно неща.
Георги Витанов БОГАТ за в.”България сега”



















