ИСТОРИЯТА НА ЦЪРКВАТА СВ. ИВАН РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ В ЧИКАГО

от

August 14, 2015

Част ІІІ.

Тази инициатива от страна на еп. Йосиф и отец Петър, църковната община Св. Иван Рилски да се върне към синода в София (общината все още няма собствена сграда и връщането юридически е било елементарна процедура), остава неизвестна за хората, за православните християни от български произход живеещи в Чикаго. Попитах няколко души от основателите и ръководството на църквата знаят ли за всичко това. Те повдигат учудено рамене. Не са чували. Очевидно като “най-подходящия път за израз и подход”, Валентин избира да скрие това писмо. Защо? Можем само да гадаем. Най-близко до ума е, че така му е било лично угодно. Дали е угодно Богу е друг въпрос. Точно такъв въпрос задава и проф. Райкин, богослов и историк, чието мнение по църковните въпроси в-к България широко разпространяваше в Чикаго. Ето част от неговото писмо (приложение VІ-11):

“Драги отец Валентин,
Четох изявленията ви в Интернет. То всичко хубаво, но е ли това угодно Богу? Е ли то угодно за Българската православна Църква … В изявленията вие сте смутолевили, че не ви било възможно да поканите Дядо Йосиф при учредяването ви, не си спомням добре дали той ви е отказал, или вие сте го пренебрегнали, та сте отишли с Дядо Кирила. Сега сте се канили да ги каните и двамата при освещаване на църквата ви…Преди много десетилетия когато църквата ни се разцепи (става дума за 1963 г. – бел. е наша) , покойният отец Михайлов (вероятно става дума за отец Васил Михайлов, един от най-активните участници в събитията по отделянето от Андрей и провъзгласяването на Кирил за митрополит и глава на новия диоцез –бел. е моя) ми писа, че след освобождаването на България, когато Св. Синод се би бил освободил от контрола на комунистическата партия, те щели да се върнат отново при майката църква … Това което вие сте направили в Чикаго е отстъпничество от църковните и национални замисли. Всъщност то ми се струва да е противоцърковно и анти-национално…” Проф. Райкин квалифицира направеното от свещеник Ноцков като противоцърковно и анти-национално!
Може би е интересно да се види как е “смутолявил” свещеника невъзможността да се покани дядо Йосиф при учредяването на църквата. Цитирам интервюто което предполагам проф. Райкин е прочел в Интернет и е станало повод за неговото писмо до Ноцков. (Интервюто, е взето от Мариана Тодорова и е публикувано в Интернет изданието NEWS-bg, както и в България Днес, Двуседмичник на Агенцията за българите в чужбина, г. ІІІ, бр. 5 (50)). Там той казва: “Беше невъзможно да бъде извикан дядо Йосиф от Ню Йорк, по независещи от нас причини и ние се обърнахме към другия български архиерей, който е на другата част на българския диоцез митрополит.” Наистина е смутоляване, защото такова “животно”, другата част на българския диоцез няма. Има Майката Българска православна църква с патриарх Максим и напълно отделната Православна църква в Америка – бившата Руска Ортодоксална Гръко-Католическа Църква с предстоятел епископ Херман.Това е което проф. Райкин нарича “противоцърковно и анти-национално”. Как да го наречем ние?
Смутоляването има ефект. Тази добре режисирана илюзия за другата част на българския диоцез както и фактът, че хората не са запознати добре с каноните и историята на българските църкви в САЩ, обслужва добре нечии лични планове. За основателите на църквата Св. Иван Рилски, българската й принадлежност не е поставяна под съмнение. Никога не са оправяли писменна молба, църквата да бъде приета в епархията на еп. Кирил, респ. ПЦА. Нямат и съмнение относно каноничността на о. Ноцков. Той се е представил за редовен свещеник. И те му вярват. Службите се провеждат от него в салона на детската градина собственост на Георги Т. Иванов. Обстановката е семпла – на една тринога са подредени няколко икони, палят се свещи, свещеник Валентин изнася светата литургия, без да е имал каноническото право на това, с антиминс, който никой не е виждал. Но, кой ти знае, казва ли ти някой и смееш ли да питаш! Пък и да се разбере истината, има ли кой да я огласи? За службите получава скромно заплащане. От месец юли в помощ идва и зет му свещеник Божидар Димов. Съгласно молбата му в Неврокопска епархия от 20 юни 1996 той е в двумесечна отпуска по повод гостуването на семейството му в Чикаго. За да бъде заблудата пълна, по време на литургията свещениците споменават името на българския патриарх Максим и епископ Йосиф, както и това на епископ Кирил чак до пролетта на 2008 г. Да се споменават имената на двама архиереи от две различни църковни юрисдикции не е позволено от каноните. То е в противоречие със светото писание: “никой не може да слугува на двама господари”(Мат. 6:24).
По инициатива на Крум Гърков и Петър Големански се водят разговори с гръцката църква Св. Андрей с молба да се ползва техния параклис. Съгласието е получено срещу наем от 320 долара на месец. Така, от есента на 1996 г. свещено-служенията се пренасят в църковно помещение.
Целта е да се придобие собствена сграда. Развива се активна дейност за набиране на необходимите средства за това. Започва се с традиционното организиране на вечеринки (приложение VІ–12). Не съвсем традиционно, организаторите приготвят храната и закупуват напитките със собствени пари и допълнително заплащат входната си такса! Създадени са и комисии за привличане на последователи. Едната да работи с българи живеещи в Чикаго, а другата с тези от предградията. Ето някои от най-големите дарители по онова време по инфомация от учредителите: Семейство Георги и Зора Иванов – 13,000 долара; Кирил и Станка Кушлиеви – 7,500 долара; Крум и Катя Гъркови и дъщерите им – 5,250 долара; Шефкет Чападжиев – 5,000 долара; Нинко и Лили Цолов – 3,500 долара; Даниела Христова – 3,000 долара; Борис и Диди Кулов – 2,000 долара; Камен Антонов – 1,000 долара; Василка и Петър Големански – 600 долара; Гроздан и Мери Антонови – 500 долара; Мария Иванова – 500 долара; Митко и Диана Велкови – 500 долара; г-н Валентин Ноцков – 500 долара; Отец Божидар Димов – 500 долара. Търси се и черковна сграда. Такава се намира. Не е православна, тя е лютеранска, но става за целта. Няма паркинг, но има просторен апартамент към нея. Купуват я на търг, който печелят при цена малко под 273,000 долара. Георги Т. Иванов гарантира банков заем от 200,000 долара, залагайки като гаранция пред банката личната си собственост. 80 хиляди са платени в брой. В един хубав, слънчев, по Чикагски студен януарски ден на 1999 година, сградата става собственост на църковната община Свети Иван Рилски. Лицата на едни от главните „виновници” за това, сияят в щастлива усмивка (приложение VІ–13). Няколко години по-късно, наричани от свещениците пикльовци, крадци и идиоти, те ще бъдат изключени като членове на църквата.
Черковната сграда в Чикаго е закупена. Банковия заем трябва да се плаща всеки месец. Приходи няма. Тогава шепата основатели решават да даряват по 100 долара на месец допълнително към седмичната лепта, която оставят в неделните дни. Това продължава почти една година. Хората, които дават тези пари за изплащането на заема към банката са: Георги и Зора Иванов; Крум и Катя Гърков; Мария Антонов; Нинко и Лили Цолов; Даниела Христова. Ремонта и обновлението на сградата, както и изграждането на олтара се финансират със заем от Георги Т. Иванов. Сумата е 19,000 долара.
Считам за уместно да отбележа, че по същото времето когато Георги Т. Иванов обгрижва финансово църквата Свети Иван Рилски в Чикаго в най-трудните й моменти, той заплаща възстановителните работи и ремонта на църквата Св. Архангел Михаил в родното си село Вардим Свищовско (приложение VІ-14а). За това Богоугодно дело вършено от Георги Иванов разказа свещ. Валентин преди време, сред като му беше гостувал в България. Години по-рано, този Георги Т. Иванов е изработил и подарил на църквата Св. София в Чикаго иконостас с иконата на Св. Св Кирил и Методии (приложение VІ-14б).

Приложение VІ – 11

Приложение VІ – 12

Приложение VІ – 13

Приложение VІ – 14

А В

Георги Иванов
Материалът е изпратен
до редакцията на
в. „България СЕГА“
с молба за публикация

Ред. Бел. Мнението изразено в материала е на автора, а не на в. „България СЕГА“ или неговия издател и сътрудници. Коментари по повод горния материал изпращайте на редакционния ни емайл: editor@bulgariasega.com

До Българска Патриаршия
Св. Синод – София

Многоуважавани и почитани от нас – българите в Чикаго – служители на Бога.
Приемете това писмо като зов за справедливост и доброта. За нас българската църковна традиция е нещо свято и здраво, вкоренено в душите ни. Дори и през жестокото средновековие, когато църквата изгаряше на клада великите умове и носителите на новото ренесансово мислене, българските манастири и малки църкви спасяваха българското чувство, българското слово, българското име.
Една велика личност в нашата църковна история ни отличи от другите църкви по света, защото тя беше реална и земна – Свети Иван Рилски Чудотворец. Ние, българите в Чикаго се чувствуваме горди, че с общи усилия, без ничия помощ, поставихме на пиедестал това име. Наш водител и учител за всичко беше многоуважаваният отец Валентин Ноцков. Със своята човешка ерудиция и любов към хората той ни доказа, че в името на Бога ние можем да бъдем силни и уверени в себе си. Американската администрация ни забеляза, а него награди през 2003 година с медал „Почетен гражданин на гр. Чикаго“, връчен му от бившия кмет на града Ричард Дейли. След 3 години – 2006 отец Валентин получи медал по случай 100 години дипломатически отношения между Америка и България, връчен лично от посланик Елена Поптодорова. През 2012 година лично президента на България посети църквата „ Свети Иван Рилски – Чудотворец“ и връчи на отец Валентин отличие с изображение на ротондата „Свети Георги“ – гр. София. Същата 2012 година, Държавната агенция за българите в чужбина награди отец Валентин Ноцков с почетен медал „Иван Вазов“. През 2013 година отеца получи поздравителен адрес от настоящия кмет на гр. Чикаго Рам Емануел и от общинския кмет на община Портач Парк – Тимоти Кулертон. Отец Валентин е в първия инициятивен комитет за изграждането и поставянето на паметника на Васил Левски в алеята на българската историческа слава пред църквата „Свети Иван Рилски – Чудотворец“- гр. Чикаго.
    Многоуважавани служители на Бога, сами виждате какъв човек сте ни изпратили. Ние не се интересуваме за какво сте го изпратили – да дойде на ваканция или да ни помогне, защото той се появи, когато имахме нужда от отец като него. С църквата „Света София“ се разиграваха страхотни неща. Отец Грую беше изгонен с полиция, водеха се дела.
    В този момент църквата „Свети Иван Рилски – Чудотворец“ се оказа най-тихото и българско кътче,където ние се молехме и слушахме прекрасните гласове на отците Валентин и Божидар. Никой не знаеше че през най-хубавата за църквата и нас година – 2008, отците са получили-заповед от Светия Синод на България да се върнат в родината. Защо? С какво те ще спрат разкола в БПЦ? Защо никой от Светия Синод в София не помисли и за нас българите в Чикаго? След тяхното заминаване църквата „Свети Иван Рилски – Чудотворец“ щеше да се разпадне. Кой щеше да върне даренията на хората, които вярваха, че името на светеца Иван от Рила, наистина ще им помогне в трудния емигрантски живот?
    За нас тази църква е светиня и ние искаме да я запазим, защото там, пред входа и е и паметникът на великия българин Васил Левски.
    Какъв грях е извършил отец Валентин, с какво е заслужил това наказание-низвержение?
За това, че не е оставил църквата и църковните дела само на Бога? Когато съгрешим ние се молим на Бога: „ Боже прости ми.“ Ние дълбоко вярваме, че Бог му е простил за всичко, което е свързано с неговото ренесансово непокорство. Хора, които правят добрини за всички нас, са благословени от Бога. Ние сме благодарни на тези, които са ни изпратили отец Валентин Ноцков и ще се молим за тях пред Бога. Дълбоко вярваме, че този път Светият Синод щеразгледа писмото ни в пълен състав, защото наказанието-низвержение е наложено от непълен-намален състав с протокол No 5 от 27 август 2008г.
    Несправедливо и незаконно е, когато се решава нечия човешка съдба, без да се изслушат всички, от които зависи тази съдба.
    Ние българите в гр. Чикаго вярваме, че Светият Синод ще уважи родолюбивите ни чувства, духовните ни потребности, правото сами да избираме духовните си водачи и надеждата ни, че църквата „Свети Иван Рилски – Чудотворец“ ще съществува завинаги. В този момент тя е в опасност да бъде закрита и продадена, защото отец Валентин – създателят и, е игнориран по заповед на хора, които не вярват в Бога. Никой няма да спечели от всичко това, което наруши спокойствието и нормалното развитие на духовния живот в една от най-обичаните църкви в Америка.
    Емигрантският живот е много труден и далеч от родината ние дълбоко ценим и пазим всичко, което сами си създаваме.
    В името на доброто, бъдещето на църквата и духовния живот в нея, от сърце ви призоваваме, като християни : ВЪРНЕТЕ НИ ОТЕЦ ВАЛЕНТИН НОЦКОВИ ГО ВЪЗСТАНОВЕТЕ КАТО СВЕЩЕНИК! Само той може да бъде учител на всеки бъдещ продължител на благородното дело, свързано с просперитета на църквата „Свети Иван Рилски – Чудотворец“.
Желаещите да се присъединят към горното oтворено писмо могат да позвънят на Величка Арабаджиева на тел. 847.670.7466