Човек започва от детската си люлка, веднага след като две Божи творения са продължили делото на Твореца и са изпълнили своята поръка – да създадат нов живот. От там, от люлката, започват и най могъщите държави, от там тръгват и по малките страни като България.
Но животът, даден ни от Бога, сам по себе си, е само тайнствената връзка между дух и материя, върху която, ние нямаме никаква власт. Същото е и с птиците, с могъщия лъв и нежната сърна, в чиито съдби не е заложена Божествената частица да развиват живата материя по подобие на Твореца. Само хората се развиват и усъвършенствуват не само физически, но и духовно. Това е човешката мисия, възложена ни от Божествения разум и сила. Една велика отговорност, която семейството първо поема и от неговото прозрение и мъдрост зависи бъдещето на детето. На тяхното дете, съответно и на всички деца по целия свят и дали този свят ще се развива към добро или ще тръгне към пропаст.
От детската стая започва пътят в бъдещето на новия човек. Паралелно и историята на род, народ и държава, на човечеството…
В първите години от живота душата на детето е като разтопен метал, от който може да се извае прекрасен дворец на разума, хвърката машина, която да издигне на крилете си човешкото познание и дух. Или да се излее безформена и безполезна шлака, чието единствено свойство ще е да тежи – на времето и на обществото, което я търпи.
Всичко това много зависи от безкрайно прости неща, чрез които се създава сложната човешка същност.
Майката и бащата са тези два великана, които в милиардите човешки клетки, наречени “семейство”, правят бъдещето на планетата.
Всичко започва от ласкавите и мъдри думи към бъдещия строител на човешката цивилизация, в чиито “компютър” няма все още вградена никаква програма. Те са прости, но правят бъдешия характер:
– Стани и ела да се измием, денят започва…
Рано възприетият къщен безпорядък влива у детето мързел, с който то цял живот после ще се бори – безуспешно. Липсата на инстинкт към труд и порядък е най-лош спътник, с когото то ще живее и има голяма вероятност да се провали.
Когато стигнеш дотам, че сутрин се бориш два часа със съня, за да си отвориш очите, когато времето през целия ти ден не стига за нищо, защото не можеш да се “разсъниш”, тогава ти ще се замислиш кой ти е вложил тази програма, толкова унищожителна за тебе в днешния бясно развиващ се свят…
Имат късмет децата, чиито родители им казват:
– Дрешките ти са изцапани – вземи и ги изпери!
– Играчката ти е захвърлена в ъгъла на пода. Постави я на нейното място!
– Нахрани се добре, сега си прибери чиниите, измий ги и ги постави на място. И не го прави довечера, а още сега.
– Скътай си добре дрешките, не ги разхвърляй по цялата стая. Така ще спиш по-спокойно.
– Обичай другите деца. Не говори лошо за тях и не им причинявай болка.
– Обичай дядо и баба, обичай учителката си, те искат да те направят умен и силен…
Блажен е онзи българин, който направи от детето си истински стопанин и стопанка на своята воля, дух и сили, който влее у тях иницитивност и доброта.
Неразборията, разпуснатият живот, безразличието, безотговорността и най-страшното – липсата на трудолюбие – ето злините, чиито корени често откриваме в детската стая. Щом детето не е научено на ред и трудолюбие от него става човек, който ще преживее живота си в ярема на някаква-никаква работа, ще бъде до края на дните си в немотия, усмивката не ще го спохожда и неговото оправдание пред самия себе си ще бъде, че всичко на този свят е измама и лъжа, всичко е глупост, включително и хората край него са глупави, че на него така му харесва. Такъв човек няма енергията да се подготви за нова работа, да се научи на друг занаят. Той често пъти, заради мързела си, пропуска и “птичето кацнало на рамото му”, защото не може да преодолее блатото, образувало се в неговото детство от лошия пример.
Като се огледаме ще видим, че възпитанието при цели народи понякога си прилича. Затова и има народи, който са дисциплинирани, работливи, сериозни, динамични, успешни. И народи, чийтно просперитет се спъва от множеството сред тях индивиди, които нямат цел и амбиция, а още са и немарливи, безотговорни, лениви…
Доброто или лошо възпитание не винаги зависи от материалното състояние. Знаем как от селска къща, където са яли само качамак, излизат велики хора. Знаем и богати къщи, от където синчета, учили във Франция, Англия или Америка и похарчили торба с пари, стигат най-често до някой харизан държавен пост, изкаран пак с бащиния авторитет… Така лошото и безотговорно възпитание продължава да трупа пасиви в обществото. Защото семейството не е научило своето дете отрано на елементарни навици и трудолюбие.
И днешна България, като старата, както и бъдещата, започват от детската стая. Затова сме имали и ще имаме по-добри и по-лоши периоди в държавата. Разбира се, има и неотвратимо зло, по-малко късмет, когато външният свят, България и управлението са били по-хуманни и разумни или по-алчни и безпардонни, но все още в детската стая родителите могат да взимат най-често сами своите решения. Затова и когато моралът и възпитанието в семейна среда са били на по-голяма висота – тогава и в страната ни са се раждали и работили за благото на държавата и народа по-силни личности. И обратното.
В историята са се намесвали, понякога фатално, и други фактори – войни, катастрофи и пр. Но едва ли някой може да отрече отговорността на родителите за оформянето на първите и особено важни черти и характер у тяхното дете. У бъдещия активен градител на новия човешки век.
Самуил КАВАРДЖИЕВ,
„България Сега”, Чикаго
