Продължение от миналият брой https://www.bulgariasega.com/interesting_facts/gledishte/24791.html
Част ІІ.
Очевидно не е последвал отговор. Основание за такива мисли дава факта, че на 21 юни 1997 г. митрополит Йосиф пише до митрополит Теодосий ново писмо “с болка в сърцето” (приложение VІ–6, част). Става дума “за българските свещеници Валентин Ноцков и Божидар Димов”, уточнява владиката. Той е разтревожен, че те са били приети в юрисдикцията на Православната църква в Америка, както бил прочел в офицеоза на ОСА “The Orthodox Church” заявявайки, че това е “на неканонична основа”. По-нататък владиката Йосиф обяснява “the truth”. Истината била, че “свещеник Валентин Ноцков няма каноническо писмо, че е освободен от клира на Българската православна църква. Писмото което той има от неврокопския владика Натанаил само потвърждава, че на Ноцков е разрешена отпуска и да посети САЩ…” За Божидар Димов, “зет на Валентин Ноцков”, казва същото, а именно че няма официално канонично отпустително писмо, с което да е освободен от клира на БПЦ. “Двамата напуснаха своите енории и епархията в България поблазнени от владиката Кирил и неговото обещание да ги приеме в неговия диоцез с цената на всичко”. Йосиф изказва огорчението си от действията на ПЦА в лицето на Кирил, че в това трудно за БПЦ време (разкола в България – бел. е моя) те се възползват така, че църквата Св. Иван Рилски да бъде към тях с помощта на Валентин Ноцков. “В миналото аз направих да се запази клиричния статус на Валентин Ноцков, оставяйки го като свещеник на църквата св. София (става дума за времето когато Ноцков е обвинен в аморално поведение – бел. е моя)”. По нататък владиката обяснява, че Ноцков напуска Чикаго и се връща в България. “От състрадание аз се застъпих за него пред Патриарх Максим, та да бъде приет обратно в диоцеза, от който беше дошъл в САЩ.” Светия Синод се съгласил и го “възстановява като клирик в Неврокопската епархия.” Еп. Йосиф описва как Ноцков и Димов идват в САЩ уж на ваканция. Йосиф призовава и моли Теодосий “от цялото си сърце в името на Христа и като братя и приятели работещи на нивата на Господа за честно каноническо сътрудничество”. Завършва с надеждата, че Теодосий ще се произнесе ясно “относно неканоническия статут на свещениците Валентин Ноцков и Божидар Димов.”
Искам да обърна внимание върху факта, че еп. Йосиф пише директно до главата на Православната църква в Америка. Той не пише до “равният” му по ранг еп. Кирил. Това навежда на мисълта, че независимо от опрощаването на Кирил от Синода, Синодът продължава да има особено отношение към него.
Доколко и това писмо е било “чуто” може да съдим по следващата реакция на Българската православна църква, този път в лицето на нейният най-висш представител – Патриарх Максим. Той изпраща писмо с дата 10 юли 1997 г., адресирано до Митрополит Теодосий по същият повод (приложение VІ–7). Има и английски текст на писмото със същия изходящ номер. Обръщението е “Ваше Блаженство”. Уведомява го, че митрополит Йосиф е докладвал, че Валентин Ноцков и Божидар Димов са били назначени за свещеници в църквата Св. Иван Рилски в Чикаго. Патриархът казва, че “от името на Св. Синод и от мое име Ви известявам, че ние не сме давали официално каноническо отпустително писмо нито на единия нито на другия.” И завършва с думите: “умоляваме, Ваше Блаженство, в името на добрите ни взаимоотношения да преустановите всякакви духовни и служебни връзки с двамата свещеника…”
Отношението на алтернативния синод на Пимен относно новосъздадената църква Св. Иван Рилски и свещениците Валентин Ноцков и Божидар Димов е изразено в писмо от 2 януари 1997 г. до църковното настоятелство на църквата Св. София – Чикаго, а чрез тях до всички вярващи българи тук. Казва се, че “Бившият ни свещеник Валентин Ноцков за тежки църковни провинения многократно бе наказван с мъмрене, освобождаване от служба за неопределено време, уволнение и др”. Допълва, че с решение на Епархийския съвет от 27 февруари 1993 г. двамата, Ноцков и Димов са уволнени от длъжност “за винаги без право на църковно служение”. В заключение се препоръчва “да не се влиза в църковно общение с горепосочените лица”, както и, че “извършваните обществени и частни служби от тези лица нямат църковна стойност и църковното общение с тях е нарушение на каноните на Православната ни църква”. Писмото е подписано от Пимен (приложение VІ-8).
Както се вижда и двамата – патриарх Максим и алтернативният Пимен призовават към едно и също нещо – да не се влиза в духовно и църковно общение с Валентин Ноцков и Божидар Димов!
Опитите на Майката – Българска православна църква (Максим) в София да вразумят бившите си служители и да ги върнат в правия път продължават. Това разбираме от едно писмо от еп. Йосиф до свещеник Петър Стамболджиев с дата 6 октомври 1997 г. Това е няколко дни след завършването на есенната конференция на епархията. Владиката уведомява отец Стамболджиев, че с решение на конференцията последния трябва да замине за Чикаго. Там да се срещне със свещениците Валентин Ноцков и Божидар Димов, както и с “всички вярващи в Христа български братя и сестри, които са били членове на Българската Църква” (Св. София, по времето на съдебните дела – бел. е моя). Да им обясни колко е важно “канонично, духовно и исторически” като деца на Майката Българската Православна Църква, да се върнат към Синода в София. “Имаш моята благословия”, завършва писмото (приложение VІ–9). Това е опит от страна на еп. Йосиф, църквата Св. Иван Рилски да се върне там където и е мястото. Тук искам да обърна внимание на още един факт. Водещите лица в организирането на новата църква са тези, които ревностно са стояли зад владиката Йосиф и свещеник Ноцков по време на 10 годишните съдебни дела. Това са Петър Петров и Камен Антонов вече покойници. Не са ли чувствували морално задължение да бъдат отново с този владиката, или някой много умело е успял да ги вкара в заблуда?
В изпълнение на нареждането на еп. Йосиф, отец Стамболджиев пише “до Негово Всеблагоговейство прот. Валентин Ноцков и негово Благоговейство свещеник Божидар Димов, до почитаемите председател и църковни настоятели” (приложение VІ-10, част). Обръщайки се с “Обични в Господа отци-братя, братя и сестри сънародници”, отеца ги уведомява за решението взето на конференцията и за намерението си да дойде в Чикаго “и заедно с респект и обич, и синовна грижа за Родната ни Православна Църква, да разрешим всички възникнали несъгласия”. Обяснява колко важно за Църквата е да сме единни. Уверява, “че и Светейшия Патриарх Максим и Високопреосвещения наш Митрополит Йосиф, ще изразят отеческата си радост от единението, което в бъдеще ще бъде благословение за всички нас”. Извинява се, че здравословното му състояние не му позволява да пътува сега и моли “Вие да декларирате вашето решение да бъдете енория в Българската източно православна Епархия за САЩ, Канада и Австралия”. Изпраща и примерна молба, която да се препрати до владиката Йосиф в Ню Йорк. В нея се казва, че “…със синовна обич и почит декларираме, че нашето единодушно желание и решение е да бъдем приети и включени като православна енория в състава на родната ни Българска източно православна Епархия за САЩ, Канада и Австралия”. Допълва, че този текст е само идея и, че “ти (свещеник Валентин) ще избереш най-подходящия път за израз и подход”. Попитах отец Петър при срещата ни през 2005 г. какъв е бил отговора на Валентин Ноцков. Отговори ми, че в телефонен разговор Ноцков бил му казал, че хората не искат да приемат юрисдикцията на Светия синод в София!
СЛЕДВА
Приложение VI – 6
Приложение VI – 7
Приложение VI – 8
Приложение VI – 9
Приложение VI – 10
Георги Иванов
Материалът е изпратен
до редакцията на
в. „България СЕГА“
с молба за публикация
Ред. Бел. Мнението изразено в материала е на автора, а не на в. „България СЕГА“ или неговия издател и сътрудници. Коментари по повод горния материал изпращайте на редакционния ни емайл: editor@bulgariasega.com
