Ако си представим Православна църква като родословно дърво с всички нейни автокефални църкви, църквата Св. Иван Рилски в Чикаго, наричаща се българска, може да се окаже калем върху клона на Руската православна църква. Тя няма никаква духовно-каноническа или административна връзка с Българската Православна Църква. Ще се опитам да проследя историята по нейното създаване за да се разбере и верността на горното твърдение.
Епископ Кирил, за когото говорихме в предишната част, отново е в България през пролетта на 1995 г. Освен срещите с официалния синод, той се среща и с алтернативния патриарх Пимен в Благоевград. Пак там Кирил се вижда и със свещеник Валентин Ноцков – завърнал се от Чикаго преди две години, поради някакви си там работи (бивш свещеник на българската църква Света София в Чикаго). Предполага се, че по време на тази среща между двамата е станало дума за връщане на Ноцков отново в САЩ и евентуалното организиране на нова черква в Чикаго или Лос Анжелис, както той казва (виж в-к България броя от 31.12.2003-6.01.2004). Тези разговори са били провеждани без знанието и одобрението от Св. Синод на патриарх Максим, а също и на Пимен. Тайно и конспиративно. Ако се позовем на едно по-късно писмо на еп. Йосиф, той пише, че Кирил бил обещал на свещениците Валентин Ноцков и зет му Божидар Димов да “бъдат приети в неговия диоцез с цената на всичко”. Как става това, на каква цена и кой ще я плати?
Г-н Ноцков подава молба в Неврокопската епархия с дата 20 октомври 1995 г. с искане да му бъде разрешен платен отпуск до 20 януари 1996 г., който ще прекара(м) в САЩ (приложение VІ- 1). Поискал е и получава удостоверение, че не е под каноническо запрещение … има благословение да взема участие в Св. Богослужение с разрешението на канонични архиерей в Америка (приложение VІ–2). Беше ми пояснено, че от каноническа гледна точка това означава, че съответния свещеник може да участвува в съслужение с други свещеници, но няма право на самостоятелно изнасяне на Светата литургия, извършване на венчавки, кръщения, погребения и други тайнства и обреди. Канонични(те) архиерей в Америка не могат да разполагат с такъв свещеник и да му възлагат самостоятелно Св. Богослужение.
Така, с удовлетворена молба за отпуска и удостоверение, разрежаващо му да участвува в църковни съслужения с други свещеници, не самостоятелно, през есента на 1995 г. Валентин Ноцков поема назад до Чикаго. Търси и намира подкрепата на онези, които преди години са стояли зад него и еп. Йосиф. Тези, които с парите си и с авторитета си са защитавали, според техните разбирания, честта и достойнството на църквата и на двамата нейни представители по време на съдебните дела. Дела, които “започнаха за едно, а завършиха за друго.” Първо, опипват почвата в църквата Св. София, където водени от свещеник Ноцков групово отиват на служба. Там от няколко години свещенослужител е отец Грую. Отношението на църковното ръководство към тези посещенията е изразено в тяхно писмо от 10 декември 1995 г. адресирано до отец Валентин Ноцков. Там между другото четем: “… Вашето влизане и присъствие в тази църква е нежелателно и отегчително. Вашата поява в нея е символ на разцепление и раздор…”. Писмото е подписано от цялото църковно настоятелство (приложение VІ–3).
След като в Св. София не успяват, се преминава, да го наречем към план Б. Коледните пости и последващите ги празници са наситени с активна дейност. Търсят се съмишленици, кроят се планове. Времето на платената отпуска тече, а реализацията на намеренията все още не е ясна. Това налага г-н Ноцков да легализира отсъствието си от епархията му в България. Ако нищо не стане, да има път за връщане. За тази цел той изпраща на 25 януари 1996 г. втора молба до Неврокопска епархия искайки допълнително 6 месеца неплатен отпуск (приложение VІ-4, копието е лошо, но добре личат входящия номер и дата).
Малко повече от месец след писмото от настоятелството на църквата Св. София и две седмици след молбата за неплатен отпуск, някъде към 9 февруари 1996, петнадесетина човека, между които са бившите членове на настоятелството на църквата Света София – Петър Петров и Камен Антонов, вземат решение за учредяване на църковната община Св. Иван Рилски в Чикаго. За свещеник естествено, се е самопоканил г-н Ноцков. Това е нещо като реванш за “изгубената” църква Св. София. Регистрацията на новата църковна община е извършена на 17 април 1996. Под някаква форма се приема духовната, не и административна закрила на … Не, не познахте. Не на еп. Йосиф, който години наред защитава свещеник Валентин в Чикаго и са водили битки „рамо до рамо”. Приема се тази на епископ Кирил от Православната Църква в Америка. В официоза на ПЦА, бившата Руска Ордодоксална Гръко-Католическа Църква в Северна Америка, “The Orthodox Church” в броя Май/Юни от 1997 г. на страница 2-ра под колоната “Official”, не обосновано (не е отправяно искане от създателите на църквата) е публикувано следното:
“Bulgarian Diocese,
New Parish: St. John of Rila, 5256 W. Wolfrom, Chicago IL 60641. Thе parish is served by *V. Rev. Valentine Nozkov, Priest-in-Charge and *V. Rev. Bozidar Ivanoff Dimov; 312/794-2470.
* Indicates non-OCA clergy.”
От това лаконично съобщение се разбира, че в Чикаго е създадена църква Свети Иван Рилски. Службите се извършват от свещениците Валентин и Божидар, които не са редовни – канонически свещеници на ОСА (Православна църква в Америка).
Българската Православна Църква (в България) е шокирана от тази вест. И двата синода, този на Максим и другия на Пимен реагират отрицателно, както по отношение на създаването на църквата, така и по отношение на свещениците Валентин Ноцков и Божидар Димов.
Първата реакция е на владиката Йосиф дни след учредителното събрание. В писмо с дата 28 февруари 1996 г., той се обръща към Църковното настоятелство на църквата Св. София в Чикаго, цитирам: “…в Чикаго била основана нова българска църква “Св. Иван Рилски” с български свещеник и владика под юрисдикцията на Българския Св. Синод…най-отговорно ви заявявам, че няма такава църква, няма такъв свещеник, няма такъв владика под нашата юрисдикция. Единствената наша църква сте вие – Българската православна църква “Св. София…” (приложение VІ–5, част). Години по-късно в телефонен разговор каза: “Той (Ноцков) ме излъга”. Това ме кара да допусна, че еп. Йосиф до последният момент е очаквал новата църква да бъде към него. Така и той щеше да получи своя реванш в Чикаго.
На 27 октомври 1996 г. дякон Анести Байкушев, като секретар на Българския епархия в САЩ (с епископ Йосиф) изпраща писмо до главата на Православната църква в Америка митрополит Теодосий. Съобщава му, че по време на наскоро завършилата конференция на епархията е бил повдигнат въпроса за някои дейности предприети от владиката Кирил, които могат да имат негативни последици за отношенията между двете Църкви. Едното е, че Кирил е приел за свещеници такива, които са напуснали Българската църква без знанието и разрешението на епископа им и Светия Синод, което не е канонично. Също така Кирил се опитва да отнеме енории от епархията на Йосиф като използва клеветите разпространявани от разколниците в България против патриарх Максим. “Свещениците от нашата епархия, продължава дякона, не могат да разберат защо след като Синода показа снизхождение и прости на владиката Кирил, той не промени изобщо поведението и тактиката си”. Това не напомня ли за вълка и козината?
Приложение VІ – 1
Приложение VІ – 2
Приложение VІ – 3
Приложение VІ – 4
Приложение VІ – 5
Георги Иванов
Материалът е изпратен
до редакцията на
в. „България СЕГА“
с молба за публикация
Ред. Бел. Мнението изразено в материала е на автора, а не на в. „България СЕГА“ или неговия издател и сътруд¬ници. Коментари по повод горния материал изпращайте на редакционния ни емайл: editor@bulgariasega.com
