Един унизен и стъпкан от първосигнални и зомбирани „фенове” на „Левски” треньор, наруган и разсъблечен при „представянето” му, вместо да бъде посрещнат като спасител и месия на клуба, защото им се видял „цесекист”, се върна в Националния отбор на България. Въпреки, че бе се заклел да не стъпи повече на български футболен терен, и направи от националите ни европейски тим. Ивайло Петев е по-различен от предишния вожд на „Лъвовете” Любомир Пенев, чието „его” и агресивен характер правеше невъзможна мисията му да ръководи доста по-интелигентни мъже с добри футболни заложби. Той често смесваше в душата си отговорностите пред българския футбол с неблагополучността в другите си бизнеси като дискотеки и финансовите проблеми.
Може би съвсем новата картина в първия ни футболен ансамбъл трябва да подскаже и озапти и онези буйни нови фенове, нарекли се „Синя България”, които сега буквално изнудват Тодор Батков да им хариже своите акции. Така той би трябвало и да предаде вековната икона на българския клубен футбол в ръцете на хора, чиито опит в управление и капитали са почти нулеви и в чиито редици, няколко дни след окупирането на „Левски”, с голяма вероятност ще избухнат разрушителни разпри, от рода на онези при безбройните либийски правителства и президенти, които сега „управляват” нещастната страна. Бог да опази „Левски”! Ако Петев беше стъпил преди година и нещо на треньорския пост в клуба – сега и „Левски” щеше да е много по-напред от шестото място в България…
Защото в българския футбол има два вола, които дълго и похвално теглят колата ни футболна. Както, примерно, „Барса и „Реал” в Испания. Днес и двата са болни и гладни, техните стари фенове – още по бедни, болни и отчаяни, а младата им смяна, някои възпитани от филмите за чудовища, мафиоти, кръв и жестокости, безверие и безумие като мечти, искат с ракети и огньове, чупене на стъкла и кости на „враговете” – същите като тях момчета, да се регистрират като „велики Сини левскари”. Други – като „верни до гроб Червени”.
Популярността на футбола привлича всякакъв род „благодетели”. Било за самореклама, било за печалбите от трансфери на футболисти, било от това да избелят лицето си и изперат парите си пода маската на благодетели. Някои от тях загинаха от приятелския огън на своите колеги – гангстери, други фалираха, трети бяха изгонени все пак… Но тяхното присъствие, тяхната следа и наследство остават като тежки травми в историята на отборите.
ЦСКА пострада от недоразумението с име „Титан” и наследените дългове го преследват. Стойчо Младенов и Александър Томов направиха чудо – за няколко месеца изградиха от „евтин материал”, но добре огледан и подбран и най-важното – ТРЕНИРАН от Стойчо футболен потенциал – тим, който застана начело в България. Когато „титанските дългове” им виснаха на шията като гира преди лицензирането за предстоящия сезон – 
беше потърсена помощ от „бизнесмени – цесекари”. Появиха се доста невзрачни фигури като някой си Юлиян Инджев, които поискаха да глътнат ЦСКА. Първата им работа бе саморазправата с треньора Стойчо Младенов , за когото Юли си мислеше, че ще го унизи, а сам ще стане равен на Цезар, като каза „Не познавам Стойчо Младенов”. Ха-ха-ха!
Може би Бог ще опази този път ЦСКА от новото недоразумение, което вече сигурно можеше да прати армейците в група „В”. За нещастие – не само футболът се пече на този огън – лошото или користно управление, битки за постове, а не за създаване на работа за хората и перспективи за България, корупционно продаване интересите и бъдещето на България и пр. Здравеопазване, земеделие, работна заетост, дори и самото съществувание на българския род…
За щастие – ето че четем думите на Йордан Лечков: „ЦСКА” и „Левски” ще платят и ще вземат лиценза”. Питаха го – какво ще стане ако финансовата криза при някогашните „грандове” продължи, Лечков каза „И аз съм във финансова криза, ама…”
Но нека сега се порадваме на слънчевия лъч.
България – Италия 2:2
Състави:
България:треньор Ивайло Петев. Николай Михайлов, Николай Бодуров, Йордан Минев, Станислав Манолев, Александър Александров, Михаил Александров, Георги Миланов, Владимир Гаджев, Светослав Дяков, Ивелин Попов, Илиян Мицански
Италия: Салваторе Сиригу, Джорджио Киелини, Maтео Дармиан, Андреа Бардзали, Леонардо Бонучи, Лука Антонели, Кандрева, Симоне Дзадза, Андреа Бертолачи, Марко Верати, Чиро Имобиле
Голмайстори:
0:1 Йордан Минев (4 – автогол)
1:1 Ивелин Попов (11)
2:1 Илиян Мицански (17)
2:2 Едер (84)
Kласиране в квалификационната група:
1. Хърватия 5 мача, 13 точки
2. Италия 5 мача, 11 точки
3. Норвегия 5 мача, 9 точки
4. България 5 мача, 5 точки
5. Азербайд. 5 мача, 3 точки
6. Малта 5 мача, 1 точка
Стадион „Васил Левски” може да имаше само около пет, или малко повече, хиляди зрители на своите трибуни, но в България, в Чикаго и по света, българите усетихме един светъл слънчев лъч в нашия футбол! Беше топъл и ни даде надежда. В половината от мача ни се струваше, че ако не бяха екипите и личната ни информираност за българските играчи – нямаше да познаем кои са „адзурите” – винаги в челото и 4 пъти световни шампиони и българите¸ чиито отбор се намира на 67-мо място в Световната ранглиста за март, 2015-та…
На терена нашите бяха достоен партньор в един първокласен футболен спектакъл. Усетихме нещо забравено: опитен режисьор беше открил заложбите у всеки актьор и беше му възложил подобаваща роля… Такъв беше дебютът на Ивайло Петев като треньор на Националния отбор на България. Почти всеки от неговите избраници изпълни своите задачи максимално в угода на общата идея и замисъл! Значи можели нашите национали да играят без лични фойерверки, без грубости и препирни със съдията! Футбол се играеше по целия терен и движението на играчите бе винаги в синхрон с позицията на всеки друг от тима.
Началото на мача беше злокобно. Вратарят Николай Михайлов „се размина” с топката, после тя се блъсна от Йордан Минев и фиксира автогол… За щастие скоро Ивелин Попов с глава изравни. А само след 6 минути Илиян Мицански направи нещо, което ни държа в небесата на мечтите до почти края на мача – 2:1! После късметът мина в чуждите ръце. Новоизпеченият италиянец от бразилски произход, влязъл като резерва и наречен Едер, отпра един далечен шут, след който топката се промуши край дирека в нашата врата!
Един сън остана несънуван. Но резултатът е реален. И почетен. И заслужен. И почти вдъхновяващ!
България вече има на „Васил Левски” 2 победи и 4 равенства в 6-те си мача с Италия.
Имаме и още една точка в нашата квалификационна група „Н” за Европейскито първенство, чиито финали ще се състоят от 10 юни до 10 юли 2016-та година във Франция. В средата на квалификациите като реален шанс има само третото място, където сега е Норвегия, за да играем в баражите за класиране между третите отбори в групите.
Климент Величков
В. „България Сега”, Чикаго
