Home Интересно Гледище До колко сме заедно с нормалиня свят?

До колко сме заедно с нормалиня свят?

Original editorial illustration created for "Bulgaria SEGA"
Original editorial illustration created for "Bulgaria SEGA"

Европа трябва да покаже съпричастност и да ни спаси от зъбите на Кремъл

Предстои конвергентен доклад от Европа за това, колко и дали сме готови да влезем във валутния съюз и да приемем еврото като национална валута, разбира се с национални нюанси, като жест от страна на нашите съюзници. Както всяка държава, така и ние ще имаме национални елементи на евровата валута, която ще бъде в обръщение в България.

Президентът на България Румен Радев обаче реши да попита народа за европейското бъдеще на страната ни. Да, не точно за него, а за еврото, за влизането, кога, как и при какви условия. Да, ама това вече е било коментирано, одобрено и подписано в договора ни за присъединяване към ЕС. Да, има и държави, които не са подписали за приемане на еврото, НО ние сме го подписали. Както се казва, кой, както се е договорил. Тоест, влизането в еврозоната не е благодеяние от страна на ЕС към България, нито пък е нещо, към което ние се стремим като постижение, не, това е съвместно задължение, защото за това сме се договорили.

Има и още нещо. Народното събрание в София върна искането на подателя – президента, за национален референдум по темата за еврото. Тест, той не може да го обжалва в Конституционния съд, защото няма отказ, има просто връщане, при това по недопустимост. Ако имаше решение на парламента в София срещу референдума, тогава президентът можеше да обжалва това решение като противоречащо на Конституцията в специализирания съд. Сега обаче той не може да жали за нещо, което на практика не се е случило.

Дори юридическият му съветник не застана на неговата позиция, друг негов съветник също се разграничи от опитите на държавния глава да стопира реално процеса по пълната евроинтеграция на страната ни. Ама не били такива неговите намерения, добре, може и да не са били такива, но розултатите от действията му са точно такива-спиране на евгроинтеграцията ни. Тоест, можеше и все още може да се удавим накрая на Дунава, както казва народът.

Ето затова Европа не бива да се влияе от българските неуредици и политически щуротии. Пълноправното интегриране на България в евроатлантическите структури има имиджов ефект. Позиционирането на страната ни като пълноправна европейска сила, с ясна позиция за световните политически и икономически процеси, показва увереност и национална идентичност. Не само че няма да загубим националния си облик като влезем пълноцено във всички европейски институции, но напротив, ще станем още по-силни точно като нация.

Ето точно тук Европа трябва да осъзнае, че точно сега, в началото на юни, трябва да вземе решение и да ни покани да приемем еврото и още по-пълноценно да се интегрираме със нормалния западен свят, защото само това ще ни спаси. Това е важно за нас, това е важно и за Европа. Ние имаме нужда от това като нация, за да се съхраним и да се противиопоставим още по-ясно на хибридните заплахи от руския Изток. Европа има нужда от нас, защото сме ярка заявка за това, че дори и малка държава като нас, може да има национално достойнство и да отстоява своята идентичност в рамките на големите съюзи. Още повече че ние сме и форпост на нормалността спрямо безумната война, която се води само на ньяколко стотин километра от София.

Точно сега Европа трябва да ни даде шанс да бъдем свободни и независими, достойни и горди от това, че сме част от една общност от нормални и перспективни личности.

И точно сега сме в ръцете на европейските чиновници и те не бива да ни оставят на произвола на съдбата, защото Русия точно това иска. Убеден съм, че Брюксел разбира, колко е важно това и за България, и за Европа. Така заявяваме идентичност, независимост и суверенитет. Така показваме на Русия, че ние сме Европа, че ние имаме лице и че опитите на един азиатски диктатор да ни атакува в прекия и в преносния смисъл са не просто жалки и смешни, но и невъзможни, защото ние сме заедно с европейските нации, заедно с нормалния свят!

В този смисъл докладът, който очакваме в началото на юни е цивилизационно важен. Той е крайгълен камък, около който се върти бъдещето на европейска България и точно затова именно там удрят нездравите сили, които не искат това да стане факт. От този доклад зависи до колко Европа ни иска и до колко България иска да е европейска. Да, има хора у нас, които не обичат НАТО и ЕС, но такива има и във Франция, и в Румъния, и в самата Белгия дори. Но не тези полезни (или безполезни!!!) идиоти определят и трябва да определят бъдещето на континента, не, бъдещето ни трябва да се определя от нормалните хора, защото именно те носят нормалността.

А конвергенцията ни с Европа е повече от очевидна, дори и за някои брюкселски политически слепци, жалкото е, че сред тези слепци има и българи, дори в България. Не те обаче имат последната дума за това и слава Богу, че е точно така!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент в София на вестник „България СЕГА“