Златните ръце и душа на една българка

Българските народни шевици се отличават с колоритност, разнообразие на форми и богата символика. От дълбока древност българката е „вшивала” в тях надеждата си за здраве и благополучие, за щастие и дълъг живот, за плодородие, красота, сила и нов живот.

За начален период на развитието на българското везбарско изкуство се счита ранната епоха на НОВОСЪЗДАДЕНАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА, т.е. 7-8 век. Според етнографите и изкуствоведите, елемeнти от прастарото шевично изкуство се откриват в някои запазени и до днес шевици от Разградско, Варненско, Софийско…

Казват, че шевиците притежават силата на огненото слънце, свежестта на нашите гори, живописните багри на природата и богатството на българската душевност.

***

В продължение на години г-жа Мария Андонова е художествен ръководител на КЛУБ „БЪЛГАРСКА ШЕВИЦА“ в Пловдив. Клубът е създаден през 1978 г., а дейността му е насочена към съхраняването и популяризирането на българската шевица и дантела. В днешни дни дейността на клуба е ориентирана  предимно към българската народна шевица. Жените издирват образци на позабравени или малко известни шевици от раклите на прабабите и хранилищата на музеите. След това с много любов възраждат тези шевици и дантели.

„От ризата, от сукмана, от пешкира – оттам вземаме мотивите и ги пренасяме върху съвременното платно. Полагаме усилия да приложим шевиците в съвременния бит. Стремим се да  актуализираме гамата и композицията към съвременния интериор. В много случаи това налага да се смени цветовият спектър, характерен за даден регион, с друг, типичен за друг регион.

Нашите везачки изработват ШЕВИЦИ ОТ ВСИЧКИ български етнографски области и съответните им райони – всеки със специфична орнаментика и колорит. Уникалните творения, до които обществеността може да се докосне на нашите изложби, показват както живописното шевично многообразие на България, така и невероятните умения на везачките ни.“ – споделя г-жа Андонова.

За дългогодишната и родолюбива дейност на клуб „Българка” са присъдени многочислени отличия – пет златни,  десет сребърни и десет бронзови медала. В допълнение към тях са редицата грамоти и значки както на колектива, така и на отделни негови членове.

Издателската дейност на клуба включва издадените три тома книги албуми „Български народни шевици“, съдържащи богат снимков материал с български шевици, сътворени от нас. Също така член на нашия колектив издаде ръководството за изработване на кене „Нова романтика за шитата дантела кене“, придружено от албума „Нова романтика за шитата дантела кене“.

На многобройните ни изложби в Пловдив и България представяме изработените шевици. При това имаме правило – на всяка следваща изложба да показваме единствено новоизработени неща, т.е. никога да не показваме шевици, които сме представили на минали изложби.

Бих искала да Ви споделя, че на 16 май 2025 г. в Регионалния исторически музей в Пловдив предстои откриването на наша изложба.“ – казва г-жа Андонова.

„Шевицата се появила тогава, когато жените избродирали малки символи на животни или други фигури на ризите на воините, отиващи на бойното поле.  Шевицата трябвало да закриля воините. Постепенно жените започнали да везат символи по дрехите за децата, сгодените, младоженците…, за да бъдат предпазвани от зли сили и лоши болести. Вярва се и до днес, че шевицата носи здраве, късмет, плодовитост, благоденствие…

Навремето в българското семейство имаше традиция жената да се занимава с ръкоделие – било то да украси дома си или да облече семейството си. В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ВЕКОВЕ тази традиция е предавана по линията: майка, дъщеря, внучка. В миналото, както и по мое време, нямаше българско момиче, което в младите си години или в по-напреднала възраст да не е избродирало каре, покривка, кърпичка, калъфка за възглавница… Повечето от нас са чували изконните думи на баба и прабаба: „Сядай, бродирай, че няма да можем да те оженим!“

Интересно е и това, че в отделните региони се наблюдават предпочитания към определен цвят. Този цвят е в зависимост от манталитета на хората, тяхното професионално занимание, заобикалящата ги среда… Влияние оказва също и историята на съответния регион. Така например в Плевенско, по времето на турското робство, било забранявано да се носят светли дрехи и везаното като цяло било в тъмни цветове. Характерни цветове за везмото в региона на Плевен са кафявият и тъмносиният цвят, преобладават тъмните, убитите тонове. Поради същите причини във везбата от Разградско и Провадия се стига чак до черния цвят.

Мога да Ви споделя също, че елховската шевица е най-пъстрата. В нея се срещат несъвместими на пръв поглед цветове, но българката така умело ги е съчетала, че те придават на шевицата една неповторяемост на цветовата палитра. В елховската шевица се срещат сияещо жълтото и ярко оранжевото, наситено синьото и ослепително зеленото, крещящо виолетовото и пищното пембе.

Ако направим обаче една мислена разходка от Видин на юг към Пиринска Македония, ще установим, че цветовата гама на шевицата се променя като от розово тя преминава постепенно към яркочервено. Именно червеното е цветът на македонската шевица. В Македонския край е в разгара си червеният цвят – присъства във всичките негови нюанси.“ – подчерта майсторката.

Раздипляйки шевиците, г-жа Андонова разказа, че веза на различни тъкани – от памук, лен, коноп, вълна, коприна. КОНЦИТЕ, които използва, са от същите материали. И колкото по фина е тъканта, толкова по-тънки трябвало да бъдат конците.

В миналото жените използвали над 100 ВЕЗБЕНИ БОДА. До наше време са достигнали около 20. Г-жа Андонова отбеляза, че използва тези 20 бода, някои от които са гайтан, фестон, прав, контурен, полегат, кръстат, синджир… Съчетаването на бодовете създава невероятна колоритност, сложност и неповторяемост на българската шевица.

„В различните етнографски региони на България везмото притежава една силна емблема на разпознаваемост. Например, никога не можем да сбъркаме шевицата от Видинско или Варненско с шевицата от Самоковско или Елховско. Знаете ли, много пъти идват при мен жени, показват ми шевица и ме питат от кой край на България е. Казвам им веднага, за да знаят, а след това ги запознавам с отличителните белези на дадената шевица. Знанието трябва да има приемственост.“ – допълни майсторката.

Г-жа Андонова разказа, че в нейните шевици са застъпени както РАСТИТЕЛНИ, така и ЖИВОТИНСКИ МОТИВИ – някои от тях са стилизирани, други са показани по реален начин. В творенията й се срещат РОЗАТА, карамфилът, слънчогледът, ружата, лалето, макът, синчецът, ЖИТНИТЕ КЛАСОВЕ…, а също така КОНЯТ – символ на волност и свободолюбие, ПАУНЪТ – символизиращ мъдрост и благоденствие, ЗАЕКЪТ – символ на плодовитост… От ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ФИГУРИ съглеждаме КРЪГ – символ на безкрайността и кръговрата на живота, РОМБ – свързан с женската фертилност. А в шевиците от Разградско присъства ДЪРВОТО НА ЖИВОТА – символ на богинята Майка; на жената, която дарява живот; преоткриваме приемствеността между майка, дъщеря и внучка… „Трябва да можем да разчитаме елементите на шевицата, защото в тях е закодирана много интересна информация. Разбира се, това не е лесно. Но везачките  могат винаги да Ви помогнат.“ – добави майсторката.

Г-жа Андонова разказа и още нещо: „Основният цвят в българската везба е ЧЕРВЕНИЯТ, с изключения разбира се.  Червеният цвят е символ на живота, на кръвта, на благополучието и продължението на живота. Другите цветове са допълнителни. Зеленият, както знаем, символизира природата, горите и планините. Синият – небето и водата. Кафявият и черният – плодородната черноземна земя. Жълтият и оранжевият цвят символизират слънцето и узрелите златни жита. Белият – душевната чистота и свободата. Всичко това виждате и в шевиците, които през годините на моя живот съм изработила.“

Според специалистите, една от най-сложните за изработване дантели е КЕНЕ. В различните етнографски райони на България тази дантела има различни наименования, например „зарафлъци” в Пловдивско, „кене“ в Копривщенско, „тертифил” в Бургаско, „кукла” в Смолянско, „китка” в Панагюрище.

Всъщност, кенето е вид шита дантела. Наричат я още „въздушна дантела”, защото се изработва с обикновена игла за шиене. При кенето се използват копринени или памучни конци като те са в зависимост от материята, към която ще се прикрепва. Предвид техниката на изпълнение различаваме ОБИКНОВЕНО КЕНЕ и КОПРИВЩЕНСКО КЕНЕ. Първият вид се изпълнява със специфичен възел, а вторият вид – с определен брой навивки.

Трябва да споменем, че КЕНЕТО не е изцяло българска дантела. То навлиза в българските земи през 14-15 век, когато търговците го пренасят от Цариград в Копривщица. Виждайки тази дантела, жените толкова я харесали, че започнали да я шият и обогатяват, добавяйки сложни мотиви на цветенца, листенца, клонки, птици, животинки, кръшни хороводи… Цял приказен свят! Но едно от най-уникалните изобретения, с което копривщенските жени се прославили, било изработването на КЕНЕ НА КОНСКИ КОСЪМ, използван като основа. Косъмът може да бъде бял или черен. Ефектът се състои в това, че дантелата стои релефна и грациозна. Макар и много трудоемка, тази дантела красяла деколтетата и ръкавите на венчалните ризи. Поставяли я на празничните забрадки, годенишката кърпа, сватбените месали, шапчиците на новороденото детенце…

Впоследствие КЕНЕТО започва да се шие и в други райони – Панагюрище, Карлово, Пловдив, Пазарджик, Смолянско, Самоковско…

Г-жа Андонова изработва различни видове дантела, но сподели, че с най-голяма любов шие КЕНЕ. Навремето майсторката многократно е ходила и оставала В КОПРИВЩИЦА, за да посещава  музеите и разглежда в детайли изложените във витрините модели на кене. След това тя започнала да шие тази дантела, съблюдавайки образците на старите копривщенски майсторки. Днес г-жа Андонова изработва кене като внася изключително фин личен почерк. В някои от дантелите поставя ситни мъниста и пайети. В краищата на покривките, обточени с кене, греят посребрени и позлатени семпли монети. Мога да Ви споделя, че в някои везбени творения на майсторката дантелата кене е широка цяла една педя. Това изисква дълги месеци работа.

„Българската шевица носи традицията на нашия ЕТНОС. Тя доказва вроденото чувство за красота на българката и нейното голямо трудолюбие. Българката притежава един много изтънчен усет към красивото.

Българската шевица е едно изключително голямо БОГАТСТВО! Тя е модерна, естествена и много красива. В днешно време обаче апелът е най-вече към дизайнерите, а именно – да  включват колкото може повече шевици в дрехите. Това би придало на съвременното облекло колоритност, специфичност, близост до емоционалния свят на българката, както и близост до българския фолклор.“ – посочи майсторката.

„Българският фолклор се е съхранил през столетията, БЛАГОДАРЕНИЕ НА БЪЛГАРИНА и обичта му към РОДИНАТА, към РОДА и ПРИРОДАТА. В българския фолклор можем да открием ДОБРОДЕТЕЛИТЕ НА НАШИЯ НАРОД. В уникалния ни фоклор трябва да търсим и виждаме КОРЕНИТЕ НА НАШЕТО НАЦИОНАЛНО СЪЗНАНИЕ. ФОЛКЛОРЪТ е свързан с народопсихологията, а ТРАДИЦИЯТА помага фолклорът да бъде запазен и пренесен през вековете.“ – подчерта г-жа Андонова.

Прекланяме пред везбените и дантелени шедьоври на българските жени – в миналото и днес. Коленичим пред творческия гений на българката.

***

Пъстреят…, трептят… и пеят песни народните шевици и дантели, създадени от златните ръце и душа на г-жа Мария Андонова. Тези уникати разказват много повече от това, което могат да кажат думите.

Прелестната колекция от народни шевици и дантели на тази впечатляваща майсторка е ДОСТОЙНА да заеме място в най-българските книги и най-големите музеи.

Каква РОДОЛЮБИВА МИСИЯ има г-жа Мария Андонова:

ДА СЪХРАНИ БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА ШЕВИЦА и ДАНТЕЛА…