Правото на силния се опълчва на силата на правото
Старата „г-жа Европа“ винаги е била в епицентъра на геополитическите сътресения. Още от времената на Великите географски открития, световната колонизация, първата и Втората световни войни, „Студената война“ и какво ли още не. Европа общо взето винаги е била в съзвучие със САЩ и политиката на свобода и демокрация. Когато е ставало дума за милитаризация, също не е изоставала. Да, изходът от Втората световной война се реши със съществената намеса на САЩ, но „г-жа Европата“ беше съизмерима, беше подготвена.
„Студената война“ беше следствие от Втората световна война, или нейното плахо, но продължително и нелепо продължение. Този исторически апендикс предполагаше превъоръжаване. Противостоящите си сили бяха мащабни, защото се сблъскваха не само политически доктрини, сблъскваха се цели светове – свободният свят и тоталитарната хидра на комунистическия блок. Европа не просто можеше, но и трябваше да се превъоръжава, за да е готова. Защото иначе трябваше отново да разчита на САЩ при евентуална „гореща“ Трета световна война. САЩ помогнаха през последната голяма война, но не може винаги да се разчита само и единствено на тях и това се доказа едва в наши дни, когато Америка се заигра с Путин и неговата тоталитарна държава, вместо да подкрепи жертвата на агресията – Украйна.
По време на „Студената война“ Европа беше готова – и политически, и икономически, и военно. Съветският съюз имаше пред себе си примера на Втората световна война. Тогава Европа нямаше силите да победи Хитлер и Мусолини сама, но се намесиха САЩ. По време на „Студената война“ обаче „старата госпожа Европа“ вече си беше направила правилните изводи и беше взела мерки да се подготви за евентуална военна агресия от страна на съветския лидер Сталин и/или неговите политически наследници. САЩ отново бяха с Европа, на страната на свободния и демократичен свят и не само бяха на тази страна, те бяха етичният лидер на тази част от този свят.
През 1989 г. световната комунистичмеска система очаквано рухна. Онези, които си бяха живели добре във времената на комунизма, бяха разочаровани, онези, които не бяха живели добре обаче се съвзеха и направиха промяната. Европа се отпусна и си отдъхна, защото на практика тя беше в реална война от януари 1933 г. (от идването на Хитлер на власт) до края на 1989 г. (рухването на световната комунистическа система), а в някои аспекти като югославската криза – и до средата на 90-те години на ХХ в. Европа беше уморена, имаше нужда от почивка – политическа, военна и икономическа. Постепенно и САЩ подеха инициативи за девоенизация, за намаляване на стратегическите арсенали и мирно съвместно съществуване на народите на планетата, което обаче скоро се превърна във военна летаргия.
Европа се отпусна. Отпочина си от дълголетните войни, докато през това време в Русия дойде нов лидер, уж модерен, но както се оказа – сатрап от далекоизточен тип. Той успя, поне по негови твърдения, да задели близо 600 милиарда долара от търговия основно с газ за цяла Европа, но не само. Така си осигури средства за войната срещу Украйна. А „старата госпожа Европа“ се оказа неподготвена. Предупреждаваха я и европейски лидери, основно от Източна и Централна Европа, предупреждаваха я и военни експерти от САЩ, но Европа искаше да си сътрудничи с Путин. Той също се усмихваше нежно, както змията, преди да нападне жертвата си и през това време трупаше милиардите, за да удари Украйна, а кой знае, дали само до тук спират намеренията му….! А Европа спеше. Сега вече се говори за обща европейска армия, за въоръжаване, за това, Европа да разчита основно на себе си, така, както във времето на „Студената война“. Дали започва нова „Студена война“, дали това е една от поредните битки на тихия (разбирай хибридния фронт) на старата „Студена война“? По-скоро онази „Студена война“ е на път да се „сгорещи“. Европа не може да приеме днес някой да напада суверенна държава и да й налага условия. Не може да го приеме, но уви, не може и да се противопостави на това. Европа спазва принципите на международните договорености, на международното хуманитарно право, докато агресорът Русия не си дава труд за това. Затова на Русия й е по-лесно, а Европа изнемогва под тегобата на собствените си правила и ограничения.
Превъоръжаването и увеличаването на военните бюджети не само в Европа но и в съвремения свят е може би единственото, за което американският президент Тръмп все пак е прав. Идват тежки времена за познатия ни свят. Русия явно има неизчерпаеми ресурси от природни богатства и хора и не жали нито едното, нито другото. Нормалният свободен свят обаче е длъжен да спазва правилата. Така че правото на силния се опълчва на силата на правото. Кое ще победи ще зависи от това, до колко Европа е готова във военно отношение да отговори на евентуална военна провокация на Русия, дали САЩ ще се намесят на страната на демократичната общност и дали все пак разумът, ако все още има капка такъв, ще надделее в действията на руския диктатор Путин и неговата политическа и идеологическа камарила в злокобния Кремъл.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к „България СЕГА“ в София
Уважаеми читатели,
Ако желаете да рекламирате при нас се обадете на тел. 773.317.8035 или пишете на емайл: bg7tv.editor@gmail.com (24/7)
За да получавате информация 24/7 ни последвайте във фейсбук!
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
