А как решихме да напишем и Ви разкажем всичко това?
Минавахме покрай южната фасада на Централна гара – Пловдив… Както знаем, сградата е историческа и според специалистите „тя е най-внушителното архитектурно дело на италианския архитект проф. Мариано Пернигони“. Именно той е проектирал и под негово ръководство е построена Централна гара – Пловдив. Основите били положени през 1905 г., а откриването станало на 30 ноември 1908 г.
Разговаряйки на перона, съгледахме мраморна плоча със следния надпис:
На 28.Х.1912 г. на гара Пловдив царица Елеонора връчва бойното знаме на Македоно-Одринското опълчение.
Оттук започва героичният път в Балканската война на нашите деди – опълченците от Македония и Тракия, за обединението на Майка България.
Българско сдружение на родовете от Македония
Инициативен комитет „100 години Балканска война“ – Пловдив
Октомври 2012 г.
***
Но коя е ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА?
За да научим за нея, ще разговаряме с г-жа Йорданка Кривошиева, уредник в Регионалния исторически музей – Пловдив, посветила дейността си на изследването на въпроси от Новата история – стопанство, политика и култура.
Г-жо Кривошиева, коя е царица Елеонора и какво трябва да знаем за нея?
За момичетата от рода Ройс, към който принадлежала БЪЛГАРСКАТА ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА, се знаело, че имат тънки глезени, безупречна походка, любов към музиката на Ференц Лист и милосърдие.
МИЛОСЪРДИЕТО се проявило, когато Ела била съвсем малка и оплела вълнено шалче за снежния човек, който мръзнел под прозореца на нейната стая във фамилния замък.
Елеонора била сгодена за граф Марк Александрович Оспени, който обаче загинал в Руско-турската война при плевенското село Телиш. По-късно Елеонора казва: ,,Моята сватба мина без мен.“ Девизът на нейния род бил ,,Вярност и постоянство“ и никога не му изменила.
След смъртта на годеника си Елеонора започва да изучава записките на Света Хилдегард за билките. Записва се на курсове за медицински сестри към Германския червен кръст. След като получава дипломата си, организира във фамилния дворец във Виена импровизирана болница за сирачета от близкия приют, които храни и облича. Славата й на ,,МИЛОСТИВА И МИЛОСЪРДНА“ надхвърля границите на Виена. Портретът й с униформата на Червения кръст се появява в британската преса.
Интересно е също да знаем, че в Руско-японската война от 1904 г. Елеонора е старша сестра на фронта. Показва изключителна смелост и всеотдайност в грижата си за ранените войници. Оттогава започват да я наричат ,,ПРИНЦЕСАТА НА ДЪЛГА“. След края на войната руският император я награждава с орден ,,Света Анна“.
От най-близкото обкръжение на княгинята е Анна Станчова и в ,,Дворцови и дипломатически спомени 1887-1915“ тя пише: ,,През Руско-японската война княгинята, която бе сродена с великата княгиня Мария Павловна, пое ръководството на санитарния влак, изпратен да помогне на ранените в Манджурия. Под скромното облекло на милосърдна сестра, отдавайки се всецяло на болните и ранените, тя извърши героични дела и бе наградена на бойното поле. Тази школа на страдание научи Княгинята как да облекчава болките; винаги ревностна да усвои нови методи. Княгинята отиде в новото си отечество да реформира и усъвършенства всички благотворителни институти, които можеха да помогнат на болните и нещастните.“
Разкажете ни за венчавката и брака на Елеонора с цар Фердинанд.
След смъртта на 31 януари 1899 г. на княгиня Мария Луиза, съпругата на княз Фердинанд, сред възможните кандидатури за негова съпруга е немската княгиня Елеонора фон Ройс. Граф Бурбулон я описва като „стара, суха, грозна, но добра, почтена и забележително интелигентна“. Изследователите са единодушни, че КНЯГИНЯ ЕЛЕОНОРА не притежава хубостта и чара на Мария Луиза, но блести с всички добродетели на милосърдието.
Венчавките били две. Едната католическа – много семпла в имението Кобург, другата протестантска – с лутеранска церемония, която се състояла на 1 март 1908 г. в Гера, в едно от владенията на принцовете Ройс. По случай сватбата българското правителство прави на Нейно Височество подарък от 150.000 лв., които тя използва за благотворителни цели.
Елеонора приема брака си като мисия. Според Нейно императорско височество Мария Павловна Романова: ,,Цар Фердинанд се жени за Елеонора, а Елеонора се омъжва за България.“ Елеонора е естествена в своята царственост и изглежда непостижима за всяко друго чувство, освен възхищение.
В резултат на брака Елеонора получава титлата „КНЯГИНЯ НА БЪЛГАРИЯ“. Няколко месеца по-късно, на 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България от Османската империя, Елеонора получава титлата „ЦАРИЦА НА БЪЛГАРИТЕ“.
Личният секретар на цар Фердинанд признава в писмата си, че княгиня Елеонора му е много по-близка и по-симпатична от самия Фердинанд, с нейната неуморна деятелност в полза на бедните, болните, сираците. По време на светските събития в двореца тя се държала с вродено достойнство. Когато се налагало, танцувала с чуждите посланици и го правела с изящество. Ставала много рано сутрин, четяла преди закуска, събирала хората от свитата си и разпределяла задачите за деня, повечето свързани с посещения на интернати за слепи и глухонеми деца. Тя влязла в класациите на европейските светски хроникьори като царицата с най-малко разходи за гардероба си.
И още нещо. Князете Борис и Кирил, княгините Евдокия и Надежда на 14, 12, 10 и 8 години се привързват към Елеонора. Тя се отнасяла с любов към тях, но без да ги глези и без да се опитва да замести майката в сърцата им.
Кога и по какъв повод царица Елеонора казва: „Аз съм Царицата и заповядвам!“?
1913 година. Междусъюзническата война. Лазарет с близо 400 ранени изостава от отстъпващите български части. Тя, Елеонора е там и не се подчинява на заповедта на цар Фердинанд, която гласи: ,,Веднага изведете Царицата оттам, болните оставете на милостта на врага!“ Това е един от малкото случаи, в които Елеонора си позволява да каже: ,,Аз съм Царицата и заповядвам!“ Тя заповядва на българската батарея да осигури преграден огън, докато всички болни и персонал не се натоварят на санитарните талиги и не се изтеглят.
Царица Елеонора участва ли в редовете на фронтовата армия в Балканската война?
След приблизително четири спокойни години в двореца идва 1912 година. Царицата посреща започването на Балканската война със свито сърце, защото познава мириса на смърт на бойното поле и помни стенанията на ранените. С нейни лични средства организира курсове за милосърдни сестри и самата тя работи на фронта като такава. ,,Под вещото ръководство на Елеонора, болницата, основана от княгиня Клементина, където се приемат пациенти без разлика на състояние или религия, се обърна в образцов институт.“, твърди Анна Станчова. Царица Елеонора подарява главното знаме на Македоно-Одринското опълчение.
Царицата има голяма заслуга за успешното функциониране на БЪЛГАРСКИЯ ЧЕРВЕН КРЪСТ.
Венец в дейността на царица Елеонора е прякото й участие в редовете на фронтовата армия. През 1912 г. при Лозенград, Свиленград и Булаир, а през 1913 г. – в Югозападните райони на България. Под дъжд от куршуми и преки попадения на артилерията, смело придружава и помага в работата му персонала на организираната и лично издържана от нея военно-полева болница. Грижи се за постъпилите там ранени или умиращи от холера и петнист тиф български бойци. Както пише по-късно самарянката Мария Хаканова: „Нямаше войник, който да е изказал някакво желание на ЦАРИЦАТА МАЙКА – те й викаха МАЙКО – и да не бъде то изпълнено.“
Присъдени ли са някакви отличия на царица Елеонора за дейността й на фронта?
В края на Междусъюзническата война, есента на 1913 г., в Кюстендил, където е Щабът на действащата армия, цар Фердинанд връчва пред войнишкия строй Военния орден „За храброст“, ІV степен без мечове, на своята висока, стройна, достолепна съпруга, облечена в сестрински дрехи. Това старо отличие могат да получат само тези, които имат заслуги на бойното поле, и то съвсем конкретни. Царица Елеонора е единствената жена носителка на Военния орден „За храброст“, IV степен.
По време на Балканските войни, на Тракийския фронт, царица Елеонора заболява тежко. След четири тежки операции в България и в чужбина българската Царица остава прикована на легло в двореца Евксиноград. В чест на рождения си ден на 22 август тя моли да бъде изработен за обковаване макет на ладия и събраните чрез обковаването средства да бъдат разпределени между войнишките сираци на бойците от 24-ти пехотен Черноморски полк, приели царицата за свой патрон, за бежанците от добруджанските села, и за военноинвалидите.
Какво се случва по-нататък с царица Елеонора?
Царицата, наричана „Белият ангел с червения кръст“, заболява на фронта и умира три години по-късно в двореца Евксиноград, сутринта на 12 септември 1917 г., когато е на 57 години.
Най-покрусени са принцовете Борис и Кирил, княгините Надежда и Евдокия. Елеонора била майката, която познавали.
Царицата се прощава със семейството, със свитата и прислугата си, приема причастието и с тих глас моли да отворят прозореца, за да слуша морето. Малко преди това изразява последното си желание:
,,След смъртта ми да бъда положена в святата българска земя, та там да се слея завинаги с онези, които преди да издъхнат ме наричаха „майко”. Те са хиляди и всички са мои деца.“
С какво друго трябва да помним царица Елеонора?
След смъртта на царица Елеонора се установява, че липсват почти всичките й бижута и скъпоценности. Разбират, че едно по едно Царицата ги е превръщала в протези за осакатените войници, в болнични легла, в бинтове и храна, както и в един парцел в Бояна за построяването на нова църква. Тя, немската Принцеса и българска Царица, СПАСЯВА ОТ СЪБАРЯНЕ БОЯНСКАТА ЦЪРКВА. Жителите на Бояна решили, че църквата е тясна за местните хора и искали да я съборят, за да си построят нов, по- голям храм. Елеонора не само я запазва, но води и реставратор на стенописите от Виена.
Къде се намира гробът на царица Елеонора?
По нейно желание царица Елеонора е погребана там, до южната фасада на Боянската църква и над гроба има непретенциозен кръст от дялан камък. Надписът на паметната плоча гласи: ,,Блажени са милостивите, защото те помилвани ще бъдат.“ Английски и френски военнопленници полагат цветя на гроба й, защото приживе се е грижила и за тях.
Народният поет Иван Вазов възпява в стихове нейния достоен живот: ,,Жена венценосна,/ сестра милосърдна,/ сестра на героите из боя жестоки./ Царице, ти любов си победна,/ душа, изтъкана от чувства високи...“
Докато са живи и са в България, Борис, Кирил, Евдокия и Надежда често идвали да оставят цветя на гроба. След 1946 г. вече никой не се грижи за него. През 1964 г. е разровен от вандали, които не са знаели, че царица Елеонора е погребана като обикновен войник, без отличия. През 1994 г. надгробният й паметник е възстановен.
***
Из Протокол от 12 октомври 1937 г. на Пловдивската еврейска община, съхраняван в Държавния архив – Пловдив:
„Докладва се Вх. № 182 от 8.Х. т.г. на Еврейското Сиропиталище „Царица Елеонора“ – София, което съобщава, че е приютило отъ нашия градъ 13 сирачета и съгласно обещаната помощъ отъ бившото управление отъ 1930 год. от 3000 лева, моли да се преведе тази сума, като въ противенъ случай, ще се върнатъ Пловдивските сирачета.
Следъ размена на мисли се
Реши:
Да се предвиди сумата отъ (3000) три хилядилева въ настоящиятъ бюджетъ за сиропиталището „Царица Елеонора“ – София, за което да се съобщи на управлението съ съжаление, че до сега е манкирано да се внесе сумата.“
Уважаема г-жо Кривошиева,
Благодарим Ви за желанието да участвате в интервю за в. „България СЕГА“! Желаем Ви много успехи в изследователската дейност!
Д-р Ваня Велкова
в. „България СЕГА“
Берлин
Източници:
„Българска енциклопедия“, Кногоиздателска къща ТРУД, София 1999 г.
„Трето българско царство 1879-1946“, Книгоиздателска къща ТРУД, 2003 г.
„Дворцови и дипломатически спомени 1887-1915“, Анна Станчова, изд. „Български художник“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София 1991 г.
„Сватбите на Кобургите в България“, Григор Николов, ДФ „Балканпрес“, София 1994 г.
„Царица Елеонора Българска“, Неда Антонова, изд. „Хермес“, 2022 г.
Уважаеми читатели,
Ако желаете да рекламирате при нас се обадете на тел. 773.317.8035 или пишете на емайл: bg7tv.editor@gmail.com (24/7)
За да получавате информация 24/7 ни последвайте във фейсбук!
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
