Коментар: Ленин отново на „тихия фронт“

„Тихият фронт“, така наричат повсеместната и напълно осъзната от някои реставрация на комунистическите символи и „ценности“. Разходете в България, само на няколко десетки километра от столицата ще видите стари и изоставени сгради на ТКСЗ-та – старите поземлени социалистически феодални владения, където все още стоят следи от петолъчки, а някъде и надписи от сорта на: „Напред към комунизъм!“, „СССР е нашето светло бъдеще“ и какви ли не комунистически атавизми. Наистина не е навсякъде, но е достатъчно поиказателно, че народът ни не е променил изцяло мисленето си и подобни безумства от миналото ни все още ни преследват. Така например, вземете демонтажа на паметника на Съветската армия в София. Огромна вълна от политици и граждани, които защитават СССР години наоред не позволяваха демонтажа на това червено капище. Дори и сега той все още не е напълно демонтиран.
Това било история. Ми тогава да върнем и нацистките символи и паметници, те не са ли също така история, както съветската….!?!?!
Неотдавна Европейският парламент прие резолюзия, с която се осъжа използването на символи на тоталитарните режими на обществени места и призова за забрана в целия ЕС на използването на нацистки и съветски комунистически символи, както и на символите на продължаващата агресия на Русия срещу Украйна.
А какво правим ние, ние свалихме фигурите от паметника на червената армия в София и с това си измихме ръцете за пред избиратели!!! Ами хайде де, няма ли да сложим там най-сетне български паметник, не съветски. Защо например да не поставим там голям паметник на основателя на държавата ни Аспарух!? Или той не е политкоректен към големия брат СССР и затова не е удбоно!?
Ние дори не можем да сменим името на съветската катедрала в центъра на София, която играе ролята на патриаршеска катедра – с името на Александър Невски. Питам се, в коя столица на православна държава, катедралният храм – централната църква на официалното вероизповедание носи името на светец от държава, която ги е обявила за враг, така, както Русия обяви нас за вражеска държава!? И ние за благодарност оставяме името на руския светец на българската катедрална църква!!! Това не е просто анахронизъм, това е чист шизофренизъм!!!
Няма абсолютно никакво значение, кога и как е строена църквата, важното е, че не е български светецът, точка, това е акцентът! И още, една от централните ни улици е „Московска“, имаме си паметник пред парламента на България, но той не е на цар Симеон Велики, нито път ка хан Крум Страшни, който кове първите закони и има логика неговият паметник да е пред ковачницата на зокони днес. Не, там стои отново руски паметник, на руски цар, пък бил той и „освободител“, а много скоро след това и „поробител“!
Ние се чудим, защо в някои села и градчета все още има комунистически символи, а не си даваме сметка, че дори в столицата има такива символи и сякаш никой не ги забелязва или не иска да ги забележи. Имаме един куп патриотични организации, които под претекст, че съхраняват историческата памет, всъщност извършват директна комунистическа пропаганда, връщайки носталгията по едни отминали времена, когато страната ни имаше ограничен суверенитет от СССР. Това не е просто скандално, това трябва да се приема за криминално престъпление. Не, историята не е инструмент за манипулации, или поне не бива да е. Историята е като математиката – точна наука, която борави с фактите. Фактите не се интерпретират, те се изучават в чист вид и в контекст. Тогава идват и въпросите, защо, след като вече нямаме ограничен суверенитет, от доста повече от четвърт век, все още съветските комунистически символи, мислене и говорене не са ни чужди. Отговорът: Защото някой има интерес да помним именно комунистическото минало и то по един точно определен начин – с перверзна, романтична носталгия. Историята обаче трябва да се познава и когато се познава истинно, фактите говорят, а когато те говорят, знаем дори кой мълчи…, нали така…!!!
Ние дори имаме приет закон, който обявява комунистическия режим у нас за престъпен. И, какво от това!? Кога, как и къде е бил приложен този закон, поне веднъж, поне спрямо един единствен нарушител, дори физическо лице…!? А законите, както знаем, са затова, за да бъдат спазвани. Е, как спазваме този закон, като империалистическите символи на Русия и днес си присъстват в нашето ежедневие, въпреки закона, който самите ние, в нашето си народно събрание сме приели още преди години!?
В Русия и особено в новозавладените от нея земи тече усилена реставрация на съветски паметници и символи на комунизма. Това ли е така нареченото „освобождение“ от „нацистите“, както руснаците обясняват войната си срещу Украйна…!? И как точно по този начин ги освобождават, като връщат времето назад ли!?

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник „България СЕГА“ в София