ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА БОЛЕСТТА ВЪРХУ ПСИХИКАТА НА БОЛНИЯ /2/

Уважаеми читатели, на страниците на в-к „България СЕГА“ започваме поредица от материали с медицинска тематика, които ще бъдат поднесени от д-р Златимир Коларов. Той е български лекар ревматолог, професор в Медицинския университет в София, писател, сценарист, автор и съавтор в над 590 научни труда. Генерален секретар на UMEM (Международен съюз на лекарите-писатели) и председател на Съюза на писателите-лекари в България “Димитър Димов”. Член на УС на Българската асоциация по изучаване и лечение на болката и почетен председател на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза. Отличен е с 24 международни награди като лекар и преподавател и 34 международни и национални литературни награди. Лекар по професия и призвание, отдал време, сили и енергия от себе си, проф.д-р Златимир Коларов е посветил дните и нощите си на своите пациенти. За да ги има надеждата и упованието в душите на тези, които се нуждаят от тях. ……………………………………………………………………………………………………………..
(…продължава от предишния брой)

За разлика от тях болните с абстрактно-логичен тип висша нервна дейност, интравертни (насочени навътре) и с по-високо интелектуално ниво са склонни към затвореност, вглъбеност и потиснатост. Тези болни най-често не дават външна изява на своите страдания и чувства, но това води до натрупване на огромно напрежение в психиката им. Те са склонни да приемат външно спокойно, но всъщност изключително болезнено болестта и свързаните с нея последици за тях и техните близки. Разгледаните дотук психични прояви при ревматичните болести са от функционален характер, т.е. не се дължат на видими органни промени, а само на смущения във функцията на съответните органи. В голяма степен те са следствие от „срив на висшата нервна дейност“, породен от пренапрежение на възбудния или потискащия процес или от „сблъскване“ на двата вида процеси. Друга причина е физическото изтощаване на болния от дългия и хроничен ход на болестта, което го прави по-податлив към въздействието на различни външни и психогенни фактори. Макар и относително рядко, при ревматичните болести се срещат и психични отклонения, които са с органичен характер, т.е. при които се установяват видими органни увреди. Дължат се на възпаление на мозъчните съдове или на наличие на ревматоидни възли в мозъчната тъкан при ревматоидния артрит и др. В тези случаи в хода на основното заболяване болните развиват различни неврологични прояви, като неврити, менингит и сравнително рядко – смущения в паметта и мисленето. Неврологичната и психичната симптоматика са незабележими в началото. С напредването на болестта проявите се засилват и изискват незабавна и активна намеса на специалист невролог, както и неврологично и психично лечение, паралелно с активното лечение на основната болест. Много съществен момент в лечението са редовният контакт и взаимното доверие между болния и лекуващия лекар. Основна задача на лекуващия лекар в тези случаи е да разясни на болния няколко много важни момента от характера и развитието на болестта: ● Липсва непосредствена опасност за живота на болния. ● Не е възможно болестта да бъде излекувана напълно, но може да се овладее нейната активност за дълъг период, да се спестят излишни страдания и болки и да се забави и предотврати необратимото инвалидизиране: ● Необходими са редовен ревматологичен контрол и подходящо лечение, променящо се през различните периоди според хода на болестта, до края на живота. ● Очаквания ефект от лечението. ● Очакваните странични действия от продължителното медикаментозно лечение и мерките за тяхното остраняване. ● Необходимостта от самодисциплина и самоконтрол в хода на лечението. Близките не трябва да забравят, че болният е силно чувствителен и депресиран. Това изисква самоконтрол и уравновесеност от тяхна страна при контакта с него. Те трябва да положат максимални усилия да спечелят неговото доверие и да го убедят в необходимостта от продължително и контролирано лечение. За постигането на тази цел могат да ползват съдействието и на лекуващия лекар. Лечението изисква активната намеса и на психотерапевт, психолог и социален работник с оглед ресоциализацията – връщане на болния в социалната му среда, професионално преориентиране, вдъхване на вяра в собствените, макар и ограничени, физически способности, развиване на така необходимия оптимизъм относно възможностите за лечение и за социална реализация, физически, социален и психически стоицизъм и т.н. При ревматичните болести се касае за „хронична телесна и психична травма“, което изисква доброто ѝ познаване и комплексното лечение от разширен екип, включващ специалисти от различни медицински и социални специалности под ръководството на лекуващия ревматолог. Постигането на желания физически и психически комфорт за болния е необходимо условие и надеждна гаранция, че той ще се завърне в семейството и обществото като изстрадала, но възстановена личност, способна да се грижи пълноценно за себе си и за своите близки. Това не би могло да стане само с усилията на лекуващия лекар, без активната и безрезервна помощ на близките на болния. И не на последно място искам да подчертая, че не е възможно при един болен да се проявят всички описани психични оплаквания. Най-често те са изразени в умерена и лека степен и лесно могат да бъдат преодолени напълно при правилно лечение.

(продължава в следващия брой)

Legal Disclaimer (Клауза за непоемане на отговорност): Информацията тук има общ характер и не може в никакъв случай да замени консултация с лекар (медицинско лице), диагноза, терапия, лечение и/или консултация с лицензиран специалист. Информацията тук не е предназначена за решаването на конкретни индивидуални казуси! При конкретни индивидуални проблеми се свържете с лекар или съответния лицензиран специалист.
Издателите на в. „България СЕГА“ не поемат и не носят отговорност за предприето самолечение, поставяне на диагноза, козметични процедури или каквито и да са действия на база на материалите на тема „Здраве“, както и за верността на информацията и достоверността на източниците!

проф. д-р Златимир Коларов
за в-к „България СЕГА“