ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА БОЛЕСТТА ВЪРХУ ПСИХИКАТА НА БОЛНИЯ

Уважаеми читатели, на страниците на в-к „България СЕГА“ започваме поредица от материали с медицинска тематика, които ще бъдат поднесени от д-р Златимир Коларов. Той е български лекар ревматолог, професор в Медицинския университет в София, писател, сценарист, автор и съавтор в над 590 научни труда. Генерален секретар на UMEM (Международен съюз на лекарите-писатели) и председател на Съюза на писателите-лекари в България “Димитър Димов”. Член на УС на Българската асоциация по изучаване и лечение на болката и почетен председател на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза. Отличен е с 24 международни награди като лекар и преподавател и 34 международни и национални литературни награди. Лекар по професия и призвание, отдал време, сили и енергия от себе си, проф.д-р Златимир Коларов е посветил дните и нощите си на своите пациенти. За да ги има надеждата и упованието в душите на тези, които се нуждаят от тях.
(…продължава от предишния брой)

ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА БОЛЕСТТА ВЪРХУ ПСИХИКАТА НА БОЛНИЯ

Наред със ставните увреждания при ревматичните болести се наблюдават и значителен брой психични и неврологични отклонения, които в много случаи са част от картината на болестта. Някои автори посочват стреса като причина за появата и активирането на ревматичните болести, тъй като значителна част от болните свързват появата или обострянето на болестта с различни стресови ситуации. Обяснението е, че вследствие на стреса някои централномозъчни структури оказват непосредствено въздействие върху активността на възпалителната реакция при ревматичните болести. От друга страна, съществува връзка между стреса, имунната система и последвалите промени в биологичните показатели на болния – брой на бели кръвни клетки, кръвни белтъци и др. Честите стресови ситуации се асоциират с потиснато настроение на болните, с увеличаване на ставната болка и т.н. Поради това близките трябва да щадят максимално болния и да намалят до минимум стресовите фактори, които биха обострили болестта. Характерна особеност на ревматичните болести са психичните прояви и свързаните с тях социални и битови проблеми както за болния, така и за неговите близки. Ангажирани с повлияването на основните симптоми, за съжаление, лекуващите лекари и близките понякога пропускат или не обръщат достатъчно внимание на тази съществена част от оплакванията и страданията на болните. Това изисква доброто им познаване от лекаря, болния и неговите близки и адекватно лечение още с поставянето на диагнозата, преди пълната им изява и задълбочаване в хода на болестта. Депресия, невроза, чувство за необяснима тревога, безпокойство и потиснатост и други психични прояви се наблюдават до 42% от болните от ревматоиден артрит и други ревматични болести. Те се засилват при обострянето на болестта и съответстват в голяма степен на силата на ставната болка, броя на болезнените стави, продължителността на сутрешната скованост и другите симптоми. В зависимост от индивидуалната психика на болните и от типа нервна система тези отклонения се появяват в различен период от развитието на болестта – средно от 6 месеца до 5 години. Най-често това са болни в зряла творческа възраст, които имат сериозни ангажименти към себе си и своите близки. Инвалидизирани от болестта, те съзнават, че няма да могат да ги изпълнят, и депресията, неврозата и неудовлетвореността се засилват. Постепенно болните губят перспективата в живота, чувстват се излишни, непълноценни, възприемат се като бреме за своите семейства. Много често изпитват мъчителен страх от мрачната перспектива за пълно инвалидизиране и могат да развият негативизъм към лечението, комплекс за малоценност, породени от физическото безсилие и необратимите ставни деформации. Получава се порочен кръг – безпокойството, неудовлетвореността и депресията повишават чувствителността към болката, която поначало е по-силно изявена през втората половина на нощта. Разстройва се сънят, болните не могат да се възстановят пълноценно, сутрин са сковани, безсилни и още по-безпомощни. Очакват с напрежение появата на нощта, която за тях е свързана с мъчително безсъние и много болка, и психичните прояви се засилват. Установено е, че при силна болка, по-напреднала възраст, липса на удовлетворение от начина на живот и ограничена активност има голяма вероятност за поява на психични прояви. Изявата и степента на психичните проблеми зависят от редица външни (социални, битови и др.) и вътрешни (индивидуални) фактори. Това са органични фактори – болките и страданията, които се определят от вида и активността на болестта, активността на болните, фактори на социалната среда – невъзможността за пълноценна физическа активност, раздялата с професията, спадането на доходите, и факторите на човешката природа – пол, възраст, тип висша нервна дейност (подвижност, сила и уравновесеност на нервните процеси, характеровите особености и интелектуалното ниво на болния и др.). Болните с първосигнален образно-художествен тип висша нервна дейност, с екстравертни психични реакции (буквално – изнесени навън) и с по-ниско интелектуално ниво са склонни към повишена емоционалност, впечатлителност и в известна степен към театрално поведение, когато говорят за себе си и своите оплаквания. Те приемалт драматично това, което им се случва, бързо се отчайват и лесно губят надежда за възможно овладяване на болестта.

Legal Disclaimer (Клауза за непоемане на отговорност): Информацията тук има общ характер и не може в никакъв случай да замени консултация с лекар (медицинско лице), диагноза, терапия, лечение и/или консултация с лицензиран специалист. Информацията тук не е предназначена за решаването на конкретни индивидуални казуси! При конкретни индивидуални проблеми се свържете с лекар или съответния лицензиран специалист.
Издателите на в. „България СЕГА“ не поемат и не носят отговорност за предприето самолечение, поставяне на диагноза, козметични процедури или каквито и да са действия на база на материалите на тема „Здраве“, както и за верността на информацията и достоверността на източниците!

(продължава в следващия брой)

проф. д-р Златимир Коларов
за в-к „България СЕГА“