ЗА ПРОБЛЕМИТЕ, СТРАХА И КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТА

Уважаеми читатели, от 2025 г. на страниците на в-к „България СЕГА“ започваме поредица от материали с медицинска тематика, които ще бъдат поднесени от д-р Златимир Коларов. Той е български лекар ревматолог, професор в Медицинския университет в София, писател, сценарист, автор и съавтор в над 590 научни труда. Генерален секретар на UMEM (Международен съюз на лекарите-писатели) и председател на Съюза на писателите-лекари в България “Димитър Димов”. Член на УС на Българската асоциация по изучаване и лечение на болката и почетен председател на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза. Отличен е с 24 международни награди като лекар и преподавател и 34 международни и национални литературни награди.
Лекар по професия и призвание, отдал време, сили и енергия от себе си, проф.д-р Златимир Коларов е посветил дните и нощите си на своите пациенти. За да ги има надеждата и упованието в душите на тези, които се нуждаят от тях.

ЗА ПРОБЛЕМИТЕ, СТРАХА И КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТА

Страхът е най-пагубното чувство за благополучието, самочувствието и доброто качество на живот. Израз е на инстинкта за самосъхранение, който се задейства при животните и човека по рефлекторен начин. При човека и чрез втората сигнална система. Отключването му по рефлекторен начин е свързано с внезапно външно въздействие, най-често стресова ситуация, заплашваща физически индивида. Определя се като сепване (уплах). В този случай има положителен ефект – задейства се спасителна реакция на отдръпване, прикриване, избягване от опасното за индивида място. Много често при втория начин има отключваща ситуация (плашеща информация, нововъзникнал проблем), която след това се оценява от човека чрез втората сигнална система като опасна и предизвиква всички прояви на страха – от вегетативни прояви (сърцебиене, изтръпване, замайване) до психически изживявания (черни мисли, чувство за обреченост, тъга). Във всички случаи страхът действа пагубно върху физиката и психиката на човека. Това важи в още по-голяма степен за болните, които поначало са с изчерпани в значителна степен физически и психически сили от болестта, понякога и от лечението, както е например при болните на химиотерапия. Ще направя едно пояснение за втората сигнална система и мястото ѝ в живота на човека. Втората сигнална система може да ни вдигне до върха, ако я използваме рационално и пълноценно, или да ни срине до дъното, ако я прилагаме неправилно. Тя може да е нежен полъх, ласка, стимул и подкрепа, но може да е меч и огън, да гори и да оставя рани. Зависи от това как използваме безпределните ѝ възможности. Ще насоча вниманието ви как да я използваме, за да си помогнем в плашещи и трудни ситуации. ПЪРВИ ПРИНЦИ: проблемите не трябва да се изживяват, а да се решават. ВТОРИ ПРИНЦИП: страхът е 10% реалност и 90% надградени фантазии в черни краски, които са плод на нашата мисловна дейност. Нищо не печелим от изживяването на проблема, напротив, изживяването на една трудна ситуация ни отнема времето и психическите сили, които трябва да вложим, за да го решим. Т.е. вместо да си губим времето да изживяваме проблема, просто да вложим силите си да го разрешим. И това е моята препоръка към болните и техните близки – не да изживяват в момента проблема, а да помислят какво да направят, за да го решат. И вторият принцип – в основата на страха винаги има някаква тревожна ситуация, в мнозинството от случаите нефатална, но много често заради непознаване на реалните измерения на дадената ситуация, от ред личностни и характерови особености, изпадналият в беда започва да надгражда и то все в черни краски. Типичен пример за това е появилата се болка в коляното. Болният започва да си мисли, че това е артрит, костна тулеркулоза или рак, че ще се инвалидизира или ще се залежи… Към чувството за отговорност и вина пред близките се натрупва и самосъжалението и психическият тонус на болния достига най-ниската възможна степен. Най-често обаче се касае за остеоартроза – шипова болест, която рядко инвалидизира болните, ако се вземат навреме мерки – консултация с ревматолог и лечение. Когато го кажа на болните, те не могат да повярват, че положението изобщо не е фатално, а нещо поправимо, което се постига със съответното адекватно лечение. Затова препоръчвам и на болните и на здравите, когато почувстват страх, да не мислят какво би могло да се случи, а какво трябва да направят. А то е много просто – да отидат на преглед, където специалистът ще им даде правилния отговор за тяхната болка и съответното лечение. Ако болни и здрави осъзнаят смисъла на казаното дотук и го приложат като принцип в ежедневието си, във всички случаи ще съхранят душевните си сили, спокойствието, благополучието и качеството си на живот. Болните ще създадат и „добър психически терен“ за пълноценно облекчаване на болките и ефективно овладяване на болестта. И накрая нещо конкретно – за да си спестят излишни притеснения и страхове, препоръчвам да не се четат текстове от различни източници за болести. Тези препоръки са продиктувани от контакта ми с множество болни и студенти и от личен опит. По време на следването повечето студенти медици се „разболяват“ от почти всички болести, с които се сблъскват за първи път в учебниците по медицина.

Legal Disclaimer (Клауза за непоемане на отговорност): Информацията тук има общ характер и не може в никакъв случай да замени консултация с лекар (медицинско лице), диагноза, терапия, лечение и/или консултация с лицензиран специалист. Информацията тук не е предназначена за решаването на конкретни индивидуални казуси! При конкретни индивидуални проблеми се свържете с лекар или съответния лицензиран специалист.
Издателите на в. „България СЕГА“ не поемат и не носят отговорност за предприето самолечение, поставяне на диагноза, козметични процедури или каквито и да са действия на база на материалите на тема „Здраве“, както и за верността на информацията и достоверността на източниците!

д-р Златимир Коларов
за в. “България СЕГА”

>>>