АНАЛИЗ: От Петър Първи до Хитлер Втори.

Какъв иска да стане , когато „порастне“

„Какъв искаш да станеш, когато порастнеш“ е един от най-досадните, но и най-важните въпроси, които е чувало почти всяко дете. Интересно е да приравним този въпрос към „порастването“ на Путин, или по-скоро към разширяването на неговата болезнена имперска амбиция. Неговият проблем е, че СССР, който го превърна от комично администрагтивно джудже в неофициално един от най-богатите и мъгищи хора в съвременния свят, рухна. Сега нито старата слава на „нерушимият съюз“, нито пък новата слава, която Русия започна да придобива лека-полека при президента Елцин, не отговарят на неговите амбиции.
Обвиняват Путин, че иска да е втори Сталин, дори така го рисуват по карикатури. Придават му и така наречената допълнителна сила, като го превръщат в човек с политически актив, равен на този Сталин. Всъщност Путин е явен диктатор в собствената си държава, където той държи бримките на властта и определя правилата в почти всички сфери. Проблемът е в това, че той има нужда да бъде приравнен на Сталин, но това е твърде малко за него самия. Затова той се приема не за Сталин Втори, а цар Петър….Втори. За него е важно не това, че ще е Втори, а това, че ще е цар и то не кой да е, а именно Петър – онзи император, новаторът, който наистина променя Русия почти до неузнаваемост, като започва от брадите на болярите си. Но докато онзи, царят е истински новатор, своеобразен „революционер“, то Путин няма нито капацитет, нито ресурс, нито одобрение и вътрешно, и външно, нито пък има възможност да прави „революции“. Той просто има амбиция да бъде император без корона. Но и за какво му е короната. За него много по-важни са милиардите, които стоят зад короната и властта, която тя символизира.
Путин така се и изживява. Вижте начинът, по който го посрещат в собствения му дворец в Москва. Войниците са изпънати като струни, със старите униформи, именно от времето на цар Петър Първи. Тази комична театралност напомня повече за Северна Корея и тамошния религиозен култ към някаква уникална и изродена форма на комунизма. Така не може да бъде посрещан един демократично избран лидер. А като става дума за демокрация, през последните десетилетия именно Путин и неговия верен политически пудел Медведев, се „въртят“ на върха на руската пирамида. Това демократично избиране на държавен глава ли е и нормално ли е, той да бъде посрещан водевилно като цар, не, вероятно дори като император!?
Всъщност нека бъдем още по-конкретни. Владимир Путин не е нито Сталин Втори, ни дори Петър Втори, той реално е Хитлер Втори, ако въобще подобни номерации и подредби имат значение.
Войната, която води Путин срещу независима Украйна е отвратителна демонстрация на болна имперска амбиция на един статречски слабоумен политически имбецил. Той няма шанс да бъде признат като равноправен лидер в нормалния свят, освен в „зоната на здрача“ , при такива като Ким Чен Ун и неговите себеподобни във Венецуела, до скоро в Сирия, Иран, Йемен и още няколко все по-безлични, себични и психично неуравновесени даржавни хидри.
Интерес за науката представлява способността на хидрата да регенерира тъканите си. Достатъчна е една двестна част от животното, която да се възстанови до ново тяло. Точно това е проблемът за Русия след Путин. Колкото и да е вечен той, какъвто впрочем „беше“ и Сталин, и Хрушчов, и Брежнев…, един ден Путин просто ще си отиде ако не сега политически, то поне тогава – чисто физически. Какво обаче ще дойде след него? Защото знаем, че съветският режим работеше така – когато лидерът си отиде идва следващия апаратчик от котерията. Амбициите на Путин са много над съветския начин за наследяването на властта, но системата му е идентична, защото в Русия в крайна сметка всичко се свежда до догматичната вяра в бъщицата, който и да е той, само да е от правоверните – „нашите“!
И накрая, цар Петър Първи забранява брадите, но неговите поданици се съпротивляват. Вдигат бунтове, протестират и не успяват тогава, но сега, не се знае нищо. Дали онези, които не харесват Путин в собствената му държава, този път няма да успеят да го отстранят и да тръгнат отново по пътя на нормалността, макар и късно, но все пак…!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник „България СЕГА“ в София

>>>