Анализ: Стокхолмският синдром наречен „Шенген“

Стокхолмският синдром наречен „Шенген“

„Направихме сериозна стъпка към приемането ни в Шенгенскто пространството и отпадането на граничния контрол на сухопътните граници“, каза българският министър на вътрешните работи Атанас Илков.
„Финалното решение за влизането на България в Шенген по суша ще бъде взето на 12 декември“, съобщи министър-председателят на България Димитър Главчев след срещата в Будапеща на вътрешните министри на България, Румъния, Австрия и Унгария.
Според министър Атанас Илков, Българи и Румъния допринасят изключително много за повишаване на сигурността в европейското пространство. „Оценката на всички усилия, които положихме, беше изключително добра“, отбеляза той. По думите на министъра на вътрешните работи положителната оценка е свързана с резултатите, които са постигнати в противодествието на нелегалната миграция.
Всичко това е чудесно, ако не следва една цяла онлайн-кампания в една от социалните мрежи срещу това решение. Сега ли му било времето на това, и какво като ни приемат в Шенген, всичката Мара втасала та опряхме до това ли, нямаме правителство, ама в Шенген ще влизаме, нямаме пари да живеем в България, към Шенген сме се запътили. Това са само част от тезите на някои „автори“, за които новината не е добра.
Проблемът е, че българинът (една част, разбира се!) си обича старото, с което е свикнал. Били сме ограничени, защо сега пак да не сме така!? И тук идва един много интересе пример буквално от преди дни. Освобождават затворник от български затвор. Той излязъл, поразходил се и извършил някакво малко престъпление, за да го върнат в затвора. По-интересно обаче е обяснението му. На директора на затвора той обяснил, че се притеснявал от факта, че навън няма огради и го било страх, ако премине някаква граница, да не го гръмнат…!!!
Ето това е проблемът на една, за съжаление не много малка група българи. Те се притесняват, когато нямат ограничения. Те си искат границите, проблемите, мъчнотиите от преди. Те са си свикнали с тях, свободата не им понася. Това е своеобразен стокхолмски синдром.
Мисленето на такива хора е силно увредено, защото то не се простира по-далеч от хладилника им. За тях е важно яденето и пиенето, както и някои други битови „благинки“. Останалото, което касае свободата на българите да пътуват, да бъдат свободни и да осъществяват мечтите си, не е важно за тях, защото не ги касае пряко.
Някои българи, за съжаление наистина не толкова малко, мислят именно по този начин. Те просто искат да имат сирене и хляб, шише ракия и това е животът им. Останалото е просто екстра за богатите. Те не искат и не могат да пътуват по света. Светът не се интересува от тхя, но и те не се интересуват от света. За тях никъде другате „нема по-високо от Витоша и по-дълбоко от Искъро“. Това е мисленето на бай Ганьо, който „до обед бае, а следобед гледа на пъп“ – един откровен социален аутсайдер, циник и безсмислен подивгравчия, който смята, че всичко започва от него и той има цялата нужна на човека информация.
Падането на Шенген обаче решава изключително много икономически проблеми на българските международни шофьори, на българската икономика. Това ще има огромно значение за самочувствието на българите, че те не са в Европа на втора скорост, а са истински европейци, каквито винаги са били. На трето място, приемането ни и в сухопътния Шенген означава, че САЩ също би следвало да помисли за падане на визите за български граждани. След като цяла Европа ни приема, защо САЩ да не ни приемат безвизово!?
Това са имиджови действия и явления, които позиционират страната ни още по-трайно и стабилно в така наречената нормална част от света, не там, където е Северна Корея, Русия и техните съюзници-съучастници.
Страната ни има нужда от престиж и това, че в един период от време е имала служебно правителство не я прави по-малко достойна. Напротив, така работи истинската демокрация, тя не налага, тя избира, тя не дирижира, тя търси мнозинство чрез избори и действа по много ясно определени правила. Точно това не се харесва на някои българи. Те си искат границите, на тях им липсва НЕсвободата, защото там са свикнали, там са живели и там искат да си умрат – бедни, жалки и смачкани от живота заради собствените си погрешни избори и в живота, и когато са избирали своите лидери.
Ето затова е толкова важен Шенген за нас, за да продължим напред, всички заедно, но тези, които искат да живеят в миналото, ще се наложи да уважават избора на тези, които избират бъдещето, не за друго, а защото тези с бъдещето са повече, а така работи демокрацията – мнозинството определя посоката! Не може една шепа хора, макар и да са скандално кресливи, да се налагат над болшинството. Това се нарича диктат, така работеше социалистическата държава някога и резултатите от това са видни. Световната социалистическа система рухна безславно, дори и в самия СССР. Днес обаче се правят опити тя да бъде възродена, отново в новия СССР, който днес се олицетворява от Русия на Владимир Путин!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в. „България СЕГА“ в София

>>>