За различното в Европа и у нас!

Обидите в поздравите са сякаш нещо обикновено у нас. Много често тези обиди съдържат нецензурни дми, които имат и сексуален подтекст, но това сякаш не прави впечатление на никого. Поздравът съдържа интимнност, но и агресия, която е добре прикрита. Целта е ясна, да се даде ясна оценка, но и да се постави негативен акцент. Защо е така?
Всичко опира до това, че нецензурните думи се възприемат по различен начин, като романтичен мотив. Става дума за това, че различното обикновено у нас не се приема. Дори и това, че само „чужденци“ ни представиха на олимпиадата в Париж се смотолеви, сякаш се срамувахме от това. Това беше различното. Така, както малко по-късно беше приет и закон, който забранява пропагандата и популяризирането на „нетрадиционна сексуална ориентация“ и „определяне на полова идентичност, различна от биологичната“ в българските училища. Всъщност, приехме закон, който ограничава нещо, което го няма. И точно заради това този закон е самоцелен и репресивен. Копиран почти напълно от подобен закон в съвременна Русия.
Европа обаче реагира и ни даде ясен знак, че този закон е неприемлив за страна от ЕС. У нас мразят различните и това е прието за нормално. Под предтекст, че се шегуваш, може да изразиш цялата си злъч срещу когото и каквото и да е, в случая, срещу гей-хора. След този репресивен закон, как учителите да провеждат беседи с такива ученици, как два им обяснят да не се притесняват от това, което те са? Как училищните психолози да работят с такива деца, като според закона те или трябва да не правят нищо за тях, или да ги заклеймят като такива, каквито са се родили!!! Това е абсурдът на нашето общество. То е толерантно, приема различните, но се шегува агресивно с тях, под маската на шегата се поставя ярко изразената хомофобия. Уж нямаме нищо против, но оценъчният подтекст е негативен…винаги! нямаме нищо против различните, НО, защо те парадират!? А като попиташ, с какво според тях парадират, излиза, че те на практика нямат право да казват какви са! Това обаче е отнемане на правото да бъдеш свободен и на правото да се самоопределяш. Тоест свобода, която е ограничена. Но както знаем, свободата иманентно не може да бъде ограничавана, защото автоматично се превръща в НЕсвобода.
Принципът е ясен, има такива хора, но няма да говорим за тях! А защо? Срамуваме ли се от тях? Те са хора като нас, но са различни. А останалите не са ли различни, един има светла коса и светли очи, друг има тъмна коса и тъмни очи. Това е видима различност, така, както е видима различността и на гей-хората. Тоест, различните коси и очи се приемат, различната сексуалност – НЕ,….а защо!?
Ама едното било различност по външност, другото било различност по „вътрешност“ – смесване на гени. И какво от това, какво ги прави по-различни от нас тези хора? Защо едното да може, другото да не може. Ето с тези вечни двойни стандарти едва ли скоро ще се преборим, но ще се преборим, просто нямаме избор.
А иначе, обществото ни е толерантно официално. Но вероятно не осъзнава, че този тип различност не е два вида. Приемаме различните, когато са „ТЕ“, когато не ни касае пряко, но когато опре до нашето дете, братовчед, братовчедка, брат, сестра, дори приятел, тогава става: „аааа ама чакай малко сега“…! Ето тези двойни стандарти няма как да ги обясним на Европа. И още нещо. Ние сме част от ЕС. Ако обаче две жени-българки, а такива случаи вече има, сключат граждански брак в Гърция, например, където това е позволено законово, как този брак се приема в България, където този брак не е законово позволен? Да, отделните държави в ЕС имат собствени законодателства, но нали сме част от една общност, как този касус се отнася към общностната ни култура и обща визия на юриспруденция на същата тази общност?!?
Да, ние сме толератно общество, но на хартия. Всъщност не приемаме различните. Те сякаш имат право само да дишат (ама ограничено, за да има за другите – „нормалните“), но нищо повече, всичко останало се приема за „парадиране“, дори и това, че се усмихваш, може да се приеме за нахалство. А това вече не е толерантност. Хората с различна сексуална ориентация са пряко дискриминирани, защото те нямат право открито да заявят, какви са. Формално имат това право, но ако се възползват от него, вероятността първо да си загубят работата, а също и приятелите и семейството, е огромна. Примерите повече от много, за съжаление! У нас има хиляди млади и не само млади хора с различна сексуална ориентация, които си мълчат от страх.
А „различни“ са и спортистите ни от Париж, но и те са българи нали, и донесоха слава на своята родина България, нищо, че са различни по своему!
Под общия знаменател на религията и морала се маскира призив за отключване на пряко насилие! А когато следващият път открием пребито момче в Борисовата градина в София, само защото приличало на „педал“, какъвто случай вече имаше, как да го обясним на Европа и на същото това наше общество, което уж е толерантно, НО…!?!?!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник „България СЕГА“ в София