МИРА КОПАНАРОВ – СЪБУДЕНИТЕ КОРЕНИ НА ДУХА

               УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА В-К „БЪЛГАРИЯ СЕГА“, В ТОЗИ БРОЙ                                 
ПРЕДСТАВЯМЕ: 

Тя е от тези млади хора, които напускайки Родината, се отдалечават само физически от нея, а в сърцето им тази дистанция никога не се скъсява. Мотивирана и с амбицията за развитие, за което е мечтала, тя пристига в Северна Америка (в момента живее в Торонто). След 16 годишното си пребиваване тук, дълбоките корени на родовата памет й помагат българският дух не само винаги да остане жив, но и да представя красотата на нашите култура, история и традиции навсякъде по света.

Мира Копанаров обича да рисува, както и пътешествията, които й позволяват да опознава света, а светът да научава повече за България. Освен творец, тя е и терапевт по двигателно дишане. Има 20 годишен опит в маркетинг и комуникации. Помага на деца и възрастни – жертви на насилие, на хора, страдащи от ефектите на бърн аут икономиката.

Съвсем наскоро Мира се завърна от пътуване в Европа, в което освен родната България, е посетила и други страни. Едно емоционално пътешествие, събрало впечатленията й в краткия пътепис, който тя представя специално за в-к „България СЕГА“. Приятно четене.

Този разказ започва на път от Торонто към София, където с голяма радост ще прекарам време с 80 годишната ми баба. Моята баба е ключова фигура в изкуството и във връзката ми с България. Тя е една от онези баби, които вече не ги правят – уникат. Родена на ръба на войната и комунизма, живяла е в стария свят, а в новия гласува за бъдещето на младите хора. Тя съумява, въпреки че е инвалид и живее в подножието на Витоша, да държи Княжевската ни махала сплотена, дори къщата й бе избрана за заснемането на телевизионото шоу „Алея на славата“, заради автентичността си. Чрез баба ми съм получила знания и умения, които се пазят и предават от род в род. Например, как да правя козунак и как прадядо й е единственият оживял след бягство от затвора в Диарбекир. От земята, през семейството, в мен живее българският дух. След 16 години в Северна Америка силата му пробуди корена и ми даде за цел да споделям светлината и богатсвото на наученото.

Пиша следващите редове от друг самолет, на път от София за Лисабон. Посещавам технологична конференция, където също ще се срещна с най-добрата ми приятелка от детските години, която живее в Осло. С нея бодро кръстосвахме улиците и горите на Витоша, а сега гордо носим пламъка по международните ни срещи. Самолетът към Лисабон е пълен с чудесни хора, запътили се да разказват за България на 80 000 участници по време на конференцията. Историите им са звънки, усмихват се, позитивни са. Впоследствие слушах презентациите и постиженията им, които са на световно ниво и показват растеж на иновативния сектор в България почти с размера на силиконовата долина. Говорят за талант и възможности, които малко страни в света могат да предоставят. Една дълбока гордост полази по цялото ми тяло. Макар и малко на брой, с не много голяма площ на Земята, българският народ продължава да твори и покорява. Така се почувставах и миналата година, когато с колегите от Чикаго направихме съвместаната изложба „ Evolving Connections” в Торонто и гласовете на акапелния български хор „От Извора“ се лееха сред картините и пълната с различни народности зала.

На Уебсъмит конференцията в Лисабон, с над 100 човека българска делегация, аз приподвдигнато представлявах Канадската връзка. Тези прекрасни и отворени българи, идваха от цял свят, и бяха избрали България за бизнес седалище. Делегацията се състоеше от компании, подкрепени от инвеститори от местната екосистема и правитеслствени представители. Имаше иновации от разнороден тип, като първкласни устойчиви продукти от насекоми за фуражната и селско-стопанска индустрия. Безпилотен самолет, разработен от „Дронамикс“, използван за заснемане от въздуха с висока резолюция и много други. Присъстващите бяха сплотени с желание за растеж и поддържане на българската връзка. В мен ликуваше генът на будтеля.

Когато съм в България, наблюдавам явление, в което националите герои са се превърнали в епитети на загубена мъдрост, изографисани на татуировки и политически лозунги, което не е по- различно от духовните символи, изродени за користни цели. Аз вярвам, че пътешествието към корените и пробуждането е съсредоточено върху връзката с будителя във всеки един от нас. „България никога няма да се оправи“, „Българска му работа“, и „това не е народ“ са фрази още от пътеписите на Алеко Константинов и дебати с публични коментари в социалните мрежи. Не го смятам за градивно. Както възрастните хора, така и Родината се нуждаят от нас и от грижите ни, от блага дума. Те до сега са  давали и още дават. Аз се прибрах с половин килограм от бабините курабийки. Много от нас, при посещенията си в Родината, черпим принадлежност, топли лета, мили приятелства, вкусни гозби, духовност в природата, оздравяваме от забързания северно-американски живот.

Докато бях в България, с баба прекарахме един ден в болница. Допълтнително пътувах 3 пъти до известна българска лечителка. В болницата хората бяха изнервени, объркани, някак без надежда. Лекари и пациенти – претоварени и не много учтиви. При лечителката хората получаваха освен лечението, но и човешкото отношение. За българина отношението е важно. Отношението е любов и признание, овкусено с уважение към земята и рода.

По този повод ми е блага цел да пазя репутацията на Родината, защото аз съм част от нея и тя от мен, независимо къде живея. Не е нужно да сме идеални българи, а добри българи. Границите на страните до сега са били географски, но по-често наблюдаваме, че промените продължават и че физическото е илюзорно. Това, което ни сплотява е извън материалните граници и пребивава в сърцето.

Когато мъжът ми (който е канадец), посети България за първи път, се просълзи. “Не ми каза, че ще е толкова трудно да напуснем България“- каза той на път за летището. Той бе докоснат от българския дух, чрез мойта любов. Тази история е кратка и емоционална за нас, но я споделям на раздяла, защото говори за силата на българското. Благодарност!

Това пожелавам и на вас – да предавате любовта чрез дарбите си на широкия свят, по цветните си пътешествия отвъд и навътре. Нека българският дух ви води!