Пастор Марк Джеск

Аз съм загубеняк и не съм това, което изглеждам.“ Ако супер талантливият Джон Ленън е могъл да изпее това през 1964г., къде остават всички други, обикновените смъртни?
Не спирам да се изненадвам, когато чувам болезнено самоиронични забележки от хора, на които се възхищавам заради таланта, постиженията и чара им. Сатана сигурно има голямо предимство, използвайки самоомразата на хората. Тази греховна слабост във всички нас трябва да е дар за него, който продължава да му е от полза. Ето викът от сърдечната болка на супергероя цар Давид: „Ти знаеш как съм презрян, опозорен и засрамен… Презрението съкруши сърцето ми и съм много отпаднал; търсех състрадание, но нямаше, утешители, но не намерих“ (Псалм 69:19,20).

Можеш да очакваш тези унили чувства, които понякога те обземат. Очаквай ги и бъди готов за тях. Те обаче не са реални. Те идват от изкривяванията на Божията реалност от страна на сатана. Те идват от страх от неизповядан и скрит грях, затова се покай отново и повярвай в Христовата безплатна и пълна прошка. Те идват от несигурни хора, които се опитват да бъдат по-високи, като те натискат. Игнорирай ги. Нека Божиите думи на благосклонност и одобрение към теб имат последната дума. Тези унили чувства идват от лична суета и егоистични амбиции. Живей в рамките на своите възможности и таланти и намирай радост в това да помагаш на другите хора да използват своите. Радвай се на даровете и постиженията на другите.

Ако около теб има супер талантливи хора, не се самообвинявай. Аплодирай ги и се радвай за тях.

www.helpinghandseasterneurope.org
за в. “България СЕГА”

Уважаеми читатели,