Не бива да се караме за неща, първо които не зависят от нас и второ, от които зависи бъдещето ни. Това трябва да е водещ принцип и в семейството, и в държавата ни. Когато в едно семейство леля ти от Америка, например, ти се обади и ти каже, ела да ти дам 100 долара, кой ще откаже, освен глупавият…!?
Ние с европейците сме роднини, България винаги е принадлежала на Европа, и физически, и духовно, и ментално, и културно. Защо сега се дърпаме от същата тази Европа, от която сме неизменна част? Да, не всички се дърпат, но една част го прави все пак. Става дума за приемането на еврото. Те ни викат в клуба на богатите, искат зорлем да станем нормална държава и да благоденстваме, но ние, е поне една част от обществното ни, не иска това, но защо? Защо по дяволите тези хора не искат да са богати и да живеят добре? И ако те не искат, то поне децата им, не бива ли да живеят по-добре от родителите си, да не изпитват онези съмнения, притеснения и тегоби, които техните предшественици са изпитвали?
Ето този въпрос не ми дава мира и наистина не мога да си отговоря на него. Да, някои вероятно получават пари за да мислят по определен начин, вероятно има такива, не, убеден съм, че има такива хора, но останалите, защо им вярват?
Мои близки приятели, добри хора, възпитани, образовани, перспективни, дори те се страхуват от еврото, но защо? Еврото е нещо, което ние вече имаме от много години по линия на валутния ни борд. Еврото е тук отдавна. Дори дизайнът на последните български монети е съобразен с евроцентовете като визия. Ние просто сме готови по всички показатели.
Няма държава, която да е приела еврото и да е зле икономически, няма бедна държава с евро, просто няма такава! В еврозоната се живее добре, има сигурност, предвидимост, защо някои хора у нас не искат това? Не искат ли да живеят като хората на Запад?
Ето какво написа неотдавна бившият заместник-кмет на София и настоящ заместник-министър на културата доцент доктор Тодор Чобанов: „Фрагменти от параден гердан на Кубрат, господар на уногондурите, създател на Велика България. Съставен е от византийски златни монети, подарени му от ромейските василевси. Велика България не се е нуждаела от левове, за да бъде велика, Борис Кръстителя и Симеон Велики са родили Златния век без парична система и монетосечене у дома. Еврото е възможност за възход и развитие, точно както тези ромейски монети преди около 1400 години“.
Това е така нареченото „византийско евро“. Абсолютно същото е и сега. Обща валута за така нареченото ойкумене – цивилизования във времената на величие на Византия. Това е времето именно на златната византийска номизма. И точно тогава се случва и „Зтатният век“ на българската духовност и култура, без лелове, без домашно монетосечене, с византийски златни монети, които работят в полза на българската средновековна държава. Това е факт, как без българска национална валута, пак сме успявали и не само това, но сме прогресирали видимо и запомнящо се.
Казват, че тези, които не харесват новото и не искат прогреса, са хора, които са изгубили себе си, нямат и не виждат никакво лично бъдеще, поради което се хващат с миналото и с фалшиви патриотични ценности. Левът не е патриотична ценност, именно еврото ще ни заведе там, където ни е мястото, при богатите народи, където се живее добре, където има закони и правила, където има права и задължения, където има демокрация и хуманност. Историята го е доказала, и го доказва и в момента, еврото е бъдещето на Европа и на всички европейски народи, каквито сме и ние и винаги сме били такива, независимо, че за почти половин век ни бяха извадили от това семейство насилствено и напълно умишлено.
Сега се търсят причини за това, да не приемем еврото и да не заживеем по-добре. Защо обаче не се потърсят причини за това да приемем новото и да подобрим собствения си живот с новата обща и наша валута?
Същите тези, които са против еврото, имат спестявания именно в евро, карат западни коли, ползват облагите на Запада, но, са против него! Това не е ли шизофрения, да мразиш нещо, което ти дава добавена стойност и подобрява стандарта ти на живот!?
Не разбирам, защо хората се поддават на внушения за еврото, на мантри, на откровени глупости. Толкова ли е трудно да приемат нещо ново и полезно за всички, не само за някои!?
Защо умишлено искаме да навредим на самите себе си? Някога когато попитали Петко Каравелов, след като прекарлал известно време в черната джамия, дали е бил малтретиран, той категорично отрекъл, макар раните му още да не били зараснали от побоищата. „Господа, в България не бият“, е онази знаменита реплика пред чужденците тогава. Къде са днес тези български политици, къде са тези българи, тези Хора, с главна буква…!?!?
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент в София на вестник „България СЕГА“
