Помен за Левски в църквата "Св. Иван Рилски"

Името му е символ на безгранична обич към род и родина, на пълно себеотдаване, което се чете в така известните му думи: “Aко печеля- печели цял народ, aко загубя – губя само себе си”. Българската история познава много борци за свобода, но само един е наречен „ Апостол на свободата“.
Тази годишнина беше отбелязана в БПЦ „Иван Рилски“. За поредна година много хора се събраха в храма, за да почетат паметта на Левски. Отец Валентин отслужи панихида за Дякона, а след това освети курбана, виното и хляба, подготвени и осигурени от Крум Тирилов и Стоян Димитров – инициатива, превърнала се вече в традиция. Имаше изложба на картини от известни български художници посветени на Васил Левски, организирана от Кина Бъговска и Българо-американския център за културно наследство. Те бяха подготвили и викторина с награди, където учениците показаха знанията си за живота на Левски. Имаше и подаръци за всички деца.
А възпитаниците от неделното училище към църквата бяха подготвили специална програма по повода. Тя започна с рецитал представен от най-малките. Чухме много хубави стихотворения възхваляващи подвига на Левски. За първи път тази година (тук трябва специално да благодарим на нашия спонсор Васил Байрактаров) рециталът беше допълнен от специален видео материал, който „съживи“ образа на Левски пред очите ни:
“И чувам: леко портата се траква,
по стълбата проскърцва бързо някой
и ето гост на пруста неочакван,
та гост ли е като гост е – сам Левски, Дяконът!”

Кина Бъговска от Българо-американския център за културно наследство дясно на снимката.След това по-големите ученици ни разказаха за живота и делото на Апостола, за неговата смелост и неуловимост:
„…В Цариград той е търговец на коприна, в Ловеч е калугер и просяк. В Сопот полицията залавя палтото му ведно с някои книжа и обръща камъните, за да го намери, а в същото това време по стръмния Шипченски проход бързат трима души: старец и две калугерки. Под смирената калугерска дреха гори бунтовното сърце на Левски. Другата калугерка е леля му Христина…“
Накрая се пренесохме и в онзи хладен февруарски ден:
“На 19 февруари 1873 г. край софийските казарми се тълпеше любопитен народ. В зимния предутрен здрач се мяркаше черният силует на бесилката. Студеният вятър свиреше в комините, провираше се през тълпата и поклащаше въжето….“
Последва известното на всички стихотворение на Христо Ботев „Обесването на Васил Левски“, което накара всички в залата да онемеят.
Много важно е да си спомняме за делото на Левски не само в деня на годишнината от смъртта му, трябва духът му да е винаги с нас. Защото точно такива като него ни карат да не забравяме, а да се гордеем, че сме българи.
Смятам, че достоен финал на тази статия ще бъдат думите, с които учениците завършиха своята програма:
„На бесилото Левски умира, както умират семената –
за да оживеят наново в реколтата.
А тази реколта сме всички ние – децата на новия век,
всички ние свободни българи – наследниците на Левски.
Защото, както Апостолът ни завеща:
„Ние сме във времето и времето е в нас“.

Жана Картелян, учител в училището към БПЦ “Св. Иван Рилски”
Снимки: Жана Картелян
За в.”България Сега”
www.BulgariaSega.com

 

УЧИЛИЩЕТО КЪМ БПЦ”СВ.ИВАН РИЛСКИ-ЧУДОТВОРЕЦ”-ЧИКАГО
5944 W. Cullom Ave., Chicago, IL 60634

Ви кани

НА 6 МАРТ  ОТ 1 PM

ПОСЛУЧАЙ НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК НА БЪЛГАРИЯ  3 -ти МАРТ

на открит урок -викторина, представен от учениците от всички български училища.
Да си припомним миналото и хората дали живота си за свободата!