Какво е любовта за теб?

от

„Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи”- Послание към Коринтяните 13:4-7
За мен любовта не се състои само в това двама души да се гледат един друг, а да гледат в една и съща посока. Понякога тази посока се губи, но мисля, че именно любовта е тази, която намира правият път тези две сърца да поемат отново в общата посока. Любовта е да даваш на всеки твой ден шанса тя да владее живота ти. Всеки ден да обичаш с макар и грам повече от предходният ден. Истинската любов е тази, която поема ръката ти, но и сърцето ти успокоява.
Любов е и когато слушам от теб да произлизат думи на обида към мен, а аз да стоя безмълвна и скришно в себе си да се питам възможно ли е всичко това? Въпреки всичко казано обаче, оставам с надежда в сърцето, че любовта ще победи. Въпреки всичко казано, не съм в състояние да се разсърдя и обидя, защото не мога да се обидя на човека, когото обичам, защото над всичко стои любовта. И това е любов, да можеш да прощаваш и да правиш компромиси и да даваш нов шанс.
Отдавна вече разбрах, че от любовта и боли. Любовта не се състои само в това да изпитваш удоволствие и наслада, но в любовта съществува елемента наречен „болка”. Болка, причинена от твоето най-мило и скъпо същество на този свят, което не те разбира в този момент. Този вид болка като че ли някак си се преодолява, идва времето, когато любовта надделява над тази болка и остава само спомена, остава само любовта.
А аз сега искам да ви покажа другата любов за, която някога бях прочела и много ми хареса, дано ви хареса и на вас!

Интервю с Господ

Веднъж ми се присъни сън, че вземам интервю от Господ.
– Така, искаш да ти дам интервю.. – попита ме Бог.
– Стига да имаш време. – казах аз.
Господ се усмихна.
– Моето време е вечността. Какви въпроси искаш да ми зададеш?
– С какво най-много те учудват хората?
И Господ отговори:
– Когато сте деца, искате да сте големи и бързате да пораснете, а после мечтаете да станете деца отново.
– Това че губите здравето си, за да направите пари, и после пропилявате парите си, за да възстановите здравето си. Това, че мислейки тревожно за бъдещето, вие забравяте настоящето и така живеете нито за настоящето, нито за бъдещето. Това, че живеете, сякаш никога няма да умрете и после умирате, сякаш никога не сте живели…
Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо.
След дълго време го попитах:
– Мога ли да Ви задам още един въпрос?
Отговори ми с усмивка.
– Като наш баща, какво бихте искали да направят Вашите деца?
– Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани.
– Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието и само няколко секунди, за да се разруши.
– Да научат, че най-важното в живота е не това, което имат, а хората, които имат.
– Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях.
– Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.
– Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случай то ще контролира тях.
– Да научат, че само за няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да ги забравят.
– Да се научат да прощават, като се упражняват за това.
– Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си.
– Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие.
– Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите.
– Да научат, че големите мечти не изискват големи крила, а меко приземяване.
– Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв – това е истинско богатство.
– Да научат, че понякога не е достатъчно другите да им простят, а сами трябва да си простят.
– Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на това, което казват.
– Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посели слухове – ще се оплетат в интриги, ако посеят любов – ще бъдат щастливи.
– Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат.
– Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат.
– Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща.
– Да научат, че тези, които са честни пред себе си без да отчитат последиците, постигат много в живота.
– Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката.
– Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези , които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги.
Замислих се…….. Бог потъна в мълчание……….
Можем ли да научим всички тези неща? Само тогава ще познаем любовта истински и ще обичаме истински!
И макар 14 февруари да е възникнал, като един католически празник, днес на този ден всички хора по света изразяват любовта си един към друг по най-различни, чудесни начини. И учениците от Българско училище „Нов Живот” успяха да разберат, че за да си обичан, трябва да даряваш другите с много обич. Те обещаха да даряват повече любов на всеки човек нуждаещ се от нея, както от въздуха и водата . А на тези, които са опитали от огорчението й да вдъхнат вяра и надежда и ги окуражат, че някой, някъде ги обича и очаква . Да им покажат примера за всеотдайната любов на Исус Христос умрял за греховете на света, за да има всеки човек шанса за спасение!