ПОЕЗИЯ НА ЧИТАТЕЛИ

СЕРЕНАДА
Теомира- Десислава Петкова

Серенада небесна със жезъл долита,
Като река бяла любовта преминава.
Ренесансов рицар препуска към мен –
как исках да го срещна наяве.
В параклис от безвремие се лутам,
видения изгубени възкръсват.
Абажури сатенени неспокойно гадаят
ще достигне ли благородникът замъка?
Очакване тича с пантофки червени,
мраморни стълби студено мълчат.
Олюлени стъбла от стремежи откъсвам.
Дали започва моята приказка перлена,
написана върху папирус във Египет?
Живяла векове във пясъци брокатени,
опръскана неволно от реката Нил,
дочула писъка на робството,
отнесена от кораб венециански
и подарена на епископ.
Оставена в болонски замък,
където я намерих – оцеляла, истинска и моя.

НЕ КАЗВАЙ, ЧЕ НЕ МЕ ОБИЧАШ

Tzveta Grady

Не казвай, че не ме обичаш,
ти знаещ, не е истина това.
В сънищата ти при тебе всяка нощ аз идвам
и ти за мен отваряш своята врата.

В леглото си ти тихо ме допускаш,
на мястото направено от теб,
безшумно стаята заключваш
и смяташ своя грях така ще отречеш.

Затуй пред другите не споменавай,
че в твоя дом не съм добре дошла.
Не крий, че още ме обичаш
и че посещавам те аз често в съня.

Щом любовта е искрена , не е греховна,
не бива да я криеш от света.
Недей да мислиш, че е мъжка слабост,
че ти жадуваш мойта ласка в нощта.

До теб аз знам, че има друга,
но тя е вън от твоята душа.
Сърцето ти все цяло съм обзела
и мене искаш ти сега.

Не се страхувай да и кажеш “ Сбогом!”.
Никой никога не ще те укори.
Животът не е толкова кратък,
че в него няма място за лъжи.

ЗНАЕШ ЛИ КАКВО Е ОБИЧ?
Tzveta Grady

Не знаеш ти какво е обич,
да бушува буря в твоята душа.
Не знаеш ти какво е да бленуваш,
докосването на една ръка.

В сърцето ти надига се вълна ужасна
и мислиш, че ще се пръсне то така.
После бавно всичко се оттегля
и оставаш само с подкосените крака.

Искаш в миг ти всичко да забравиш
и оставяш спомена да си върви,
очи затваряш и наум повтаряш,
че престанала е бурята и вече не вали.

Да, но любовта дълбоко се е скрила,
в потайно място някъде мълчи
и само чака миг, в който да се разбушува
и пак отново да те нарани.

Това е обичта, тя никога докрай не си отива,
макар умело да се крие, вътре те боли
и винаги към твоето сърце тя път намира,
покоя му умело за да наруши.

Сега разбра навярно що е обич,
когато лудо твоето сърце тупти,
когато в сънищата си ти постоянно виждаш
онуй, което през деня те мъчи и гнети.

ИЗГУБЕН ПЪТ
Tzveta Grady

Вървя по пътя и се връщам,
потъва и изчезва в мрака моята следа
и мисля си защо натам отивам,
като с тебе искам да съм аз сега.

Обвинявах се, че толкоз лесно
аз те пуснах и леко мислено последвах те сама,
но тъмнината дирята от теб погълна
и се разтопи се тя в непрогледността.

Не, не искам аз от тебе да избягам
и мига дори  не искам аз да спра.
Макар, че нищо в мене вътре се обърна
и туй бе спомена за моята жена.

Не знам дали ще мога да те върна,
вървя в тъмносивата мъгла.
Аз силуета ти дори не виждам,
знам открадна го от мене тя.

Изгубих се, живота ми е без усмивка,
душата ми разбита е като скала.
Как мога в две пътеки да се луташ,
когато вече бях избрал една.

Всичко покрай нас изглежда толкоз тъжно,
защото без посока в своя път вървим.
Не, не искам аз обратно да се върна,
по-добре е заедно е заедно да продължим.