ПОЕЗИЯ НА ЧИТАТЕЛИ

ЦВЕТЕ

Tzveta Grady

В твоята градина ще разцъфна,
на двора сред моравата сама,
с яркия си цвят ще те омая
с аромата си вълшебен ще те привлека.

Пред мене всеки ден ще спираш
и ще се наслаждаваш от това,
с очите си да ме погледаш
и да ме помилваш нежно с ръка.

Едва ли нявга ще се сетиш,
че туй е твоята жена,
превърнала се в цвете, за да бъде
до тебе щом огрее утринта.

Слънчевият лъч, който първи ще ме стопли,
при теб ще се прокрадне и така,
за мен сигурно ще те подсети
и ще пробуди с пурпурната вън зора.

Излез на двора, искам да те видя!
Ела сред росната трева,
но цветето недей откъсва,
защото ще погубиш любовта.

И ако нявга все пак се сетиш
и познаеш в мене твоята жена,
при себе си навярно ще ме вземеш, за да бъдем само двама у дома.

СЪН
Кристина Станимирова – детска учителка в Люлин, София
Тя е жена, която гори и остава по частица от себе си във всичко, до което се докосне. За себе си казва "По-добре да запалиш свещ, отколкото да проклинаш тъмното…"

Уморен си отиде денят.
Уморена и аз ще заспя
   под тежки завивки
   от тайни тревоги.
Сънят (най-честата смърт),
   моят втори живот
по своите странни пътеки ме води.
      Сънувам…
Чайки се къпят в червени вълни,
   сини кораби гонят вълните.
Дрипава циганка на плажа сама,
   взела ръката ми в свойта ръка,
     предсказва ми дните. Аз виках, не исках да слушам,
     плачех, проклинах,
от уплаха не можех да дишам.
  Не исках да зная кога ще умра.
И точно преди да го чуя- събудих се.

ПРЕРАЖДАНЕ

   Студено е!
А колко топло беше долу,
   в скута на земята.
   Но тази топлина,
тя ме отпрати толкова далече и високо,
далеч от близки и добри познати.
   И ето ме, издигам се все по-нагоре
    и изведнъж- ужасен студ.
Той ме сковава, не мога да помръдна,
    единствено сърцето ми,
   което е ядро на капчица дъждовна,
    започва да расте.
    Почти непоносим е този студ
     и сякаш нещо ме разпъва.
      Боли ме!
И политам обратно надолу.