„Легенда за хляба” връща към забравени ценности

kina_360Хлябът е най-важният хранителен компонент от най-древни времена, но чрез него се символизират най-големите духовни ценности на човешкото съществуване. „Легенда за хляба” е  единадесетата самостоятелна изложба на талантливата българска художничка Кина Бъговска, която припомни за изконния символ на българската трапеза- хляба, не само като елемент от нея, но и като носител на човешките ценности.

Приятели, колеги и гости на художничката се събраха миналия петък, 11 януари, за да уважат официалното откриване на изложбата. Общо 15 картини, логически свързани помежду си, разказаха за пътя на хляба: от житото през неговата изработката, украсата с орнаменти „против лоши очи” до трапезата. Емблематичен за нейните изложби и нестандартен елемент бе участието на ансамбъл „Хоро”, с които Кина често работи, защото тя вярва, че комбинацията на изобразително и музикално изкуство засилва изживяването на ценителите. И наистина, в пълна хармония с темата на изложбата, танците на ансамбъл „Хоро” също разказаха за жътвата, важен елемент в живота на българския бит от преди време. Как се е родила идеята за изложбата, за техниките, които е използвала и за символа на хляба в днешно време Кина Бъговска бе любезна да разкаже на читателите на вестника.

Катя Златкова: Кина, как се роди идеята за “Легенда за хляба?

Кина Бъговска: След изложбата, която направих в България „До Чикаго с палитра и контрабас”, „Легенда за хляба” не е случайна и според мен е естествено развитие от творческия ми период на  художник. Миналата година имахме спектакъл „Легенда за хляба” с ансамбъл „Хоро” и тази тема изведнъж се оказа, че подсъзнателно по някакъв начин е узряла в душата ми и е искала да намери изказ. Явно, още тогава не съм била готова за тази изложба и този вид изказ, търсела съм средства.

И сега някак си като резултат от творческата ми практика като художник, имам доста ресторанти и магазини, заведения направени със стенописи, с рисунки, включително и ресторант „Пловдив”, където стените са изцяло нарисувани от мен, ми хрумна с материала, с който работя – специален вид емуслия, както му казват тук пластер, да направя картини. Тематиката бе узряла в мен: да бъде с орнаменти от българския фолклор, подчертано с елементи на танци и костюми, които засилват въздействието на една визуална изложба. Винаги когато правя изложба се опитвам да интегрирам елементи на изказ от друг вид изкуство, например музика. Винаги когато сме имали възможност, неизменна част от едно представяне е било включването на музика, концерт.

Получава се по-интересно въздействие. Определено на моята изложба се осветли участието на ансамбъл „Хоро’, които аз много уважавам и с които работим от предните две- три години. С Ирина постигаме един невероятен синхрон и изказ, защото тя е професионалист в нейната област и винаги се получава една много добра колаборация между двете изкуства. Тя е един изключителен хореограф, който може да направи интересен спектакъл. С „Легенда за хляба” исках да подчертая уважението към хляба, което отдавна е загубено в материалния смисъл. Хлябът не е само част от трапезата, той е религия, поне някога така е било  в нашата култура, в нашата българска традиция. Защото хлябът е свързан със земята. Когато си благодарен  за плодовете, които дава земята, в частност хляба, ти си човек, който оценява, това което Господ е благословил. А Господ е благословил хляба и цялата земя да бъде плодородна и ние трябва да сме благодарни и да оценяваме това, което имаме. В този смисъл, това сакрално отношение към хляба беше в основата на моята изложба.

Затова завършихме с погача, с хляб, който се раздаде и предизвика голям интерес сред американците и за един много кратък момент те научиха много за българската традиция и моите американски колеги ми казаха:
„Ние искаме да видим повече от българската традиция и българските танци. Ще се радваме винаги, когато имате спектакли, концерти да бъдем поканени, с удоволствие ще присъстваме.”
Това е един двоен успех за мен, защото по този начин показах, че България има своите традиции, има своите исторически традиции и съм доволна.

Катя Златкова: По какво тази изложба се различава от твои предходни?

Кина Бъговска: Едно от нещата е техниката, която използвах, което също не е случайно, а резултат от факта, че съм рисувала много икони, използвала съм грундове, съответно и технологията, по която се рисуват иконите и от дизайнерската ми дейност. Реших на платно да използвам по-дебел слой емулсия, по-дебел слой грунд, на който да рисувам, докато е още мокър. Все едно да бродирам в рисунката, както едно време са везали нашите прародители. Рисувам орнаментите, които на момента ми хрумват и според темата, върху която работя. Например върху „Лазарка” се опитах да изобразя този момент на младо момиче, декорирано с елементи на нашите носии. Това е хубавото, че веднъж аз импровизирам, а от друга страна рисувам в пластика, както в глина на времето са отпечатвали писмо, просто оставям отпечатък в глината. След това емулсията изсъхва и тогава вече аз я полирам и търся едно съотношение на цвят, което да ми даде едно по-пастелно цветоусещане и един по-архаичен цвят, който да не е в суров вид. Затова някои от колегите ме попитаха дали съм заимствала от орнаментите на персийските килими и аз им казах:”Не. Може би персийците са заимствали от нас”. Това именно съм търсела при подбора на орнаментика, да подскажа, че може би орнаментите не са характерни за едни области, а това е една повсеместна култура, която е съществувала на много места по земята.

Катя Златкова: От къде черпиш вдъхновение и идеи?

Кина Бъговска: Може би по някакъв начин от това, че корените ми са някъде от бившите Орфееви земи. Много съм привързана към България и в частност към Родопите. Всяко лято, когато си ходя на България, правя една обиколка на Родопите. Тази година посетих родния си град Момчиловград, където са открити тези тракийски гробища и погребални места, издълбани в скалите на Татул, в близост до Перпериконската крепост. Така че явно има неща, които човек не може да обясни в себе си, но може би от тази приемственост на различни култури, с които е заимствала България, има значение, защото ние сме част от тази верига в един културен цикъл. Затова, заслугата не е моя, а на нашите прадеди.

Катя Златкова: Заедно ли подбрахте чудесната хореография за танците на ансамбъл „Хоро”?

Кина Бъговска: Аз казах моята идея на Ирина Гочева, ръководителя на ансамбъла и тя подготви този елемент на танца за жътвата и поднасянето на хляба. Аз го видях за първи път, когато направихме спектакъла „Легенда за хляба” и останах захласната. С нея работим много точно и се разбираме, както се казва с половин дума. Аз и се доверявам напълно. Тя е изключителен професионалист за мен, впечатлена съм от това, което тя прави с минимални средства- обучава хора, които не са професионалисти и ги прави истински професионални танцьори.

В този случай само казах на Ирина, че искам да има елемент на хляб, на жътва и тя ми поднесе този букет от танц, който завърши именно с поднасянето на хляба. Така че заслугата е нейна, благодарна съм на нейните момичета, които участваха в едно интегрирано изкуство,  което всъщност се показва в много аспекти една идея, която може да се види по-добре, когато е съчетана с различни изразни средства. Благодаря на Елена Табакова от първия български музей в Чикаго, която за мен е един добър специалист, тя също участва в спектакъла „Легенда за хляба”.

Тя се отзова веднага на поканата ми, за да предостави този обреден хляб, който беше като декоративен елемент към изложбата. Искам да благодаря специално на Генералния Консул Иван Сотиров за неговото присъствие, което създаде една тържественост на изложбата. Искам да благодаря на всички мои приятели, които уважиха това събитие и станаха част от този празник, на всички, които се включиха в хорото и станаха част от нашата култура. Там бяха американци, китайци, мои колеги от галерията, като някои от тях познаваха България, а други се запознаха с нея точно тогава. И не на последно място искам да благодаря на вестник „България сега”, че уважи тази културна проява. Искам да поканя всички, които не успяха да дойдат сега, на 26. януари от 6 часа, когато ще бъде закриването на изложбата. Парти с ансамбъл „Хоро”, на което ще можем да пеем, да танцуваме сред картините и това ще бъде един нетрадиционен завършек на изложба. За тази изложба бях наградена с Гранд от Илинойския арт консул, защото темата на изложбата е повод за размяна на културни идеи и прояви между различни етнически общности, което да обогатява още повече американската култура.

Катя ЗЛАТКОВА, в.”България Сега”