Вежди Рашидов: Работете за самочувствието и достойнството на България !

Интервю с Министъра на Културата на Република България  Вежди Рашидов по време на 6-та Световна Среща на българските медии във Виена, Австрия

TMA: Аз искам само в контекста на вашето изказване днес да кажем за това голямо събитие в Рим? Какво е значението на откриването на паметник на Иван Вазов в Рим?
Вежди Рашидов: Първо по-важен е въпросът: ”Защо на Иван Вазов?” Една голяма част от творчеството на Иван Вазов, голяма като качество, и една малка част от живота му, има връзка с Рим. Той е бил в Рим и е посветил една книга на Италия. Второ, Иван Вазов е христоматиен автор, един голям автор. Трето, нека не забравяме, че един от добрите скулптури в Италия е Асен Пейков, който е правил паметника на Леонардо Да Винчи. Така че всяко присъствие българско някъде е много добро и много полезно поради една проста причина: ние можем да си отидем от този свят, но на този паметник отдолу пише: „Иван Вазов- български поет”. Хората, минавайки, трябва да могат да го повтарят. Това е част от тази самореклама. Думата паметник знаете какво е. Паметник-  това, което  носи паметта на нашето време в идните поколения. Това е паметникът. Коренът му е памет. Важно е, преди малко го казах и в един форум, важното е това, че трябва да се води добра политика, хората да виждат, че ние сме талантливи, че ние сме качествени. Но за това нещо трябва да правим такава политика, че ние трябва да влезем между тях. Те няма как да знаят. И това е една много сериозна крачка, един много добър български автор, един български паметник на велик български писател и поет да присъства пред Вила Бургезе. Какво по-хубаво нещо.

TMA : По време на 6-тия форум на българските медии в света във Виена вие казахте, че е необходима политика на българските медии, за  да изведат националната идентичност пред света. Какво точно разбирате под това? Каква политика?
Вежди Рашидов: Медиите са голяма сила. Опитах се да го кажа, но аз винаги се плаша от тесногръдитето и неразбирането на това, което човек казва. За да може да бъде един човек разбран в каква посока се говори, трябва да има общи и сериозни познания, защото всяко второ дете, което пита: „Вие вчера напикахте ли се?”- това не е много сложен въпрос, но той е скандално пиперлив въпрос, който се чете от общата маса. Но когато трябва да вдигнеш качеството, нивото на едно поведение, на едно разбиране, трябва най-малкото да имаш общи познания, ако те са на лице, не е необходимо д а си експерт, тогава вече можем да говорим по-конкретно. Така че трябва първо да издигнем журналистиката, а нейната сила е в това, че може да направи от яйцето- слон.  Защото е сила, защото са думи, защото думите са силни. Журналистите могат да бъдат посланици на доброто, те в момента са посланици на лошото. Аз неслучайно казах, че не може едно сутрешно предаване на коя да е телевизия от десет новини и десетте да са само отвратителни. Една добра трябва да има. Не може първата страница да е кръв и ужас. Първата страница защо утре да не бъде този паметник, който е по-качествената част от живота, по-добрата част от живота, по-смислената част от живота. Защо утре да не е някой велик физик отпред на първата страница, че е измислил нещо, от което е направил живота на хората два пъти по-евтин и по-добър. Това е смисълът. В такава посока, но това трябва да се асимилира и разбира от хората. Аз не казвам, че не се разбира от всички, но по-голямата част от медиите, които имат евтино заплащане и високи тиражи се правят от млади с  хора, които са с ниско образование. Това се опитах да кажа, няма нищо лошо в това, което казвам. Тогава ролята е много по-сложна- да произвеждаме достойнствата на нациите си, то това се произвежда. Тази машина произвежда, тя създава, както може да те очерни, така и може да те издигне. Да, разбира се, за да те очерни трябва да си някакъв мръсник, за да те издигне- да си качествен човек. Но да се ползва материалa.

TMA : Ето това ваше послание към медиите, този призив, попада към контекста на 24 май- празникът на българската култура и славянската писменост. Във връзка с тази национална идентичност, която трябва да изведем, кои, според Вас, са онези стойности, ценности, които днес трябва да минат на преден план?
Вежди Рашидов: Аз ще Ви го обясня просто. Буквите, думите, словосъчетанието и звукът са само преносител на мисленето. Това, което мозъкът ми мисли, аз го предавам с тези думи. Така че, мисля че онова, което изпращаме с тези букви, с тази азбука и с тези изречения, посланията- трябва да бъдат мъдри.  Да се опитаме мъдри неща да пращаме, а най-малкото, това е един прекрасен празник, по време на който общуваме всички. Можем да си кажем колко се обичаме, колко се мразим. На този език можем да кажем и добро , и лошо, красиво и грозно, ден и нощ, слънце и луна, каквото поискаме. Това е езикът, на който се разбираме. И когато има такъв език, на който да се разбирам, а и ако си умен- нещата не са сложни.

TMA : С какво могат да бъдат полезни българите в чужбина?
Вежди Рашидов: Мисля, че го казах. Българите в чужбина могат да бъдат полезни. Нека се срещат българи с българи в чужбина. Българите в чужбина заедно с тези в България трябва да работят за славата на България навън, извън българите, защото другата публика не ни познава. А тя ни е необходима, за да бъдем значими, хора със самочувствие и достойнство, хора, които имаме претенции да представляваме присъствие в световната карта. Това ни прави по-великодушни, по-добри, по-самоуверени. Когато едно франсе върви и казва: „Аз съм от страната, откъдето е Ален Делон”. Да, ама то има един Ален Делон, а той върви като крез- същият френски селянин. А защо ние не искаме да си имаме нашите големи момчета, да вървим наперено и да казваме: „Аз съм от страната на този човек”. Искам това да се случи в България, ако това се случи- това би било една много полезна крачка.

TMA : Парадоксално, когато казахте, че има много българи, които светът трябва да познава. От моя личен опит в чужбина, първото, което казват чужденците е: „Стоичков, Стоичков.” Как да си обясним този парадокс.
Вежди Рашидов: Стоичков е един много популярен и талантлив човек, който е надарен от Господ. Парадоксът е простичък. Стоичков е в един елитарен спорт, масов спорт. Без думи, разбираем на много езици. Трябва просто Господ да ти е дал да риташ добре и той това прави. Господ му е дал на Стоичков, рита много добре и светът се радва, когато влезе гол.

TMA : Нека се върнем пак на темата за българската култура. Говори се напоследък за своеобразно възраждане на българската култура,  става въпрос за мисия Лондон, за музея, който ще се открива в София…Има ли такова нещо като възраждане?
Вежди Рашидов: Възраждане, когато кажем, нека да не се побъркваме, че нещо страшно започва. Има шанс това да се случи. Ако това се случи, прекрасно. Да, имаше шанс един филм да бъде много интересен, да, случи се. Това може само да ни радва. Но шанс е, когато то се превърне в политика, която трябва да развием за дълго време. А ние правим полезни крачки и стъпки. Случило се е нещо много хубаво, трябва да разберем, че е нещо важно.

TMA : Дали е случайно, че точно сега ни се случват и такива неща?
Вежди Рашидов: Всеки шанс е случаен. Както е случайно това, че сме се родили. Ние не сме искали да се родим, но една любов, една случайност ни е създала. Когато случайността се превърне в цел и стане професия, когато стане съдба, тогава не е случайност, защото има повторение и когато има повторение, има утвърждаване. Да се радваме на българските успехи. Българското кино се нареди в девятката на Оскарите, че малко ли е шест милионна България, разбира се, че е радост за всички. Разбира се, че е голям успех. Трябва да уважаваме тези успехи, те не се случват всеки ден.

TMA : Някой каза, че България е изостанала страна. Тя такава страна ли е?
Вежди Рашидов:  За съжаление България е изостанала в икономическо отношение, нека да се уточняваме в какво е изостанала. Но това не означава, че тя е безнадеждна и умираща страна. Просто трябва си родиме по-готини типове и да седнем и да си я направиме държавата, от небето няма какво да стане.

TMA : Смятате ли, че нашата държава прави достатъчно и предвижда ли се нещо във връзка с БГ медии в чужбина, някаква финансова помощ?
Вежди Рашидов:  Миналият месец се срещнах в Барселона с едни българи. Оказа се, че има 2 групи българи. Едните по-богати не понасят по-бедните, другите по-бедни не понасят богатите. И те искат помощ. Аз им казах, че помощта е в тях. Българите в чужбина трябва да почнат да се преброяват. Помощта е в ръцете им. Да се събират в името на кауза. Питах ги колко човека са българите в Испания. Казаха- 120, 130 000. Ако аз бях в Испания и ги оглавявах, щях да вкарам трима  българи в парламента на Испания и тогава те щяха да помагат на сънародниците си. Те са се разделили, как да им помогна. България е бедна, с какво да им помогна. Ние очакваме те да ни помогнат. А те могат да си помогнат на себе си. Защото те сами са избрали съдбата си да бъдат в чужбина, децата им да живеят там, но те трябва да си помогнат, да се обединят, да изтъргуват своите бройки. Да отидат в една партия и да кажат: ”Ние ще ви дадем нашите 130 000 гласа, но 2 наши момчета искаме депутати, които да се грижат за законовите уредби.”

TMA : И на финала на нашия разговор. Какво ще пожелаете на читателите и на създателите на в.„България Сега”?
Вежди Рашидов:  Това, което говорихме. Вестникът да работи с пълна сила да работи за самочувствието и достойнството на България. Какво може вестникът да прави. Нека да работи за самочувствието, за достойнството, тогава и вестникът ще бъде авторитетен и търсен.
Оксана Момчилова –  в. “България  Сега”
www.bulgariasega.com
Димитър Ганчев –  радио “Ватикана”
Трансатлантически Медиен Алианс
Виена, Австрия
Редакция Кристина Ненова