
Виктория Василенко, една от днешните най-талантливи млади пианистки, ще гостува на Чикаго като солистка на Гала Концерт под диригентството на Маестро Philip Simmons. Концертът е посветен на 24 май – Денят на Българската култура и прослава на Светите Братя Кирил и Методий, създатели на Славянската писменост. Ще се състои на 23 май, неделя, 15.00 ч в Northeastern Illinois University Auditorium.
Във втората част на концерта ще вземат участие познатите български фолклорни състави от Чикаго: Ансамбъл “Хоро” с художествени ръководители Ирина и Тодор Гочеви и Българският фолклорен окестър “Колорит” със солист Теменуга Жекова. Ще може да видите и изложба “Българска АРТфабет” на деца-художници.
За двете основни фигури на събитието става дума в тези страница 19 на в. „България Сега”.
Родена за Музика
– Пианото? За мен то не е предмет – казва Виктория Василинко. – Не е „музикален инструмент”, който създава звуци, чрез клавиши и струни. За мен е живо същество, с което всеки ден общувам. Много часове сме заедно. Повече отколкото с който и да е близък човек. С него говоря, споделям мислите си. Това е моят най-близък приятел.
Нейните фантастични, гъвкави и бързи пръсти пробягват и дълги пътища по клавишите на компютъра. Пишат мнозина и тя намира време да им отговори.
– Вики, бях на концерта ти! После гледах „Канал 1” – пише й съученичка. – Говориха за тебе и бяха абсолютно прави. Салонът просто се пукаше по шевовете! Водещият каза, че не бил виждал „Зала България” така пълна. Ти стори чудо с музиката на Моцарт и направи щастливи толкова хора! На истина не ми стигат думи да изразя възхищението си от тази магия, която имаше в музиката ти!
Джакомо Терини, сред най-познатите фигури в днешния музикален свят, казва за нея:
“Виктория Василенко е явление, което се среща рядко. Нейното свирене е зряло, изключително талантливо, качеството на звука й – на голям пианист. При това е в началото на своето развитие. Огромен талант! Заслужава специално внимание”.
О, да! Това – да! Към Виктория отдавна има специално внимание.
Вики. Вие ще я видите в Чикаго. Свири зашеметяващо. Излиза на сцената, вдига ръце над клавишите… „секундичка за себе си” – пише за мигновеното й съсредоточаване преди старта една музикална репортерка, – и хвърля залата във вълшебното омайващо и топло море на Божествената си музика!
– Свиря по-хубаво пред публиката, отколкото в къщи – казва Виктория. – В това страшно много ми помагат мислите за моята малка сестричка. Когато съм на конкурс или на концерт, нейният сладък образ винаги свети в главата ми, и свиря заради нея.
Казало е това едно дете. Когато е било на 12 години. За друго дете от своето семейство.
Виктория Василенко пропява преди да започне да говори. После бързичко – след „Слънчо слиза от горица” и „Зайченцето бяло” прозорците на съседите започват да се тресат от ариите на Моцарт. От тук до пианото – една крачка! И няма къде да се отстъпва. Отзад са Ася и Александър Василенко. Родители – мечта, ако търсим майстори- педагози за правене на музикални виртуози. Пианисти от екстра класа. Възпитаници са на нашата Национална Музикална Академия „Панчо Владигеров”. В началото на 90-те години от миналия век, преподаваха пиано в Солунската консерватория. Сега – в Националната ни академия и Националното музикално училище „Любомир Пипков”. Участници са в многобройни концерти и фестивали в България, Гърция, Германия, Унгария, Италия… Представиха се блестящо на Фестивала на съвременната музика в Тампа – Флорида. Носители са на Първа награда и на Специалния приз „Кодама” на Международния конкурс за клавирни дуа в Токио през 1998 г. Имат серии предавания и записи с Българското национално радио и телевизия. През 2006 г. издадоха компакт диск „Разходка из европейската класика” – клавирни миниатюри за четири ръце. Дали има състезания, т.е. концерт, за шест ръце? Александър, Ася и Виктория стопроцентово биха станали световни шампиони! На 8 януари 2009 г. с гости от Виена – Рита Шнайдер /сопран/, Франц Фарлайтнер /тенор/, Юлия Гаврилюк /цигулка/, българаските пианисти Ася и Александър Василенко сътвориха незабравим новогодишен фест под надслов „Любими Виенски Мелодии”.
Виктория е родена в Бургас през 1992 г. Труден, пределно труден, е животът на едно дете, комуто Бог е дал талант. Не зная дали така е било и с Виктория, която от 5-годишна възраст започва сериозно, бих казал „професионално”, да се занимава с музика, но при известната музикална педагожка Антонина Бонева. Защо не при баща си Александър? Една от ученичките по пиано казва за него: „Александър Василенко е изключителен музикант, когото обожавам, защото е страхотен човек”… Може би бащата следва древното еврейско правило, че собствените деца се пращат да чиракуват у друг бос, не у дома. Родителите се размекват по-лесно „да пожалят” детето си, като виждат колко „се мъчи”. След като постъпва в Националното Музикално Училище „Любомир Пипков”, София Виктория Василенко учи в класа по пиано на проф. Стела Димитрова – Майсторова. Разбира се – за никого не е тайна, че този огромен талант е израсъл на благодатната семейна музикална нива!
Необикновено музикално явление в Европейската музика , Виктория Василенко твърде отрано започва да свири Лудвиг ван Бетовен, Фредерик Шопен, Клод Дебюси, Родион Шчедрин, Любомр Пипков, Димитър Ненов. На 9 години получава първото си значимо отличие. До днешно време има 8 големи награди от международни конкурси, сред които „Концертеум” – Атина, „Музиката и Земята” – София, „Марио Фортини” Болоня, където 12-годишната победителка е най-малката сред конкурентите си. Но се появява с репертоар от „висшия пилотаж” на музикалното изкуство: „Прелюд и Фуга в ми-миньор от Бах, „Рондо Капричозо” от Менделсон и „Дяволско внушение” от Прокофиев. Носителка е на приза „Кристална лира” за млад изпълнител. На 15 години печели три награди от Международния конкурс „Франц Шуберт” – Русе. След година се представя отлично с два концерта във Виена. В същата 2008 година на Фестивал „Софийско лято” свири с огромен успех „Соната № 17” от Бетовен и „Сюита за пиано” – Дебюси. През същата година на големия музикален конкурс „Димитър Ненов” в България печели първото място в групата за музиканти от 15 до 28 години. Член на журито е американският диригент Филип Симънс, който е смаян от таланта й, от емоционалността и артистизма , с които 16-годишното момиче свещенодействува над пианото. И той я кани за два концерта в САЩ – Ню Йорк и Чикаго.
Виктория е сред удостоените с почетна награда и стипендия от Фондация „Димитър Бербатов” млади таланти, постигнали високи успехи в науката, изкуството и спорта. Освен музикалната награда, отличени са и двама математици, по един за рисуване и пеене и петима спортисти.
На 8 юли 2009 г. в Прага на клавирния конкурс за талантливи млади изпълнители, организиран по повод Европейското председателство на Чехия, Виктория Василенко спечели Специалната награда.
Всяко лято идва в родния си град и дава концерт в Бургаската зала „Професор Иван Вульпе”. Участва на Фестивала „Аполония” в Созопол, солистка е на Бургаската филхармония, на Младежката филхармония в София, Оркестър „Симфониета”. Участвува в „Концерти на Майсторите” в „Зала България”, на които се събират най-добрите български музиканти от родината, както и българските музиканти, концертиращи по цял свят.
– Имам удоволствието да познавам Вики отблизо и искам да кажа, че тя е толкова добра пианистка по няколко причини – казва един неин музикален фен. – Първо: тя е много, много талантлива. Второ: израсла е в семейството на много добри музиканти. Трето: учи отдавна при най-добрите професори. И четвърто /според мен най-важното/: Виктория е изключително добро, незлобливо, благородно и скромно момиче.
– Всички приятели много я обичаме – пишат в сайта си нейни съученици. – Тя е чудна, добра, великолепна приятелка, хем е една от най-известните българки, голям талант, хем не е грам надута и не забравя приятелите си.
Виктория Василенско. Това е пианистката, която ще дойде в Чикаго на 23 май 2010 година, благодарение главно на Американски музикални фестивали с артистичен директор Фил Симънс и Българо- Американския център за духовно и културно наследство, за да почетем заедно Денят на българската култура и славянската азбука, на творците й – Светите братя Кирил и Методий. „Виктория” – значи Победа! Тя може да стане новото голямо българско име в световната музика. За нея може скоро, съвсем скоро, да кажем „И ние бяхме на концерта й! Нейната звезда сякаш заблестя още по-ярко от Чикаго, през 2010 година…”
Климент ВЕЛИЧКОВ, специално за в. „България Сега”, Bulgaria Sega, www.BulgariaSega.com
Филип Симмънс и българското изкуство
Филип Симмънс е артистичен директор на „Америкън Мюзик Фестивалс”, музикален директор на „Линкълнвоод Чамбър Оркестър”, Чикаго, дирижирал в двадесетина държави, а също в Карнеги Хол, Чикагския Симфоничен Център и др.
Много от творческата кариера на Филип е свързана с руската сцена, където неговият дебют е през 1998 г. и присъствието му е осезаемо и постоянно. Дирижира концерти в Санкт Петерсбургската Филхармония, Голямата зала на Консерваторията „Чайковски”, Руската Държавна Симфония… Той е чест гост – диригент в Европа, появявайки се на множество фестивали – с Камерен оркестър Дворжак в Прага, Южно-бохемската Филхармония, Кралската филхармония Храдец, Държавните филхармонии в Словакия, Белорусия, Босна и Херцеговина. Бил е гост-диригент и на Разградската Филхармония, в България участва и в журито на Конкурса за млади изпълнители.
С Фил Симмънс се срещнах на концерта в „Норт Истърн Юнивърсити”. С него ме запозна Ивелин Миянков, музикант, който свири на виола от 10 години в неговия оркестър. Точно Ивелин отвежда Фил в България.
И ето – американският диригент става гост на Симфоничния оркестър в Разград, за да попадне на момичето, спечелило конкурса за пиано – 16-годишната тогава Виктория Василенко. Фил вече знае – очаква я блестящо бъдеще, защото е невероятен талант. Решава – ще я покаже в Чикаго.
– По време на моите пътувания се срещам с различни хора и събития – казва Симмънс. – Спомням си като дирижирах за пръв път Симфоничния оркестър на Разград. Беше голям празник. Беше лято. Залата бе пълна. Бяхме направили само четири репетиции, доведохме музиканти и от други градове, но се получи концерт – чудо! Първите ми спомени от София са прекрасни. Беше 2001 година. Отидохме до Витоша. Чухме фолклорна музика. После тръгнахме за Разград. Радвах се на пейзажа – България е наистина красива страна! На Конкурса за млади пианисти с името на композитора Димитър Ненов, който е от този град, аз обещах да поканя победителя в Чикаго. Така започва тази история…
В България видях огромен потенциал от големи музиканти, които могат да бъдат чудесни с това, което правят. Трябва да има, обаче, повече образователни програми, почиващи на фолклора, да са обезпечени с финансови ресурси, да се използват повече фолклорни инструменти.
– Вие сте в Борда на съветниците на Българо- Американския център за културно наследство в Чикаго. Бяхте и на нашия Коледен класически концерт, запознахте се с някои от най-добрите български музиканти и културни средища в Чикаго. Какви са впечатленията ви от нашата работа и българското изкуство, което носим и тук в сърцата си?
– Аз имам амбицията да работим заедно с вас и българската общност. Ако вие не направите нещо за запазване на народните традиции – ще ги загубите. За туризма, например… Какво ще заинтересува хората да дойдат в България? Да, прекрасна природа, морето, планината, хората… Но ако прибавим и фолклора?! Това, което намерих в България е изключителен потенциал! Това е и отговорът ми защо Америка би се заинтересувала повече от България. Организации като Българо- Американския център за културно наследство трябва да представят в публичното пространство колко красота и какви таланти има в България. Ето Виктория – какво прекрасно лице за страната ви е нейното голямо изкуство, нейната прекрасна човешка същност?! С нейната поява в Чикаго, за което поработихме заедно, явлението, каквото е нейната музикална дарба, става един наистина примамлив, неотразим посланик на вашия народ и вашата култура пред Чикаго, Америка и пред целия свят!
Кина БЪГОВСКА, , специално за в. „България Сега”, Bulgaria Sega, www.BulgariaSega.com


















