Да съхраним мечтата за България

С България ни свързват близки , роднини, нашето мило детство или цял един живот, но нещо все там, където сме родени и израснали ние възрастните хора, които полагаме основите на едно ново поколение зад граница. Какво ще оставим в наследство на децата си?                
Къде ще отиде този минал, но мил и скъп спомен, ако ние не го споделяме с тях?
Тогава се събужда мисълта за отговорността, която носим да предадем знания, език и култура по най-добрия начин, така че да бъдат усвоени, приложени и продължени в живота на нашите деца. Всяка добра постъпка и пример от наша страна днес е едно светло начало утре. Разбира се за всичко това се изисква търпение, постоянство и любов. Ние трябва да се грижим да развиваме естественият стремеж на децата към нови открития и нови мечти. Хубаво би било ако може всеки път, когато децата са на посещение в България да бъдат заведени на особено ценни исторически места там.  Дори тук в Америка да отделяме време, сили и средства за български изложби, театър, концерти, колкото и рядка да е тази възможност. Водете децата си на българска църква и българско училище и всеки път малко по малко те ще попиват частица от България. У дома разказвайте на децата си за своето детство, разказвайте или четете  приказки, стихчета на български език. Пейте заедно с тях български песнички.  Създайте свой български фамилен кът в някои от ъглите на своя дом.  Събирайте се със семейства с деца от българска етническа група и в извънучилищно време и различни поводи.  И не на последно място връзката между родител и учител трябва да е осезаема. Интересувайте се  и консултирайте се с учителя  с какво са се занимавали, какви са проблемите, възможностите и начините за решаването им. Българското училище това са  връстниците на децата ви, букварите, приятелствата. Всичко, което имаме и споделяме с някого е по-мъдро, в сравнение с това да го задържаме за себе си.   В игрите си децата изразяват и претворяват вече натрупаният опит у тях. Те обменят знания и емоции, мечти и реалности и така по-пълноценно  изживяват своето детство.
Така нека всички заедно да направим път в сърцата на децата си към България, нейният език и култура.  Към чудната страна, от която мама, татко, баба и дядо са дошли.  Нека да запалим огъня на интереса и обичта към нея, като показваме уважение и гордост от корените си.
БУ „Нов Живот”    сърдечно благодари на екипа на  вестник  „България сега” за безвъзмездно предоставеното пространство на страниците му.
Ваня Йорданова, БУ “Нов живот”
За в.”България Сега”
www.BulgariaSega.com