Кристина Ненова
От какво имаш нужда?
Помисли си…
Постоянно искаме и се стремим към…
Кога последно си позволи да се нуждаеш от…
Сякаш празниците са единственият ти шанс да повярваш…
А ако просто се возиш в метрото и наблюдаваш малкото момченце, което още не може да говори, но вече те прегръща…
Вгледай се в себе си: „Дали това не е твоето чудо?”
Или е онова напомняне, че често имаш нужда да забравиш, преди да си успял да разбереш…
Нуждата от чудо или разговорът, в който не каза, че обичаш, а просто ме хвана за ръка….
Желанието да се вслушаш в музиката…
А може би имаш нужда да простиш…
Дали чудото не е в красноречивото „Благодаря”.
Чудо ли е зимната пързалка, на която се подхлъзна?
Или онзи ден, в който просто даде и не поиска…
Чудото…може би е там, за теб, ако се нуждаеш?
Може би все още ти е нужен празник, за да го видиш…а на мен чудо, за да ти повярвам…
Да се нуждаеш…от онази ненадейна среща…
Или от нечие присъствие, когато не е наоколо…
Чудото да приемеш, преди да пожелаеш да промениш…
Да погледнеш различно, преди да постъпиш безразлично…
И нуждата да повярваш, вместо да се примириш.
Чудото да си ти….