************************
Далече, далече, далече,
След хиляди мили вина,
Далече, далече, далече
Аз толкова много вървя.
Душата, душата, душата,
Те искаше, викаше, ах,
В цветята, в цветята, в цветята
Се скиташе болката грях.
Теомира – Десислава Петкова
Крещеше времето като простреляна кошута.
Частици дни се разпиляха нерадостни на пода.
Копнения като мъниста в ръцете си събирах,
а някъде проплакваше любов.
Изгнанице моя, да знаеш как се молех за теб –
както се молят предатели.
Така е късно да те изоставя,
а да те докосна не успявам.
Колко много те търсих, моя мила любов,
както скитах по калдъръми
чух молитвите на сребърните камъни
и ридаенето на изгубени чамове.
След твоя бяг дулата на страха започнаха да вият.
От горестните дъждове разбрах,
че е невъзможно да те стигна.
Ръцете ми са толкова студени,
защото ме отлъчи покрусена.
Теомира – Десислава Петкова
Есен
Tzveta Grady
Фучи и вие вятъра в скалата,
довява в прозореца ми капки дъжд.
Ронят се листата разноцветни на земята
и притихнал в двора е от детски глъч.
В мъгла обгръща се и парка и
алеята, в която с теб разхождахме се неведнъж.
В тишината стъпките ни дълго ще отекват
и ще се изгубват после сякаш отведнъж.
Есента е тук и тъжно е защото,
птиците напуснаха, отлитнаха на юг.
Вятър в клоните обрулени край нас играе
и наоколо се чува само неговия весел звук.
През прозореца си в мрака виждам,
изливащият се студен, проливен дъжд.
Природата навярно просто плаче
за отминалото лято, ненадейно, изведнъж.
В тъмнина потънала е махалата.
Тъмно син воал покрил е и града.
Капките се стичат по стъклата
и се питам до кога ли ще се лее този леден дъжд.
Да купиш камила
Райна Недялкова,
Край нашата порта камиларят премина,
камилите водеше да продаде.
Аз играех безгрижно и волно на двора,
тогава бях само дете…
– Да купим камила – аз казах на татко,
всяка за лев ги продава.
Виж ги, добри са а ето, тази
вече съм си избрала.
– Вярно, така е, добра е цената,
но точно днеска – не би…
Днес този лев ще ми трябва за хляба,
не можем да купим сега, разбери…
Години летяха, в мен детето растеше
и забравих тази мечта –
своя камила и аз да си имам,
както всички деца.
Един ден край нашата слънчева порта
се спря синеок камилар.
Камили продаваше – две за петстотин
и без пазарлък при това.
– Да купим камила – усмихна се татко, –
малко са скъпи, нали?
Но искам да бъдеш много щастлива,
ела и си избери.
– Но татко, не можем да купим камила
на тази висока цена.
Гледах смаяно и не разбирах
дали шега е това.
– Да, можем. Сега ще платиме цената
на твоята детска мечта,
че утре аз няма да мога да купя
детство на свойте деца.
От моя баща аз разбрах, че в живота
не всичко е само пари.
Да купиш камила – една за петстотин,
щастие да подариш….