БАЙ КРЪСТЬО НАБИВА КАНЧЕТО НА ШЕФА НА ФБР

Когато бях в Америка, аз ръководех всички работи, държавата не смееше да направи нищо, без да ме пита и носех големи отговорности. Един ден Джон Кенеди ми се върти из краката и омазан до ушите, яде дуди, а баща му седи, свил се като омърлушен гугущук на върбо́ва клонка и мисли. Викам му – абе защо ти трябва да мислиш, това е моя работа, казвай какво историческо дело трябва да се извърши! Той се сепна и ми отговаря – бай Кръстьо, извинявай, че за пръв път не се допитах до тебе. Шефът на ФБР ми направи голяма услуга – уреди ми за прасетата двеста тона гнили смоци от държавния резерв и сега се чудя как да му се отблагодаря. А-а, това е – казвам – голям жест, от гнилите смоци прасетата за месец стават като носорози.Тоя шеф на ФБР нали е наше момче, родом от село Гърци, Видинско? Ти не знаеш ли, че гърчанин се радва само на печено агне и варена овча глава, претрита с чесън? Даваш му ги, съблича се гол до кръста, сяда и като се разхвърчат кокаляци, светът от страх спира да диша! Ей, бай Кръстьо – казва ми на Джон Кенеди баща му – спасяваш ме отново. Когато синът стане президент, ще те назначи за началник на ООН да управляваш света. Не се блазня от постове – отговарям – стига ми историята да ме споменава с добро.
       
Впуснах се аз незабавно из околните села да търся необходимия материал и след четири хиляди километра намерих горе-долу подходящо агне, голямо колкото крава. Майка му беше прибрана в местния затвор, за да не плаши населението. Собственикът побесня от зор, че не му е за продан и му обясних някои работи, захвърлих го в ягодите да се възстановява, платих на комшиите и поведох добитъка. Като пристигнах, събрах деветнайсет човека касапи да го обработят, взех тухларна фабрика под наем за десет дни да го опече, после го покрих със сто и четиридесет вестника “Ню Йорк таймс” и викам на Джон Кенеди на баща му – за кой ли пореден път аз съм готов за тръгване, а ти още не си се обръснал! Дай да се уважаваме!   
       
Завря се той в тоалетната на двора, изчегърта се надве-натри, а аз през това време натоварих тавата с агнето в камион за превоз на оранжерийни краставици. Добре, че беше голям колкото кметството на Истанбул, едвам я набутах. Качихме се най-после в кабината, на Джон Кенеди баща му включи някоя от скоростите, потеглихме и ми се оплаква – много мъгливо бе, бай Кръстьо, нищо се не вижда! Карай си спокойно – отговарям – аз виждам. Добре – вика – аз ще карам, а ти казвай накъде да въртя волана. Заведох го точно пред Капитолия. После се оказа, че не е трябвало да отидем там, а някъде на майната си, упътиха ни, стигнахме близо до нея и като се забутахме из едни тесни улички да търсим централата на ФБР, агнето започна да изстива.
       
Спри! – внезапно нареждам със строг глас. – Карай към Статуята на свободата, тя поне се вижда още от Австралия, и се обади на шефа на ФБР да ни чака наоколо. Изпосталяха ми нервите да се въртим из тия сокаци. Уж трябваше централата да е някъде наблизо във Вашингтон, ние обиколихме Флорида,

Мексико и се върнахме до Ню Йорк. Ако бях тръгнал пеша, досега да съм стигнал, ще пропадне агнето!     
       
И изведнъж спряхме до Статуята на свободата, височка са я издокарали.
Взех аз тавата, разпоредих на антуража да пие някъде по каса бира и тръгнах да търся шефа на ФБР. Егати тичането! Ни шеф на ФБР, ни жена му, ни цялата и́ фамилия открай докрай! По едно време видях едно голямо празно място, викам си – тук ще да го намеря, излетях се като изтребител и паднах по очи барабар с агнето насред Таймс скуеър. Изложих и себе си, и родината и за пръв път не знаех какво да кажа. Тавата се плъзна на стотина метра, събра се тълпа борсуци да ме пита дали съм пиян, а някой извика полиция от съседните щати за подкрепление поради терористична атака. Идва в тоя момент един гламар, показва ми значка, оплескана с майонеза, и ме пита – ало, ти какъв си? Дори се опитва да ме приведе в безпомощно състояние чрез белезници. Хвърлих го до агнето, огледах се наоколо и казах на зрителите – стигна ли някой от вас, ще стигне при прабаба си! Таймс скуеър незабавно опустя, само ескадрон конна полиция ме наблюдаваше отдалече, почти от Европа. Залегнах в траншеята отляво и си викам – тук ще се отбранявам героично, докато дойдат братята пехотинци от местната армия да защитим демокрацията! И – в далечината някой свири с пръсти, сякаш го чувам чак от Гърци, Видинско, България, досам Гюлиния мост. Надигам взор от траншеята и какво да видя – на стринка Пасуна племенника, шефа на ФБР. Дойде при мен, изпихме колкото можахме да преглътнем и му казвам – с баща ти бяхме войници на връх Пиздолински, ще му се обадя да те оскубе като сама кокошка на девет петела! Къде ходиш, та заради простата ти мутра направих за смях себе си и целия цивилизован свят точно на Таймс скуеър? Остави мен, аз оскверних паметта на дядо ти, който беше все безумно пиян, но никога не падна, а и да се е случило, е било съвсем скришом! От тичане по тебе бях принуден да се разплесна насред Ню Йорк с тава печено агне и десет варени овчи глави, претрити с чесън!
       
Бай Кръстьо – казва засрамен племенникът на стринка Пасуна, шефът на ФБР – голям резил, дойде ми на гости ти, най-видният гражданин на Америка, а всичките и́ тайни и явни служби не успяха да те хванат, за да те посрещна! Гонихме те навсякъде, постоянно свирках с пръсти, обаче ти препускаше като бесен с тавата и не можеха да те настигнат даже полицейските хеликоптери! Шестдесет парчета изпратих след тебе и за всеки случай двайсет подводници по крайбрежието. Мернеш се тук, там и после все те няма – неуловим си като алкохолни изпарения и ошашави де що полиция има наоколо! Отгоре на всичко получихме сигнал от информатор, че рунтав гражданин е откраднал слона от зоологическата градина, маскирал го като печено агне и го изнесъл в тава четири метра и осемдесет на шест и деветнайсет. После се установи, че това е провокативна информация на боливийските наркобарони, които разбрали от CNN, че те гоним. Целта им била да предизвикат смут в зоологическата градина, да се разбяга всичката гад и като плъзне навсякъде, хората от уплах да започнат дрогиране с наркотици на поразия. Ей – удивих се аз – пъклен план измислили тия наркобарони, така националната сигурност на Америка би пропаднала и ти щеше да увиснеш като прани гащи. Викни сега хеликоптер да вдигне тавата с агнето и овчите глави, а аз тръгвам, че на Джон Кенеди баща му ме чака до Статуята на свободата. Потеглих с ескорт от цялото ФБР и акредитираните в Америка военни аташета, намерих камиона за превоз на оранжерийни краставици, а антуражът постлал картони в него, натръшкал се и пърхори.

Събудих го и викам – вземам си пиене за из път и тръгваме, че съм оставил Джон Кенеди без закрила. Доведох шест човека хамали, натовариха камиона и право
към тайното място, където криехме бъдещия президент на Америка, за да не стане някой атентат.

А  наздраве!