БАЙ КРЪСТЬО В АМЕРИКА

– Бай Кръстьо, ти с какво си губи времето в Америка?
                  
– В Америка  бай ти Кръстьо тайно създаваше световната история. Лично аз, с тия две ръце съм отгледал Джон Кенеди.
                  
– Стига, бе! Как пък никой не разбра, че ти си отгледал  Джон Кенеди?
                 
– Нали ти казвам, че беше тайна работа, баща му го държеше в нелегалност, за да не стане някой атентат. Като тръгнах да слизам от кораба, гледам  –  долу стоят едни в шлифери, пушат пури колкото ръката ми и ме чакат. Отивам при тях и питам  –  какви сте вие, бре? Те се смутиха и ми викат  –  айде бе, бай Кръстьо, къде ходиш? Откога те чакаме, изтровихме се с тия пури. Изпраща ни на Джон Кенеди баща му да ти предложим камара пари и много тайна работа. Мисля си  –  ако им откажа, тия без мене ще пропаднат и Америка ще остане без президент и  казвам  –   приемам , водете. Нахвърляхме се в колите и напред. Пътуваме ден, два, три и все в Америка, а в нашето село, като се разхождаш, малко да ускориш крачка, и си в друга държава. Питам – къде отиваме? Е в тая гора, много тайно място, ми отговарят. Гледам  –  дървета, дървета, толкова много, че от тях гората не се вижда. Веднага  разбрах, че това е наистина много тайно място. Изведнъж забелязвам  –  на Джон Кенеди баща му клечи и пече дроб-сарма по карнобатски, като ме видя, скочи и ми казва  –  бай Кръстьо, мезето е готово, сега карат бирата. Почерпи човека и все уважително ми говори  –  бай Кръстьо, бай Кръстьо. В Америка много рядко уважават някого. Тук срещнеш пъдаря, срещнеш горския, срещнеш комшията, от когото си откраднал хамута на магарето му  –  как да не ги уважаваш, като си все в нарушение, а  по света никой нищо не нарушава и няма никакво уважение. Бай Кръстьо, казва ми, само на тебе имам доверие да отгледаш  Джон Кенеди. Пий си бирата, му отговарям, това е моя работа.
     
И като почнах  –  гледам, повъртат се из двора някакви с пушки  –  веднага ги изгоних на село. По едно време забелязвам, че нещо мърда из градината. Позагледах  –  анаконда! Голямо чудо, има деветдесет метра. Бре, викам си, тая анаконда ще вземе да изяде Джон Кенеди. Изскубах два врежа краставици и бой, бой  –  направих я на кълцана наденица. После стана голям скандал, оказа се че тая анаконда била домашен любимец на комшийката Мона Лиза, подарък от зълвата на стринка и по случай тръгване в първи клас. Домъкна се тя на оградата, кълне и хвърля шишарки. На Джон Кенеди баща му ми вика  –  бай Кръстьо, майната и  на тая, сега ще се обадя да я изринат. Два дена я гониха из шубраците, тича като коза, едвам я извлякоха и я замъкнаха при шерифа. Той взел, че я пуснал. После ми вика  –  бай Кръстьо, извинявай, ама тая Мона Лиза е по-голяма змия и от анакондата. Като започна да се усмихва, измами ме и се полъгах да я пусна…
                   
– Добре, зарежи я сега Мона Лиза, кажи за Кенеди нататък.

– Значи, ходя си после напред-назад из двора, разритвам шишарки, а нещо все ме чопли. Бях завъдил прасета порода “бяла българска”, внос от Плешивец, Белоградчишко и си мисля  –  абе, колко ли са останали след анакондата? Отивам, броя четири дена и  –  деветдесет хиляди двеста и дванайсет, деветдесет хиляди двеста и дванайсет, деветдесет хиляди двеста и тринайсетото го няма. А, мамка му, тая усойница мръсна е изяла прасето. И не е изяла някое друго, а точно последното фатално деветдесет хиляди двеста и тринайсето прасе. Отметнах го в присъствената книга като липса, а Джон Кенеди, сиромашкия, се сцепи да реве   –  тя пък да изяде любимото му прасенце. Успокоявам го аз със захаросана ябълка, изпратена от бозаджията на Чичил, Кулско, той мляска, подсмърча и мрънка  –  бай Кръстьо, не искам да говоря тоя американски език, много е засукан, искам да науча български, страшно ми харесва. Нямаш проблеми –  му казвам –  и за два дена му преподадох всичко, барабар с псувните. После ми вика –  тия моите ме гласят за президент на Америка, ама по-бих станал президент на България.

– Значи Кенеди е искал да стане президент на България?

– Ами как?! Кой не иска, ама аз му казвам –  стой си тука, в България 
народът не се поддава на никакво управление и ще ти изяде нервите. Цял живот се чувствам  виновен за тоя акъл, дето му дадох, ако беше дошъл тука, би се пропил като човек и щяхме да играем сантасе под върбите, а в Америка се намери един идиот да го убие. Трябваше да променя световната история и да спася един хубав човек.

– Бай Кръстьо, не се тормози, миналото не можеш да върнеш, казвай какво стана по-нататък.
                  
– После, Джон Кенеди, като научи български, започна да псува на майка всичко живо. Той псува, те кимат с глава, Джон се смее  и ми казва  –  гледай ги колко са прости, пак ги псува и те пак кимат. Един ден ми вика  –  бай Кръстьо, щеш ли да отглеждаме тикви? Точно това, Джоне, му казвам, ми беше и на мене идеята и, като завратихме двамата ръкави – дай, дай, отгледахме тикви-гиганти. Пъчим ние гърди,  разхождаме се между тях и внимаваме някоя да не се извърне да ни затисне. По едно време чувам – гр, гр.  А ! Гледам – на една тиква – дупка, а от нея ме наблюдава свиня. Излез навън  –   нареждам и. Свинята излезе, а след нея дванайсет прасенца. Онова ланшното прасе, дето мислех, че го е изяла анакондата, да вземе да се скрие на Джон Кенеди на баща му в куфара от сватбеното пътешествие и, като му отеснял, влязло в тиквата и се опрасило. Абе какво да ти кажа – нашата свиня и в Америка прави свински работи. …

А  наздраве!