Левски в Чикаго

На 25 май 2015 година до Българската православна църква “Свети Иван Рилски Чудотворец” в Чикаго бе възвисен достолепен бронзов бюст-паметник на Васил Левски.
И тогава на мен се падна доброчестието да известя Вам, драги наши читатели на в. “България СЕГА” в САЩ и Канада, както и на електронния ни сайт – в България и по българските диаспори по света, за това вълнуващо сърцето на българина събитие…
И предварително тогава преброих с жив интерес всички паметници на този Великан в нашата история, посветени му в земите извън границите на България, там където сега живеем ние… За нас, които ако и да имаме и американски, и немски, и китайски дори паспорт, Левски си остава лидер, сред лидерите в сърцата ни! Съзнанието и страстта, свързващи ни плътно, яко и винаги с този велик човек, с когото и ние сме родени в нашата райска земя са удивителни! Своята Земя, за чиято свобода той даде урок, нам и на цялото човечество – как трябва да се цени и брани! 
“Българското Чикаго”, както подобава на най-голямата българска общност по света, има, свято почита и пази, и още един апотеоз на своето преклонение пред “Апостола на свободата” – неговият барелеф-паметник в двора на  Българската православна църква “Света София”.
Ние в Чикаго достойно, още от началото на новото хилядолетие, край езерото Мичиган, създадохме (и продължаваме) действени и солидни свои бизнеси, обществени организации, културни институти, 12-те български училища, 5 църкви, две дузини футболни и други спортни клубове и школи, ресторанти, магазини, имаме своите популярни лекари, адвокати, инженери, финансисти… Чикаго бе наречен от президента Обама “Българският град на Америка”, а други вече го представят като “Столица на българите по света”!
И ето, конкретно по темата, земите, където потомците на Васил Левски живеят заедно с образа, с духа и светлината на Васил Левски:

Паметниците, посветени на Васил Левски, по света:
1. Чикаго, САЩ – пред БПЦ „Св. Иван Рилски – Чудотворец” – бронзов бюст-паметник
2. Чикаго, САЩ – в двора на БПЦ „Света София” – барелеф-паметник
3. Вашингтон, САЩ – пред Посолството на Република България – бюст-паметник
4. Еникьой,  Румъния, където Левски е бил учител – барелеф
5. Турну Магурели, Румъния –  до градския хотел – барелеф
6. Кишинев, Молдова, в Българския лицей – барелеф
7. Паркани, Молдова – бюст-паметник
8. Твърдица – Молдова – барелеф
9. Белград, Сърбия – в парка Ташмайдан – барелеф
10. Босилеград, Сърбия, – бюст-паметник в центъра на града
11. Димитровград /Цариброд/, Сърбия – бюст-паметник в центъра на града
12. Одеса, Украйна, бюст паметник в  Българския културен център
13. Бердянск, Украйна – бюст-паметник
14. Белграно, Аржентина – бюст-паметник
15. Лас Бренас, Аржентина – бюст-паметник
16. Торонто, Канада – Генерално консулство на Р. България – барелеф
17. Сиенфуегос, Куба, пред  завод „Васил Левски” – бюст-паметник
18. Токио, Япония – Посолство на Р. България – барелеф
19. Париж, Франция – Посолство на Р. България – барелеф
20. Брюксел, Белгия – Консулство на Р. България – барелеф
21 Солун, Гърция – Ген.консулство на Р. България – бюст-паметник
22. Никозия, Кипър – Посолство на Р. България  – барелеф
23. Скопие, Северна Македония –  Посолство на Р. България – барелеф
Като съвкупност скулпторите, бюстовете и барелефите на Апостола в България и по света са по-многобройни от тези на всеки друг наш сънародник. Според  различни източници има от 160 до 180 изрази на признание, към Васил Левски.
***
… И дойде 18 февруари 2019 година… Беше четвъртата година, откакто бронзовият бюст на Левски живееше с нас в Чикаго и ние живеехме с него. Беше студ и зима, но в сърцата на много българи гореше горещото съпричастие към живота и делото на този велик син на нашия народ и на неговата борба и саможертва за свободата на България. Мнозина в този ден изживяха своя изблик на признателност по много и различни начини. Прочетоха се статии, проследиха се телевизионните репортажи, поговориха, или по-точно изслушаха децата си, които бяха пълни с ентусиазъм, защото носеха от своите български училища богат дар от любов и знания за живота и делото на Левски. Други се събраха с познати и роднини, за да са заедно със спомените си за Васил Левски и за дните на благодарност и прослава към Апостола… Трети отидоха на Единадесетата поредна “Олимпиада Васил Левски” в Българския център “Магура”. А най-храбрите и студоустойчиви стигнаха Върха – Свещеният образ на Левски пред Храма!

Аз пък в този ден имах щастието да съм с човека, който стори това похвално и велико дело – създаде патриотичната организация “Ние, българите в чужбина”, възложи на младите скулптори Христо Георгиев и Милен Каменов сътворението на бюста, пренесе го през океана и след това лично ръководеше един страхотен отряд доброволци – основно спортисти с яки мускули, чикагските мотористи, наши строители в Чикаго – християни и патриоти…  и лично с тях въдвори Левски в Чикаго! Става дума за Михаил Томов.
Михаил Томов е посветил живота си на своя строителен талант и има вече плеяда от глашатаи на дареното му от Бога умение – издигнатите от него къщи, църкви, обществени сгради, мемориални експозиции и паметници, предимно в нашите черноморски градове.
Когато, още непознати, се срещнахме в Чикаго и го запитах каква е неговата професия, той ми  рече: “зидар съм”. Което е и истина, и не съвсем. Защото за някои това е доста елементарна професия. Но във философските чардаци “зидар” е синоним на една от най-достойните човешки черти – да строиш, да изграждаш, да работиш, да правиш, да въздигаш… 

– Помните ли още – попитах строителя, “зидар”, дълбоко вярващ в Христа предпрлиемач от приморските бисери Ахелой, Поморие, Несебър, Слънчев бряг, Бургас… който е издигнал две църкви, поставил е няколко паметника и е ръководил строежите на прекрасни крайморски къщи и обществени сгради… – онзи ден, неспокоен но свещен и светъл, когато Вие лично прескочихте от Ахелой през Европата, Атлантика и половин Америка, за да дирижирате лично издигането на постамента и поставянето върху него бронзовия бюст на Апостола? Което си искаше доста труд и солидна кондиция от аматьорския екип, който се хвърли с малък опит, но с голям ентусиазъм към своята историческа задача?

– 24-ти май беше, 2015 година –  отвърна той. – Моите асистенти бяха чудесни. Едни дойдоха от тихите офиси, други – като известните български рокери от Чикаго, слязоха от своите гърмящи мотори, и заедно свършихме добре своята работа. Рядко съм срещал хора с такъв дух, потенциал и родолюбие като тези момчета… По-трудната част беше с маратона за специфичната документация и легализирането на паметника.
– Защо предпочетохте Чикаго и защо избрахте Левски за Вашия и на Вашата организация жест към нас, които сме едни от “Българите по света”?
– Защото споменът и делото, думите и дори образът и фигурата на Левски, са като че най-здравият обединител за българите и тема, която не ражда омраза и спорове, а създава вяра и сплотеност. Където и да сме в чужбина Левски за нас е символ на нашето единение, център на нашата общност, пример за децата ни и икона за поколенията. А в Чикаго са най-многобройните, “на едно място”, българи в чужбина, които добре се трудят, правят много и не забравят България – каза приятелят на Чикаго, “зидарят” г-н Томов. 

Пет години след този ден, в който Левски получи своя чикагски адрес, неговият бюст-паметник отново се покри с цветя от признателните чикагски българи. Отново, както винаги, тук са някои от най-близките му почитатели и последователи, които горещо изповядват неговата вяра, помнят неговите думи, запленени са от примера му, даже застават на почетна стража с комитското си облекло и снаряжение… Ето го Никола Масларски, винаги пръв от първите, когато трябва вяра, обич и бран за родната земя, дом и стряха… Рокери, футболисти от “Миньор” Перник и други клубове, здрави мъже – строители, тръкдрайвъри… Пламен Бежански, Драгомир Богданов, Станимир Динев,… Инициатори на честването от “Братство хайдути”, МПД “Пирин”, а и млади и стройни български – с “майсторски клас” в българските хора, жени с деца и внуци, учители, художници, писатели, артисти…
Денят на Левски в 146-та годишнина от неговата саможертва за свободата на Отечеството, ще се запомни и с прочувствените думи и цветята от името на цяла България и българският град на Америка, поднесени от Генералния консул на България в Чикаго г-н Иван Анчев. Ще се помни и божествената литургия на отец Димитър от нашата църква, която приюти до себе си и йеродякон Васил, превърнал се в челния за България боец за свобода Васил Левски!
***
Мнозина в този исторически ден за България отидоха на Единадесетата поредна чикагска “Олимпиада Васил Левски” – идея озарила преди години родопската душа и талант на Кина Бъговска – художник и на България, и на Америка, по него време създател и президент на “БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКИЯ ЦЕНТЪР ЗА КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО” в Чикаго. И бяха възхитени от преживяното събитие, което беше организирано от все още младия, но смайващ с идеите и достиженията си елитен в САЩ “БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР МАГУРА”. 
Олимпиадата беше подкрепена от Генералното консулство на Република. България в Чикаго, Олимпийски клуб “Васил Левски” – Чикаго, Национален музей “Васил Левски” – Карлово, Държавната агенция на българите в чужбина, Съюза на българските писатели в САЩ и по света, Ансамбъл “Хоро”, Ансамбъл “Верея”, Мото-клуб “Хайдути”. Специален гост на събитието беше Генералният консул на Република България в Чикаго г-н Иван Анчев.      
В “Магурата”, честването беше изтъкано както от скръбта по гибелта на Левски, така и с великото преклонение и прослава на неговото дело, представено с горещите стихове и юнашки песни на българските деца, с фолклорни шедьоври, с разкошна викторина, от която се видя колко много са научили и взели децата от своя кумир Левски. Те радваха своите родители и приятели с “лъвските си скокове” в спортната част на програмата, със старание да ги правят като “лъвския скок” на Апостола по време на бойната му подготовка в Белградската легия, откъдето иде и името “Левски”… Имаше и други спортни упражнения, с които сегашният ръководител на БАЦКН Станислав Станимиров, спортен специалист и незаменимата фигура в мултицентъра “Магура” е спечелил доверие и обич у своите възпитаници, а също и на всички, които чувстват “Магурата” като свой, български Дом за българския дух и сила!  

Васил Левски бе изпреварил не само времето, през което живееше в поробената България. Днес той, като че вече е по-напред и от някои черти на нашето съвремие… По своите идеи за държавност и правдивост, свобода и толерантност между народи, раси и класова неравност. Той е в онези измерения на духовния човешки прогрес, към които трябва да се стремим всички на нашата малка планета – и слабите личности и най-мощните държави. Той е и абсолютния пример за пълно себеотдаване в полза на народ и родина.
Така е. Да. Левски е на всички нас. От Карлово до Чикаго и от малкото дете до стогодишния българин! Бил е и ще бъде!

Климент ВЕЛИЧКОВ,
в. „България СЕГА”, Чикаго