КАРТИНИ ОТ ЕДНА АЗБУКА

Артистичната пролет на 2009-та започна за рисуващите български деца в Чикаго по-интересно от друг път. Най-напористите 67 художници от най-младата част на българската общност представиха своите виждания и фантазии за буквите от българската азбука в ARC галерия.
Такова за нас не е било до сега по тия места. Да си на 3 години, както Лора Едрева, или дори на 7 или 8, на 10 и 14, ако щете. Но все пак не толкова стар, че да представяш без да ти мигне окото картините си в известна  художествена галерия сред познатия като световен град на художниците Чикаго! И ще стоят тези картини там от 1 до 23 април.
Време достатъчно за всички родители да намерят свободен час и дойдат с децата си в галерията, както и за учителите по рисуване – да направят един учебен час сред галерията, пред картините на малките български художници. Те са 21 от Българския учебен център „Знание”, 19 от Българското училище „Джон Атанасов”,  4 от училището към Българската Православна Църква „Свети Иван Рилски – Чудотворец”, 13 от Арт-студио „Владимимир Димитров – Майстора” и деца, които са рисували своите буквички по своите домове.
Когато я откривахме тази голяма изложба на нашите също големи по дух деца-художници, станахме участници в нещо като форум на ЮНЕСКО. Една част от изложбените площи беше напълно азиатска. Корейци, китайци, филипинци бяха дошли да видят  тайните на миниатюрната, почти колкото името си, художница-хубавица Сън Чуе. Тя беше „изрисувала” с помощта на монтирани направо върху стените листенца от чайните храсти и още други невероятни тамошни растения, своите пластични виждания за красота и хармония използувайки светлина и сянка. В другата част – германската художничка Беатрис Дитман ни показваше картини от пребиваването си в Рангун – също с интересни творчески техники. Тя рисува върху фотохартия с бои, после ги заснема и се получава силно експресивно произведение, пред което може да постоиш и изпиташ различни емоции.
Но „гвоздеят” на априлските експозиции на ARC Gallery е безспорно българското присъствие.
Гледаш: здрав Охлюв, нарамил на гърба си огромно „О”, бърза да се Огледа в Огромно Огледало! Сещате се, нали? Така Деси, творецът- художник, представя буквичката „О”.
Гледаш: Делфини преплели Делфинските си тела при някаква си тяхна Делфинска гимнастика. Ясно: буквикчата „Д”!
„К”-то пък, на Константин, е в прегръдката на „добродушно притихнала” кобра, само на пръв поглед…
А „Л”-то?! „Л”-то е обградено с 12 разтуптяли се от Любов красиви сърца!
Абе, кой може да пребори българските деца!?
Цялата ни азбука децата показват като низ от фантазии и талант.
Идеята се зароди когато България прекрачваше прага на Европейския съюз и там трябваше да научат нещичко и за Кирилицата, щото ставаше третата писменост в този сериозен куп от държави. Авторът на Проекта – „Картинно изображение на българската азбука от деца”, над който работи вече две години,  художничката Кина Бъговска започва с това, че дава на учениците в своето чикагско Арт-студио „Майстора” първата задача –  всеки да си избере „своя” буквичка и да я изрисува така, както душата и сърцето му го искат!
Първата изложба от детските рисунки се прави в общината Кук Каунти през 2007 година, където е подкрепена от Мария Папас, Пат Михалски и цялата администрация на тази втора по своята големина община в света. След време идеята стига и до Япония, откъдето канят експозицията в Токио. Там, със съдействието на българското посолство, картините на децата от българското Чикаго са представени впечатляващо, прави се и телевизионен филм за българската култура.
“Човек е щастлив, когато наблюдава зараждането и развитието на детските таланти”, казва Бъговска, “когато съпоставя спонтанната детска визия с организираната естетика на художника. Професионалистът преминава през много съмнения и терзания по време на своето творчество, децата спонтанно решават пространството с няколко линии и цвята! При тях няма задължителната рутина, емоцията е много силна и тя води рисуващата ръка. Детската картина е продукт на неговата необременена психика и виждаш виртуозни решения, каквито никой не може да постигне по „каноните на  творчеството”. Психолозите изтъкват, че рисуването е като простор за душата на узряващия малък човек и чрез него рисуващите деца намират по-лесно своето място в средата си, лекуват се даже от болезнено отчуждение и агресия към околните, каквито има у някои деца”.
Кина Бъговска е член на ARC Gallery и по всяка вероятност това е причината от там  да намерят добро време и място за изложбата на децата от българското Чикаго и не е било необходимо да се чака дълго време на опашката сред желаещите да покажат подобно изкуство. Освен това наемът на Галерията за месечна експозиция е 1800 долара, с което непреодолимо препятствие тя се справя като добре защитава Проекта – образователен и необходим фактор за развитието на детския интелект и формираното на личността у младите индивиди. Освен безплатната зала тази изложба на българските деца се ползва също така и от добрите пътища за популяризиране на показваното в ARC Gallery. За 35-годишната си история галерията е успяла да привлече вниманието на медиите, сега има и постоянно присъствие у много от Интернет-Арт сайтовете в САЩ и света. Това ще изиграе положителна роля за популяризирането на културното наследство на България в САЩ. Ще научат за възникването на славянската азбука, за просветителите на 9 век – братята Кирил и Методий.
Организатор на Изложбата е ставащият все по-популярен с дейността си в Чикаго Българо-Американски център за културно наследство  /BAHC/. Тя е част и от предстоящия фестивал на Българо-Американаската асоциация „Български дни в Чикаго – пролет 2009”
“Ние сме благодарни”, каза Кина Бъговска, която е и председател на ВАНС, “на родителите, които показаха изключително позитивно отношение и подкрепа както на стремажа у техните деца да рисуват, така и конкретно за организирането на тази изложба. Дължим много и на директорките и преподавателките по рисуване в българските училища в Чикаго- Боянка Иванова, Елена Липкова, Лили Паслиева и  Росица. На нашите дарители-  „Травел-Експрес” на Денка Грушевска, VG Commers, Chicago Sweet Connection Bakiry, осигурили вкусните сладкиши. Благодарни сме и на медиите, които винаги ни подкрепят. Искам да подчертая и усилията и добре свършената работа от нашия вече доста сработен екип на Българо-Американския Център за културно наследство и най- младия ни помощник, фотограф на изложбата, Деси Стаматова”.
С видимо удоволствие и под окуражителните аплодисменти на присъствуващите родители и ценители на изкуството, които насърчаваха децата си да получат заслужени награди, генералният консул на Република България в Чикаго г-н Иван Сотиров раздаде красиви и исторически за малките художници грамоти на всички участници – един вечен спомен за първа картина, изложена в професионална галерия!
Това е вече факт за: Лора Едрева, Яна Кийн, Анди Георгиев, Деси Стаматова, Ани Русева, Мира Стайкова, Александър Димитров, Николай Павлов, Стелияна Мечкова, Паола Димова, Дилек Равкъ, Сияна Попова, Камелия Младенова, Михаил Маринов, Сюзън Колмън, Илияна Грънчарска, Виктория Ангелова, Йоана, Дамян Дамянов, Искра, Михаил Стоянов, Габриела Цонева, Марти Дилянов, Памела Димитрова, Александра Пеева, Стефания Фичева, Джеки Каминков, Поля Брайкова, Виктория Великова, Изабела Славова, Иван Станимиров, Мерил Симеонова, Изабел Едрева, Ричард Питърсън, Цвети, Теди Евтимова, Сияна Тодорова, Йоана, Кали, Катрин Новкова, Кинстантин Узунов, Мария Иванова, Мелих Акиф,  Камелия Младенов, Жорко Доганджиев,  Габриева Георгтиева, Кевин Георгиев, Виктория Драгневска, Пепи Златев, Лили Пирева,  Габи Минчев, Кристина Антонова, Калина Доганджиева, Карина Петрунова, Ана-Никол Георгиева, Даниела Стоянова, Делян Красимиров, Кристиян, Велизар Димитров, Томи Георгиев, Джордж, Дейвид Давидков,
И на края – вашият покорен репортер, описващ тези не особено близки нему артистични явления, но с удоволствие, си намери, все пак, „своя ниша” в тази непозната му територия. Тя се намираше в едно благословено пространство, където азиатските здравословни деликатеси като суши и други морски животинки и водорасли, сладкиши от ориз и питиета от други планети, успешно се конкурираха с американска бира,  българските вафли- трепач и други подобни радости не само за душата. По всичко личи, че да се посещава и пише за изкуство не само че е престижно за пред читателите, но е и доста вкусно.

Климент ВЕЛИЧКОВ, специален кореспондент на в.”България Сега”