Дроздове носят ризата на детството,
подава ми я Сайданая,
одисея в кандилото на времето се гърчи като змия,
суматоха коварна пристъпи.
” – Ловци убиха мен и децата ми,
стреляха и се смееха,
кохорта главорези.
Що за твари сте Вие, хората?”
Скръбта е житен клас,
оплакване на мъртви – кобалтово и безвитално.
” – Куршумът заседна в сърцето ми,
можеш ли да го извадиш?”
На пътешествие ли е заминала Темида,
с куршума ли при Ангелите ще отида,
децата до мене ли ще закопаете?
На месец бяха само…
Слушам яребицата и мисля:
Аз ли съм или не съм,
мой ли е животът или не,
в коя държава се намирам?
В епоха на осъдените робски рамене.
Нито слънце, нито буря,
нито ад, нито Рай,
ни истина, ни лъжа,
нито въпроси, нито отговори,
нито морал, нито корист,
нито право, нито беззаконие,
нито с мен, нито без мен.
Т е о м и р а – Д е с и с л а в а П е т к о в а
P. S.
Сайданая (сир. Наша Госпожа) – Богородица
