Първи ден в българското училище

Първи учебен ден. Аз съм много щастлива и горда – момчето ми ще бъде в първи клас в българско училище. Ще научи българските букви, ще знае да чете и пише на български.  Той обаче е с друго настроение. Сърдит и ядосан, че ще изгуби ценно време за игра, дори не ми говори.  Налага се аз да подаря букета с цветя на бъдещата му учителка. Той навел глава, дори не я поглежда. Аз притеснено се опитвам да го извиня и срещам засмените очи на тази чаровна жена, пълни с обич и доброта и се спирам.  Тя знае какво става в детската душа.
Занятията започнат, училището притихва и ние родителите също. Всеки зает с неговите си мисли. Едва дочаквам края на учебния ден. Няма училищен звънец, но глъчката от възбудените детски гласове и топуркането на неуморните крачета безпогрешно подсказват, че часовете са свършили. Ето го и моето дете, в центъра на детското ято, засмян и щастлив. Размахва тетрадка с тесни и широки редове и ми обяснява, че никак не е трудно да се пишат българските букви. Госпожа Кети му е показала и го е похвалила, че пише красиви букви и той ще й нарисува нещо за следващия път. СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ!? Оглеждам се и срещам погледа на учителката. Тя се усмихва и ни помахва с ръка за довиждане.
Повече от четири години ни делят от този ден. Синът ми се научи да чете и пише, за което винаги ще бъдем благодарни на госпожа Кети Борисова. Тя до край ще остане в сърцата ни с нейният професионализъм, доброта, обич и разбиране към децата.

Ваня Урумова, майка на ученик в у-ще „Джон Атанасов” за в-к “България Сега”