Кинодебютът на един от най-добрите български театрални режисьори Явор Гърдев ще участва на 12-я Европейския Филмов Фестивал в Чикаго, който върви сега до 2 април.
Филмът е носител на приза „Сребърен Георгий” от 30-я Московския филмов фестивал за най-добра режисура миналото лято и на Голямата награда на ХVIII кинофестивал “Златната роза” във Варна през октомври 2008 г, където и Михаил Мутафов спечелва наградата за мъжка роля.
В основата на сюжета стои едноименният роман на Владислав Тодоров, който чрез уникална смесица от екшън и черен хумор успява да прероди абсурдите на българската екс соцдействителност.
“Дзифт” представлява жанрова комбинация от ретро-соц и нео-ноар, която според критиците в руската столица, е снимана в стил Куентин Тарантино с глупав смях и абсурдни диалози.
Самата фактура на филма всъщност е дзифтът. Двете значения на тази екзотична дума се съобщават на зрителя далновидно в самото начало. Дзифт е 1. асфалт, 2. дъвка, 3. лайно (на жаргон). При гледането си струва това да се има предвид, заедно с мотото преди началните надписи: “Колкото повече лайна – толкова по-малка вреда”.
Филмът реализира атракционно пътуване назад във времето към една вече разпиляна социалистическа действителност по жанровите закони на черния филм. Действието се развива в една нощ. Главният герой по прякор Молеца излиза от затвора в началото на 60-те години и тръгва да търси своята любима Ада, за да попадне в един напълно нов и непознат за него свят – светът на социалистическа София.
Влязъл в затвора непосредствено преди девети септември 1944, Молеца е излежал присъда за убийство без да е убиецът. С излизането му на свобода, още с прекрачването на прага на затвора започват катастрофални перипетии и бясна надпревара с времето. Молеца се измъква от абсурдни ситуации и смъртоносни капани, заложени от униформени копои на вездесъщата тоталитарна държава. В търсене на истината за миналото си той се сблъсква с паноптикум от гротескни типове, населяващи асфалтовата джунгла на града.
Трескавият бяг на Молеца очертава картата на една ретро София – крайни квартали, централната банята, Каналът, поликлиниката, черквата, кръчмата, Мавзолеят, нощният бар, гробището. Тази фатално задъхана нощ е наситена с резки обрати и перипетии, халюциниране, биографични скокове в предкомунистическото минало, сантиментални срещи с някогашната любима, предателства, мирогледни сривове и разобличения. Краят идва с настъпването на новия ден във фургона на гробарите, където тайните излизат наяве. Но само той знае тайната как от лайната да се извади истински диамант. Като използва, както се досеща зрителят, дзифт.
Филм, който съвсем не е за смях и забавление и който изисква също доста интелигентност, за да бъде правилно разбран.
В една от главните роли е известната българска манекенка Таня Илиева, която не е професионална актриса, а се е снимала само в няколко рекламни клипа, преди Гърдев да я ангажира за “Дзифт”.
Черно-бялата лента “Дзифт” е заснета от елитния оператор Емил Христов, а в другите централни роли се изявяват Захари Бахаров, Джоко Росич, Владимир Пенев и Михаил Мутафов, музиката е дело на композитора Калин Николов, а художници са Никола Тороманов и Даниела-Олег Ляхова.
Прожекцията (“Zift”) е този четвъртък 12 март от 8.30 вечерта, когато ще можете да видите и самият режисьор Явор Гърдев.
Gene Siskel Film Center
164 N. State St.
Chicago, IL 60601
www.siskelfilmcenter.org
Стела Калайкова, в.”България Сега”