Легенда за мартеницата

През вековете българските традиции   се съхраняват и почитат от всички българи независимо в кой край на света се намират.
Изработването и носенето на мартеница,  този толкова български празник носи своята история от древността.
Хан Кубрат, умирайки, поръчал на петимата си синове- Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцег да не се разделят след смъртта му, ако ли не той ще ги прокълне.
Хазарският хаган Ашина поробва Велика България и пленява сестра  на Кубратовите синове- Хуба.Ашина и иска да им бъде господар, а Хуба да му стане жена.
Но както всички знаем, българската буйна кръв не търпи да бъде под робство. И знаейки, че свободата е най-сладкото нещо,  Хуба изпраща братятата си да търсят свободна земя, а  когато я намерят да и пратят вест по сокол и тя ще отиде при тях.
Четиримата братя тръгват, а най-големият Баян остава да пази сестра си.
Котраг тръгва на север и се устройва с племето си северно от река Волга.
Алцек и Кубер се оттеглят на запад по река Дунав. Аспарух  и племето му  прекосяват реката и след като се устройват там,  пращат соколът да занесе добрата новина.
Хуба и Баян побягват с племената си към Аспарух. Когато са пред Дунав,  виждат, че врагът ги настига и Хуба връзва бял конец на сокола и го изпраща при Аспарух за помощ. В това време врагът ранява Баян и птицата полита с конеца, обагрен в Баяновата кръв.
Аспарух отвежда сестра си и спътниците и в земите на сегашна България.
Той признава пред своя народ, че тъй като не са изпълнили заръката на баща си, сега се налага да плащат с братска кръв. След това минава и закичва всички с парченце от червено-белия конец и моли бога тези парченца да се съединяват в едно когато е необходимо.
Всичко това се случва в началото на пролетта. Затова и оттогава в първия ден на първия пролетен месец март, българите се закичват с мартеничка.

Мартеницата е амулет, пазейки ни от нещастия. Тя се носи за здраве и щастие, докато се види цъфнало дръвче или прелетна птица- най вече щъркел. След това се връзва на дърво, за да е плодородна годината, или се слага под камък , за да остане злото там,  или се хвърля в течаща вода, за да изтече лошото.
Мартеницата изработена от нишки конец, която да  свързва и днес обедини децата в българското училище „ Джон Атанасов” гр.Чикаго.
Под ръководството на г-жа Антоанета Дичева и с помощта на родители, учениците от трети клас изработиха мартенички. С тях те закичиха малките си ръчички или грижливо прибраха, за да ги подарят на мама, тате или своите братчета и сестричета.
Нека и всички ние като тях се закичим с червено-бял конец, за да сме здрави и щастливи, за да сме българи.

Николина Димова за в-к “България Сега”