Рени Недялкова издаде нова стихосбирка “Листопад”

img
img

Бургаската поетеса, или Рени, както я наричат приятелите й в Чикаго, носи в сърцето си морския град Бургас, а в стиховете й се преплитат нежността на морето и порива на реката. Поезия, която се чете на един дъх. Поезия, която пленява сърцата ни и ги пречиства чрез листопада, преплетен в безкрайната спирала на времето. А там някъде сме ние – влюбени, нечии, ничии, понякога щастливи, понякога самотни…Там, в безкрайната спирала на времето са нашите въпроси, на които „само реката  единствена знае отговор точен”.

Поезията на Райна Недялкова вълнува и провокира. Тя зарежда читателя с една невероятна емоция, в която танцуват човек и природа, в една вихрена стихия, която може да превърне дори ”един далечен и незнаен град” в сърце на цялата Вселена. 

Поезията на Рени  ни прави съпричастни на  болката, самотата, силата на любовта, радостта от живота и онази стара носталгия по род и родина. Четем на един дъх стиховете, ставаме съпричастни на вълненията, тъгуваме  и се радваме заедно с нея.

С пожелания за успех  и благодарност за невероятното изживяване, което Райна Недялкова ми подари чрез „Листопад”:

Камелия Мирчева, автор на кориците и рисунките в книгата

Книгата може да се поръча на тел.7735632803 или e-mail: reninedialkova@gmail.com
                                         

ЛИСТОПАД

Оголяват дърветата.
Жълтите листи
на земята постеля тъкат.
Вятърът смесва
багри зластисти
и рисува
листопад.

Оголяха дърветата.
Клони самотни
стърчат като войни на пост.
Няма ги птиците…
Сълзи ли  рони
облаче бяло
за тях?

Оголяха дърветата.
Мирише на есен.
Хладно и влажно навън е сега.                     
Слънце страхливо
от свода небесен
ме докосва
с нежна ръка.

Животът е странен –
безкрайна спирала,
по която неспирно вървим…
До вчера бе лято,
а днес непоканена
есента пред  вратата
стои.

Голи дървета
край мен надничат
и търсят с надежда
свойте листа….
Няма ги птиците –
отлетяха далече
към своите топли лета….

От моето лято
аз искам да скрия
частица за през есента,
и твоята обич –
с която да мина
през поредния
листопад!

НОСТАЛГИЧНО

Да си върнеш стария живот –
това, което със години си градил:
приятелите, стария тертип,
и аромантното кафе в зори…

Да се  събудиш в светлина облян,
слънцето да те докосва със лъчи,
прострял ръка – до теб да бъда аз –
все същата, каквато бях преди…

А на терасата, отвън
лястовичките огърлица плетат…
Въздухът е морски и солен,
и някак си ухае на чемшир…

Ще си върнеш стария живот
и всичко ще е както бе преди:
и твоята любов и нежна страст,
и щастието, скрито в побелелите коси.