Проектът „Емигранти”

img
img

Приемането ни в ЕС беше важен момент от официалната история на България. Но освен голямата, официална история на един народ има и множество други – лични и вероятно много по-истински истории. Истории, които няма да влязат в Официалната история. Част от тях са и историите на повече от 800 000 българи (официално), които в годините на „прехода” емигрираха извън страната, водени от една единствена причина – да оцелеят физически. Както те така и техните семейства тук, в България, за които парите от чужбина са жизнено важен, а понякога и единствен доход. Пари, които впрочем са в рамките на милиарди всяка година и на практика са повече от всички чуждестранни инвестиции накуп. Икономическите емигранти издържаха (и все още издържат) не само семействата си. Те в по-голяма степен, отколкото сме склонни да си признаем, издържат държавата, която се е отрекла от тях.
       
Това са хора, които историята ще забрави. Защото тя, историята, обича победителите. Тези хора не са победители. Те са специалисти по друго: по бране на портокали и маслини, чистене на къщи и гледане на парализирани баби или малки деца. Те вършат мръсната работа на Европа. Въпреки че едва ли ще ви го кажат на глас, голяма част от тези хора се чувстват прекарани. Чувстват се прекарани, защото са прекарани. Те не са „бели хора”, нито тук, нито там. Те са чужденци, както в държавата, където работят, така и в България, където – ако решат да се върнат – просто ще трябва да започват отначало. Ако имат късмет, те ще си дойдат през лятото за две-три седмици, да се видят с роднините, да се похвалят – с апартамента, който уж са си купили, с уж новата кола и с децата, които вече ходят на училище и даже са отличници. Само дето тези деца трудно говорят български и вероятно след време България за тях ще се превърне просто в една по-евтина ваканционна дестинация…
       
Ето това са те – винаги оцеляващи, никога мечтаещи.
       
Българските емигранти не за пръв път са тема на телевизионно предаване. Но „Емигранти” с Мартин Карбовски е различно от всичко показвано – не само заради авторите си.
       
През есента на 2008-ма година екипът посети на два пъти Испания, Италия, Австрия, Швейцария, Гърция и Великобритания. Заснехме откривател на сребърно съкровище; човек, който живее по гробищата; бивша компаньонка, която днес е собственик на хотел; наша поетеса, която има издадена книга в чужбина; българка, принудена да се омъжи за индиец; заможна емигрантка с къща на Женевското езеро; може би единствената законно женена българска лесбийка; обикновена чистачка на богаташки къщи; организатор на „концерти” и „турнета” в чужбина; мечтателен жиголо; няколко български учителки на селскостопанска работа; както и някои VIP емигранти.
       
Срещнахме се с представители на цялата емигрантска палитра: със законни и с незаконни емигранти; с успели и неуспели; с градска и със селска емиграция; с представители на битова, сексуална и социална емиграция. Изследвахме митовете на емигрантите: за трудолюбието, солидарността, родолюбието, гостоприемството, за сръбския и българския ресторант, за лютеницата, луканката и ракията, за красивите жени и браковете с чужденци, за авто- и другите мафии, за парите, които се изкарват и за парите, които се пращат в България. Снимахме семейства, които са „там” само за да съберат стаж за европенсия (600-800 евро), която ще харчат в България, както и младежи, които казват, че ще се влачат по корем, но няма да се върнат. Срещнахме емигранти, които изпитват носталгия, но не са се връщали от 1992-ра, както и такива, които псуват държавата, но се прибират на всеки три месеца.
       
Разбрахме, че емиграцията не е авантюристично преживяване, а реална социална и житейска алтернатива на българите – такава, каквато те не виждат в страната си. Но това не е така само за „заминаващите”, а и за „оставащите”. Защото почти всеки, който е „там” праща пари на тези, които е оставил „тук” – сумите се движат между 50 и 400 евро на месец. Реални пари, които влизат най-често нелегално в България и които помагат на много майки и бащи да оцеляват с пенсиите си от по стотина лева.
       
Точно тези хора са другите герои на „Емигранти” – защото на всеки заснет в чужбина, отговаря български респондент – обикновено майка или баща, дъщеря или баба. Точно това отличава проекта от другите емигрантски телевизионни формати – „Емигранти” свързва българите навън с близките им в страната. И този похват ражда най-емоционалните моменти в предаването – сълзите на хора, които не са се виждали от години; болката на баби, които не говорят езика на внуците си; мъката на майки, които не искат да приемат истината – те няма да се върнат!

Обществени нагласи за създаване на ново телевизионно предаване за емигранти
       
Проектът „Емигранти” е от типа „сезонни предавания”, който включва лимитиран брой издания за един телевизионен сезон. „Емигранти” е за три месеца или 12 епизода, които ще се излъчват от 21 февруари в добре познатия на зрителите часови пояс на „Отечествен фронт” – от 18:00 до 19:00 часа. За срока на договора между Нова телевизия и продуцентите от „Телеман”, другото предаване на Мартин Карбовски, „Отечествен фронт”, няма да спира излъчването си, а ще бъде с променен ден и час – вторник вечер, след 23:00 часа, което дава възможност за разказването на по-пикантни и нецензурирани истории, каквито по-ранният час не позволява. Първият епизод по тази схема ще бъде на 17 март, в седмицата, когато се очаква да стартира изцяло променената програмна схема на Нова телевизия.

Както към всички досегашни проекти, които е реализирала, продуцентска компания „Телеман” приложи маркетинговия подход към разработването на проекта „Емигранти”. Предлагаме на вашето внимание резултатите от изследователския проект „Обществени нагласи за създаване на ново телевизионно предаване за емигрантите”, реализиран от „МБМД Консултинг”.

НАГЛАСИ КЪМ ЕМИГРАЦИЯТА

Темата за емиграцията поражда висок интерес в общественото мнение. По нея се борят две тези. От една страна, всеки втори от запитаните (48%) е на мнение, че животът на българите в чужбина е по-добър от живота на българите в България. Това твърдение се споделя по-често от възрастовата група 40-49г. (57%), респондентите със средно образование (51%) и представителите на областните градове (51%). От друга обаче, 41 на сто са на мнение, че животът на българите в чужбина е същият като живота на българите в България, та дори и по-лош. Така отговарят по-голямата част от респондентите на възраст 30-39г. – 52% , както и хората с висше образование (46%).

61 на сто от всички изследвани, изразяват положително отношение към емиграцията като възможен начин за разрешаване на икономически проблеми. Това са най-често интервюираните във възрастовите групи 18-29г. (68%) и 40-49г. (71%), хората с основно и по-ниско образование (66%) и живеещите в административните центрове на страната (64%).

На въпроса „Вие лично бихте ли емигрирали, за да разрешите Вашите икономически проблеми?”, като цяло преобладават негативните нагласи. Всеки пети (21%) отговаря с „по-скоро не”, а други 40% – с „категорично не”.

Едва 12 на сто са потенциалните емигранти, регистрирани от проведеното проучване. Последните са категорични в решението си да напуснат страната при наличие на финансови затруднения. Най-високи натрупвания се наблюдават в групата на 40-49-годишните (17%), хората с основно и по-ниско образование (13%), както и представителите на столицата (18%). Други, близо една четвърт (23%) от всички запитани, по-скоро биха предприели подобна стъпка. Това са по-младите представители – 18-29г. (39%), както и тези на възраст 30-39г. (25%), със средно (24%) или висше образование (23%), живеещи в областните градове на страната (25%).

Повече от две трети (69%) от анкетираните лица в изследването посочват, че имат познати, приятели и/или роднини, които са емигрирали след 1989г. по икономически (финансови) причини. 59 на сто от запитаните, споделят, че познават и такива, които получават финансова подкрепа от свои близки-емигранти.

Запитани дали биха насърчили техни близки да емигрират, за да водят по-добър живот, по-голямата част от изследваните отговарят с „по-скоро не” (23%) и „категорично не” (30%). В другата крайност, зад „категорично да” (16%), най-често застават лицата на възраст 40-49г. (20%), с основно и по-ниско образование (19%) и живущите в София (18%), а зад „по-скоро да” (26%) – младите 18-29г. (34%), хората със завършено средно образование (28%) и представителите на областните центрове (29%).

ОБРАЗЪТ НА МАРТИН КАРБОВСКИ И ПРЕДАВАНЕТО ЗА ЕМИГРАНТИТЕ

Почти всички запитани (88%), познават името Мартин Карбовски. 79 на сто са го гледали по телевизията, 8 на сто са чели негови статии в пресата, а също толкова – 8% – са го слушали по радиото.

Две трети (67%) е регистрираното одобрение от изследването към Мартин Карбовски. От тях всеки четвърти (25%) посочва, че напълно го одобрява, а останалите 42% – по-скоро го одобряват.

По-голямата част от изследваните лица (69%), споделят, че биха искали да знаят повече за живота на 1,2 милиона нови емигранти, които работят в Европа и света.

45 на сто от запитаните със сигурност биха гледали телевизионно предаване, разказващо за живота на обикновените българи, които са избрали живота зад граница по икономически причини и за техните близки в България. Други 40 на сто по-скоро биха следели подобни излъчвания.

В случай, че водещ на това предаване е Мартин Карбовски – повече от една трета от изследваните (39%) със сигурност биха го гледали, а други 40 на сто – отговарят с „по-скоро да”. Това, което би било интересно за телевизионната аудитория според мнозинството (70%) от запитаните е да се покаже на роднините в България как живеят близките им зад граница.

Според запитаните най-подходящи дни за излъчване на подобно предаване са почивните – 42 на сто посочват събота, а 30 на сто – неделя. Часовият пояс с най-високи натрупвания е между 17:00ч. и 19:00ч., съответно за 17:00ч. – 11%, за 18:00ч. – 26% и за 19:00ч. – 14%.

ИЗВОДИ

Изследваната тема за емиграцията показва, че обществото не е сигурно в това, какво се случва на съгражданите им, след като напуснат страната. Предположенията се разделят на две – или живеят по-добре, или така, както са живели в България, ако не и по-зле. Зад първото твърдение застават по-често хората от възрастовата група на 40-49-годишните, средно образованите, както и живеещите извън столицата. Зад второто – по-младите (30-39г.), както и високообразованите.

Преобладава положителното отношение към емиграцията като възможен начин за разрешаване на икономически проблеми според регистрираните мнения. Въпреки това повече от половината от изследваните не биха емигрирали, за да разрешат собствени финансови затруднения, а всеки втори отговаря, че не би насърчил и свой близък да предприеме подобна крачка.

Изследваните се интересуват от живота на българските емигранти, които работят в Европа и света. Последните споделят, че биха гледали телевизионно предаване, разказващо за тях. Мартин Карбовски се приема за подходящ водещ на същото. Познат е на обществото и образът му среща широко одобрение. Почивните дни (събота и неделя) се смятат за най-подходящи, за излъчване на формата, както и времевата рамка между 17:00ч. и 19:00ч.