Помните ли вашия първи учебен ден? Аз отдавна съм го забравила. Но сигурно никога няма да забравя първия учебен ден на моето дете в МБУ „А. Константинов”, както и всички празници, на които те отделят специално внимание. Тази седмица отново успяха да ни развълнуват – с празнуването на 3-ти март и Баба Марта. Децата се усмихваха и със старание пееха песничките, рецитираха стихотворенията и изпълняваха народните танци. За родителите беше вълнуващо да имат рядката възможност да видят децата си по-скоро като българчета, отколкото като американчета. Какво по-хубаво от това да чуеш „Аз съм българче“ от децата, които растат далече от България, но от малки знаят за онази, другата страна, с високите сини планини, която винаги ги очаква да се завърнат, макар и само при баба за лятото.
Но нека ви разкажа за празника. Най-малките са и най-големите ентусиасти. Децата от детската градина изпяха весела песничка, а от предучилищната група, облечени в бяло и червено, заедно с учителката Гери Чинчинова ни разказаха 
историята за Пижо и Пенда, изпяха ни и песничка за Мики Маус. По-големите деца, облечени в пъстри носии, изиграха няколко хора и рецитираха стихотворения за националния ни празник 3-ти март. Всички с радост посрещнаха Баба Марта, която идва от България и си хапнаха от вкусната питка, която тя им беше донесла. След това деца и родители обединиха усилия, за да изплетат най-дългата мартеница в Северна Америка. Цветя, песни, мартенички, танци, стихотворения, усмивки – имаше всичко и то по много, както се полага на един хубав пролетен празник.
Всеки родител, който живее със семейството си в чужда страна, знае колко е трудно да посее българския език и култура у децата си. Виждаме как за тях е по-лесно да говорят местния език и да уважават местните традиции. Борим се, за да ги накараме да говорят български поне вкъщи. Затова и за мен беше голяма радост, когато петгодишният ми син пожела да научи българските букви и да ходи на българско училище. Голяма помощ в тази борба ми оказа Малко българско училище. Мислила ли съм някога, че малкото ми момченце, вече ученик в Подготвителен клас, ще ме попита някога: „Мамо, знаеш ли кой е Паисий Хилендарски? А знаеш ли, че Иван 
Вазов е писал книги за българите? Знаеш ли, че Кирил и Методий са написали буквите?” Никога не съм си представяла, че ще пише писмо на български на учителката в събота и неделя и ще го пази, за да й го даде следващата седмица.
Затова мога само да благодаря на училището, което толкова много помага да запазим българския език и традициите ни у нашите деца. Затова, че организира тези хубави тържества по случай всеки по-важен празник и те са толкова вълнуващи и цветни, че ще останат за дълго време в съзнанието както на децата, така и на родителите. Благодарим ви, мили учителки и директорки, за старанието и усилията, които полагате, за да можем с чисто сърце да наречем нашите деца малки българчета!
Даниела Георгиева – родител
Снимки: Ирина Панова
специално за в. „България СЕГА”
