Джордж Флеминг: „Всеки християнин трябва да прости и да му е простено. И това може да се постигне, ако има доброта в сърцето!“

 

Гост в токшоуто „Stanley’s New America” (COMCAST CABLE – канали 397, 679, 19, 35 и ефирен канал 24.4) бе Джордж Флеминг.Той е един от най-старите български имигранти в Чикаго, с интересна и колоритна история. Към момента той  е председател към настоятелството на Българската православна църква „Св. Иван Рилски“.

Каква беше формалната причина да заминете за Америка?

Когато си млад не мислиш много за нещата, като цяло. Бях на около 20 години и с приятели решихме да напуснем България. Да слушаме хубави песни, да караме хубави коли, да живеем в по-добри места и да водим добър живот.

По ваше време, обаче беше трудно и рисковано, ако не се лъжа дори криминално, да избягате от България.

О, по мое време беше опасно дори да се мисли по въпроса. Можеше да отидеш в затвора само заради идеята да напуснеш.

За това, че си го споделил?

Разбира се. Но ние бяхме млади и безстрашни. Ако бяхме по-възрастни може би щяхме да се замислим доста по-дълбоко.

Как успяхте, чисто технически, да осъществите плана?

Аз не бях служил войник, заради което изобщо не вярвах, че ще ме пуснат, а приятелите ми бяха служили трудова повинност и изтъкваха колко сме благонадеждни с бащи в царската армия. Честно казано подадохме документи, колкото да си докажем, че няма да ни пуснат.

Подадохте за коя страна?

За Унгария, понеже Тодор Живков беше там и всъщност бяхме братски държави. Оказа се, че ни дадоха визи, при което ние бяхме изумени, чудейки се какво да правим. Накрая просто си казахме „Хайде, заминаваме!“

И къде направихте завоя?

Завоят първо към Югославия и от там вече Италия. Имаше малко страх, че можеше да ни хванат, но въпреки това бяхме сигурни, че сърбите ще ни пуснат.

Как се озовахте от Италия в Америка?

Имаше хора от ООН, специални места, в които те регистрират, за да докажат, че не си криминалист. Спомням си, че регистрираните дори Интерпол ги проучваше. След това казваш къде искаш да отидеш.
Около Рим имаше друго място, старо поделение за войници на Мусолини, където можеше да пребиваваш – там те поддържаха, можеше да се спи там и да се работи. Звучи като лагер, но можеше да се влиза и излиза когато решиш, така че не бе точно лагер.

Тоест към вас отношението е било добро?

О, много добро. Може би понеже бях най-младото момче наоколо.

В България сте имали успешна спортна кариера във волейболния клуб на ЦСКА. Какво ви даде спорта?

Научи ме на увереност в мен самия и се чувствах като някой за света.

Даде ви самочувствие и лични качества?

Точно така. Авторитет също, вечно бях заобграден от приятели и приятелки, които много ме обичаха.

Кои български спортни звезди сте срещали лично и имате добри спомени с тях?

Като се каже „звезди“, няма как да не започнем с футбола като по-популярен спорт, а и хората са добре запознати със старите играчи на ЦСКА. Ръкаров, Ковачев, Якимов, Пената, Маринчев, Боби Станков, Найденов, Йорданов… Ние цял ден бяхме около тях в стадиона. Спомням си, че им подражавахме във всичко – от облекло, до походка.
Беше наистина удоволствие да сме около тях.

Срещали сте, до колкото знам и футболисти на Левски.

Бяхме с Петър Фершелов, който ми беше и треньор по-късно, когато изведнъж Гунди се задава по улицата от зала Универсиада. Та Петър го извика да се запознаем понеже двамата с него делим едно и също име, а сестра му ми беше колега – волейболистка. Беше вълшебен ден за мен.

Знам, че не сте бил безразличен и към българските гимнастички.

Да… Нешка Робева, Мария Гигова, Жулиета Шишманова, която беше треньор. Всяка година прекарваме лятото на нашия лагер в Китен, като карахме лодки, играехме по плажа или ходехме до международния лагер там. Това бяха едни незабравими дни, които никога няма да се върнат. Но определено съм щастлив и горд, че съм живял точно така.

Вие сте един от най-старите български имигранти в Чикаго. Как изглеждаше българската общност когато вие дойдохте?

Изглеждаше доста… българска. Много хора не говореха добре и български, и английски. То така си и остана. Говоря за примитивни хора от селата.

Горе-долу колко българи имаше тогава?

Може би около 20 000.

През 70-те години?

Може би да… Аз познавах поне 20 имигранта, а излезеш ли на улицата тогава, особено в северната и северозападната част на Чикаго, по улицата задължително срещаш поне двама.

С какво сте се занимавали по време на престоя в САЩ?

Работил съм тук и там. Първата година работех във фабрика, а после, когато научих по-добре езика, започнах работа по ресторантите. Изкарах училище за барманство, както и за мениджмънт на хотел-ресторант.Тогава вече работих за големи предприятия като швейцарското Carson Pirie в техния международен отдел. Имаха кънтри клубове, в които се играеше голф, с басейни и много хубави хотели. Аз работех в мениджмънта, като бях любимец на един от вицепрезидентите, но след като почина се преместих на друго място и да пробвам различни неща.
Имал съм фабрика, с група българи
, с които произвеждахме circuit boards. За тези които не знаят какво означава обяснявам – това е мозъкът на всеки компютър.

 

Коя година се случва това?

 

През ‘78-‘79 година, когато хората не знаеха кой е Бил Гейтс.

До къде стигнахте в този процес?

 

После взехме още българи, за да сме ортаци, но… както знаете, когато има много българи, те просто трябва да се скарат. Така че, работата не стана и затворихме фабриката, от което загубихме всички, и аз заминах за Калифорния в майка ми, понеже не бях женен по това време. Там имам роднина, Апостолов, който има студио за X-rated филми или иначе казано работи в порно индустрията. Поради тази причина и стана доста заможен човек.

 

Предложи ли ви работа в тази индустрия?

 

Когато бях там него го нямаше. Синът му беше там, но на мен ми стана неудобно… роднинска работа. Повече не му се обадих и така и не се видяхме вече. Аз започнах нова и много хубава работа отново в ресторантьорския бизнес.

 

Знам, че докато сте били в Калифорния сте срещнали лично големи звезди от шоубизнеса.

 

Опитах се да бъда stand-up комик на Сънсет. Бързо се сприятелихме с жената, която държеше това заведение.Там един ден дойде Джордж Карлин (George Carlin). Той беше много приятен и умен човек. Запознаха ме с него, а той ме попита „И ти ли си Джордж?“, а аз му отвърнах „Ти си ирландец, а аз пък съм с ирландско име“. Попитах го как запомня всички тези глупости в такъв бърз ритъм, а той се замисли и след известно време каза просто: „Аз съм гений!“

 

Което си е направо истина. Той ми е моят любим stand-up комик в Америка. Всички говорят за Американската мечта, вие успяхте ли да постигнете вашата?

 

Успях, след което я съкруших и сега правя опити за нови мечти. Трябва да си отворя делото и мисля да си възвърна професията, макар да не знам дали ще работя по нея, но трябва да го направя, за да съм чист пред съвестта си.

 

Става въпрос за дело по време на вашата медицинска практика. Напомнете малко повече за това.

Поради дадени причини бях започнал различен бизнес – купих си ресторант и изгубих около един милион долара. Тогава трябваше да започна да работя бързо. Понеже имах три кабинетаза алтернативна медицина, започнах да ги рекламирам, но по недоглеждане, се оказа, че лицензът ми е изтекъл. При което се явиха някакви българи, с които стана фал. Но нямам нито присъда, нито глоба.Имам забрана от Business regulation да практикувам бизнеса. Но това са неща, които могат да се изяснят.

Тоест, вашето желание е да възобновите този случай, за да можете да продължите своята кариера като лечител в алтернативната медицина?

Разбира се. Мисля, че това е много добра професия и аз много я обичам. Много години съм я следвал, ходил съм дори в Китай и съм излекувал много хора. Все още ми се обаждат, за да ме питат кога отново ще започна да пиша във вестника. Но нямам време, а и Климент Величков го няма, а ние много се бяхме обикнали и сработили.

Вие сте дошли през 70-та година, а сега вече е 2017-та. Америка не е същата. Ако трябваше да избирате между двете Америки, какъв би бил вашия избор и защо?

Бих избрал 70-те години. Може би са ми се сторили по-хубави, защото бях по-млад. Но тогава бе по-лесно, всичко беше по-евтино и имаше работа, хората бяха сърдечни. Имаше по-малко електроника, хората се виждаха и говориха лично един с друг, а не като сега във Фейсбук ерата.

Получили зелена карта още при пристигането си?

Да. И също така се „регистрирах“ като доброволец за войната във Виетнам. Казаха ми, че ако ми изтеглят номера ще отида, но очевидно не са, макар и да им се обаждах. Възможно е всъщност да съм извадил късмет, като не съм отишъл, но действително имах желанието.

В момента има нова администрация на президента Тръмп. Според вас може ли да помогне за решаването на натрупалите се сериозни икономически и социални проблеми в страната?

Може да помогне много, ако му позволят от групата, която е 24/7 срещу него и всичко, което се опитва да направи.

Тоест, това което обявява той в социалните мрежи, че е под атака и има хора, чрез които изтича информация и правят всичко възможно, за да спънат работата му, е истина?

Истина е. Жена ми и аз често гледаме телевизия. Тя никога не е била в политиката, но започна да я следи от както Тръмп се кандидатира за президент. Лесно можеш да направиш сравнение как другите два канала бълват змии денонощно срещу него, от които повечето, разбира се, са лъжи. Но това вече лесно се вижда посредством интернет.

Тоест, сега наличието на интернет е полезно за много хора, които преди са разчитали само на няколко източника, за да разберат къде точно е истината.

Точно така. И аз много неща не ги знаех и не можех да си ги обясня дори когато ходех в Швейцария. Например, не ти става ясно защо през всичките войни никой не е пипнал с пръст Швейцария, а тя е малка държавичка, но все пак е главен възел за банковата и политическата част. От компютъра вече ми стана ясно, че политиката и парите вървят винаги заедно.

След толкова много години, смятате ли, че е било грешка да напуснете България?

За съжаление смятам, че е голяма грешка, че съм напуснал България.

Кога стигнахте до този извод?

Преди няколко години, когато имах проблем с моята лична практика и професия. Тогава разбрах колко е студен и несправедлив света и как могат да се одумват за нищо.

Но това може да стане и в България.

Може би, но ми се стори, че там нещата бях други. Най-вероятно и в България нещата са се затегнали сега. Всеки гони другия.

Нека да преминем към друга тема, която всъщност е формалния повод за нашия разговор днес. От колко време сте в ръководството на Българската православна църква „Св. Иван Рилски“ в Чикаго?

Около седем месеца.

Ние получихме сигнал от отец Димитър за ново напрежение. Бихте ли ни обяснили за какво става въпрос? Напрежението между служителите ли е или между членовете?

Според мен тези неща са свързани, понеже старото настоятелство със стария поп, все човъркат и питат. Защо това, защо онова, ама как… Истината е, че беше мръсотия в църквата. Имаше изпражнения от мишки, миризми се носеха навсякъде… Новия отец Димитър, макар че не е негова работа чисти и мъкне неща. Аз ако бях отец никога не бих се заел с нещо такова, все едно да кажеш на лекаря да чисти на болните.
През последните християнски празници, жената на попа отказа да пее, понеже новия свещеник пеел фалшиво, според нея. А той е имал един от най-добрите учители по черковно пеене в България, но това не се признава. Старият поп има силен глас, което обаче не означава, че пее правилно или това, което трябва да пее. Плюс това той трябва така да пее, че да има някаква синхронизация между двамата. Но, в момента отец Димитър е свещеника и той трябва да бъде запитван какво и как ще се пее. Не можеш да се провикваш по средата на службата…

Говорите за прословутото видео, което в момента циркулира в социалните мрежи?

Точно така. Аз съм засрамен от това.

Колкото разбирам, има група от хора – някои членове на църквата, а други не, които са критично настроени към това как се пее, служи и ръководи църквата.

Така е, но винаги ще се намери някой, който да се оплаква от нещо. Никога няма да може да се угоди на всички. Но каноните трябва да се спазват, трябва да има един владика, който да ръководи църквата и той да казва.

Значи, всички спорове в църквата трябва да бъдат решавани от владиката?

Повечето.

Уведомихте ли владиката за съществуващите проблеми в момента?

Да, той и неговият секретар за уведомени. По един или друг начин ще се вземе решение. Аз не искам да се стига до крайности и да се викат властите.

Вие сте привърженик на дипломацията?

Да. Да се решат нещата по мирен път, без обиди, но ако нищо не стане, тогава певецът не трябва да идва да пее.

Вие смятате, че едно от нещата, които биха решили някои от проблемите в църквата, е бившия свещеник да не бъде допускат до самата църква?

Може би това е едно от нещата, които трябва да се направят.

Споменахте, че има писмо в другата Българска православна църква.

Има писмо, в което пише, че му е ограничен достъпа до „Св. София“. И той не може да ходи там.

Това е малко крайно. Може би има членове и почитатели на църквата, които с годините, независимо от проблемите в църквата, имат някакъв афинитет към него.

О, разбира се! Това са много години, все пак. Той е бил водещ в тази църквата, създал я с други хора, с финансова помощ и т.н. Но това са вече отминали неща, той е 80-годишен. Според мен трябва да стои настрана, но има група която е настроена срещу новия отец и нещата отиват към конфликт. Не трябва да се забравя, че ние сме законно избрани, а той е законен свещеник на тази църква.

Нека да обясним за каква църква става въпрос, за финансовото състояние на църквата. Как стоят нещата?

От група хора църквата е доведена до състояние „на колене“. Тя дължи общ дълг от почти половин млн. долара. По някаква причина са взети парите, още 40 хил. са взети от частно лице за помощи, отделно старото настоятелство е давало по 4-5 хил., но си ги вземали обратно. На църква или се даряват пари или не, не може просто да си ги вземеш обратно.

Ако трябва да се направи анализ на дълговете на църквата, има дълг по отношение на ипотечни заеми, дълг към частни лица и дълг, до колкото знам, за съдебните разходи по проточилото се около 7 години дело.

Да, този дълг е към 160 хил. долара, който е включен в общия дълг. Човекът който се съди с Валентин Ноцков си плаща от джоба 220 хил. долара, но Ноцков взема адвокати, които се плащат от тогавашните владики и диоцеза и ние трябва да ги изплащаме.

Оптимист ли сте за бъдещето на тази църква.

Да, по природа съм такъв и си мисля, че могат да се оправят нещата. Колкото до финансовото бъдеще, обмислях да се свържа с фондации, които подпомагат безвъзмездно с много големи суми такива институции като църквите. Обаче, те ще питат за съществуващите заеми и защо са взети. Тук трябва да се обясни, че са ги взели без да мислят изобщо да ги връщат. Всеки човек си прави сметката, колко може да плаща за сметки и заеми, нещо което те не са направили според мен. Единият от заемите е взет като свещеника е отишъл с друго лице, подписал се е и просто е взел парите. Отделно искат да сложат сградата на църквата на името на частни личности.

Според вас има неясни неща около вземането на заемите?

Според мен това е шарлатанство.

Но понеже няма доказателства, това си остава ваше предположение.

Няма доказателства, но някои от книжата просто липсват. Към 65 хил. не могат да се докажат, защото ги няма документите. Но все пак това е малка сума сравнение с целия дълг.

Говорим за няколко проблема, които продължават да спъват работата на „Св. Иван Рилски“. За да бъдем максимално конструктивни и позитивни, нека да завършим с ваши конкретни предложения как всеки един проблем да бъде решен.

Първо, трябва да се даде време, за да се оправят нещата. Не може да се форсира. Не може да се създават хвърчащи комитети и да избират личности, които да правят това и онова. Трябва така да се направи, че да се сондира мнение. След като има хора, с които да се говори за оправянето и подобряването на нещата, с одобрението на владиката, тогава, може би, всичко ще тръгне нагоре. В същото време не може всички да са в ръководството, понеже има хора които са изхвърлени от другата църква и старото ръководство на тази църква. А те сега пак се навъртат наоколо, но не могат да бъдат част от вземането на решенията и заради това ги е яд много.

Как може да се реши проблема с тези хора?

Докато е този владика, няма как. А на всичкото отгоре има и недоверие, е как да бъде някой в ръководството когато не ни вярва. Трябва да си вярваме, за да я ръководим тази църква. И атмосферата трябва да бъде мека и добра, да ти е удоволствие да си там. Това е духовен храм. Всеки има проблеми през седмица и той отива там, за да се прости с проблемите, чакайки утеха. А когато има враждебна атмосфера…

Това, може би, е причина някои хора да странят от църквата? Как е доверието на хората към храма, имайки предвид конфликтите и дългото съдебно дело?

Има доста хора които се радват, че църквата е в добри ръце. Има голяма финансова прозрачност – записано на дъска и публикувано във Фейсбук… но старата група дърпа към тяхната страна последователи, за да ни оставят настрана, обвинявайки ни в кражби или какво ли не.
Аз не трябваше да съм в ръководството, понеже отец Груйо ме викаше в другата църква, но аз казах, че двама доктори ще бъдат много за една църква, понеже ще се изпокарат. И там се изпокараха, а аз трябваше да взема страна и някои хора не ме обичат вече.
Това трябва да се оправи, ако ли не, църквата трябва да затвори някой ден. Тя има основи да се затвори така или иначе, защото тези пари са неизплащаеми.

Смятате, че църквата може да затвори врати завинаги?

Може, ако банката си вземе сградата. Но пък защо банката не тръгне срещу хората, които са взели незаконно тези пари? И защо не, при положение, че Ноцков не е имал необходимата оторизация да подписва документи. Отделно, това не е гласувано и заема не е благословен от владиката.
Аз не съм срещу българите.Не искам да кажа, че съм американец, но действително някой път ме е срам да се нарека българин, след нещата които стават в тази църква.

Правили ли сте опити да се срещнете с отец Валентин, с новия отец и старата група, за да обсъдите всички тези въпроси заедно?

Бях със старата група миналата неделя, сам срещу всички. Казах, че не искаме в църквата да стане митинг, защото може да стане проблем и той обеща, че няма да стане така, а накрая ги изтърси точно там.

Беше ли конструктивен разговор или…?

Беше едно цялостно гласуване и викове, но отец Валентин го нямаше.

Според мен е добре да се направят опити да се разговаря със стария свещеник и старото настоятелство, за да се обсъдят тези проблеми  и да се види дали може да се направи някакъв компромис.

Говорил съм два пъти с бившия отец Валентин за пеенето, казах му, че разбирам от класическо пеене, от църковно пеене не разбирам, но от католическо църковно пеене разбирам, защото то е писано от големи композитори и няма нищо общо с нашето. Преди съм чувал как пее хора, но сега има едно проточване, на високо пеене и хората се отдръпнаха. Сега има един певец – Ноцков и нашиятотец Димитър. Те не могат да се синхронизират по никаква причина. Според мен Ноцков не може да прави така, както прави, ако вярва в Господ. Аз не съм много вярващ, вярвам в принципи и усещам, че нещата няма да се получат докато Ноцков е там.

Тоест, това е вашия вариант за намаляване на създалото се напрежение?

Да, точно така. Но трябва да има хор, отец Димитър трябва да обучи хората да пеят, може би някои момичета имащи гласове ще се научат.

Нека да завършим с едно ваше обръщение към членовете и почитателите на църквата, както и българите от нашата общност. Какво бихте им казали?

Те са християни или така поне твърдят. Всеки християнин трябва да прости и да му е простено. И това може да се постигне, ако има доброта в сърцето!

Светлозар Момчилов
в. „България СЕГА“