Отиде си Георги Витанов – Богат

В. „България СЕГА“ загуби един верен и лоялен приятел – Георги Витанов – Богат. Даже последната ни комуникация в Скайп по повод неговата покана да присъствам на премиерата на новото издание на литературния алманах на Съюза на българските писатели в САЩ и по света е ярко потвърждение на това:
ГВ: Светльо, без да го приемаш като комплимент, но ти си виден представител на българската преса в САЩ и това не те ангажира с нищо друго,освен с независимото си присъствие и отразяване на събитията извън границите на БГ. И това не е само мое мнение…
СМ: Благодаря ти!
ГВ: Не ми благодари! Това е истината. Самата истина! И аз отлично знам това от многобройните суперлативи за вестника – респективно за тебе, като човек, създал това. Приеми го както щеш, но това е, дето се вика “голата истина”…
Георги никога не е настоявал толкова много да дойда на поредното събиране на писателите в Чикаго. Разбира се, заради него, направих всичко възможно да присъствам и даже направих видео репортаж. Той ми подари 5-то издание на „Любослов“ с краткото „На Светлозар Момчилов от все сърце!“.  Това се оказа последната ми среща с този добър, светъл, скромен и на моменти учудващо притеснителен човек. Макар и да се казваше „Богат“, Георги не беше богат в буквалния смисъл на тази дума (той даже не притежаваше така необходимия за Чикаго автомобил). Беше богат с красотите на Пирин планина и неговото родно Добринище. Беше влюбен в диалекта на своя роден край и винаги в нашите разговори радостно вмъкваше по някоя специфична и непозната за мен дума, която да изрази неговата мисъл по един или друг въпрос. В един преобладаващо материален американски град, който е „казан за претопяване на етноси“ и приобщаването им към американската култура, традиции и език, Георги си остана един „непокътнат“ чистокръвен българин от Добринище и като че ли нищо не бе в състояние да го направи „американец от български произход“.  Понякога съм си задавал въпроса „ Какво прави този човек в Чикаго?“. Но… Георги имаше мисия, която не бе свързана с трупането на материални блага. Той изигра важна роля в културния живот на нашата общност. Наблюдаваше ни и пишеше през всичките тези години, може би най-важната книга в неговия живот под работното название „Зелена Карта“. Често го питах „Кога ще завършиш книгата?“. „Още малко остана“,  с усмивка ми отговаряше. Така и не знам докъде стигна с тази книга, но при възможност чрез страниците на вестник „България СЕГА“ бих публикувал откъси от нея, за да можем всички ние да се видим през неговия поглед.
Внезапната кончина на Георги Витанов – Богат е загуба за нашата общност в Чикаго. Икрено се надявам, че „Съюза на българските писатели в САЩ и по света“, на който Георги посвети голяма част от времето прекарано в Чикаго, ще продължи успешно своята дейност и съм уверен, че духът му ще продължава да бъде опора за българските писатели както в Чикаго, така и по различните краища на света. Вестник „България СЕГА“ ще продължи да бъде тяхна трибуна и верен приятел.
Почивай в мир, Георги!
Където и да се намираш сега, продължавай да мечтаеш! От името на екипа на в. „България СЕГА“ изказвам съболезнования на роднините и близките на Георги Витанов – Богат!

Светлозар Момчилов

Главен редактор
на в. „България СЕГА“

 

 

 

 

 

Богат на думите

Трудно е човек да пише за нечия кончина… За нечие възнасяне към онзи, по-добрия свят, когато оставя тук (на обикновената земя) толкова много болка след своето отпътуване.
Не искам да пиша за тази болка, за тази печал, за изгарящите очите сълзи, за свитото сърце и буцата заседнала в гърлата на толкова много хора, докоснали се по един или друг начин до Георги Витанов – Богат.
Не, просто отказвам да го сторя, защото макар и тръгнал си от земното ни царство Георги ще продължава да живее в спомените на всеки един от нас, посредством своето богато културно наследство ще диша, а в съзнанието ни той никога няма да спре да твори. Той ще бъде безсмъртен!

Никой няма да забрави личността на Георги, която винаги се е характеризирала със сила и смелост, с богато въображение и постоянство. Той виждаше света по свой собствен начин и го изразяваше с едно от най-красивите и вечни изкуства – това на думите. Знаеше каква мощ имат те и умело боравеше с тях. Можеше с малко да каже много, което аз считам за висш пилотаж, присъщ за един истински бог на думите.
Георги винаги знаеше какво иска и държеше упорито на желаното. Не веднъж съм се събуждал и отваряйки електронната си поща съм откривал редица имейли с точни и ясни инструкции свързани с публикациите му за нашия вестник „България СЕГА“. Професионалист и перфекционист в работата си, Витанов бе мечтания колега, който с работата си обединяваше хора разпръснати по земната шир.
Всички тези впечатления за него съм изградил на хиляди километри разстояние, без да имам честта и удоволствието да се срещна очи в очи с него… Представяте ли си колко още можех да усетя и да ви кажа, ако бяхме се видели поне веднъж?
Но съм сигурен, че нашата среща предстои. Знам, че в момента Георги трупа впечатления и усещания от едно друго място и пише ли пише… А някой ден, когато се срещнем, ще седнем двамата и той ще ми ги прочете, а аз с интерес ще слушам поредната му творба и ще мога само да възклицавам, защото когато неговите думи се леят, ние – останалите, можем само да мълчим и да слушаме в захлас.

Почивай в мир, Георги!
Ще липсваш на всички ни – както на близки и приятели, така и на колегите си от в. „България СЕГА“ – виждали те или не…
Поклон!

Стелиян Стоименов
Отговорен редактор на
в. „България СЕГА“