БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК ЗА ДЕЦАТА В ЧУЖБИНА

Знае се, че децата в ранна възраст без особени усилия могат да научат няколко езика. Вярно се оказва също, че и много бързо могат да забравят един език, потопени в новата езикова културна среда.
Дори за деца дошли от България, което вече много рядко се случва в нашето училище, още на втората или третата година родният майчин език вече отстъпва на английския. Децата мислят и общуват с връстниците си на английски, а българският език остава за разговорите в къщи и в българското училище. Семейството и училището са стожерите на българския език, който трябва да пазим като очите си. Езикът е този, който ни определя като българи и ако семейството и училището не изпълнят функциите си, то няма друг индикатор, който да ни оприличи като българи. Постепенно езиковата, културната и битовата принадлежност намаляват и има реална опасност да изчезнат. Днешните деца родени в Америка, израстват в културната среда, която ги заобикаля и все по-бързо се откъсват от българските си корени. Бабите и дядовците ги няма, родителите им са млади и самите те започват да забравят езика и традициите. В българското неделно училище идват все повече деца, които не говорят или само разбират български език, въпреки че много често имат двама родители българи. Много малко от учениците ни са родени в България и още по-малко са тези, започнали училище там. Това променя картината изцяло в сравнение с преди 13 години, когато БУЦ”Знание” и училище ”Родна реч” бяха създадени. Всяка година тенденцията за задълбочаване на кризата в езика нараства с нарастването на броя деца постъпващи в детските предучилищни групи и в първи клас, без или с много слабо владеене на български език. За всички е ясно, колко голямо предизвикателство е работата в класна стая, в която не само езиковото владеене е на различно ниво, но и децата са на различна възраст.
 
Неща помагащи и даващи гаранция за успех в тези условия:
•    12 до 15 деца в клас. Много важно нещо, гарантиращо успех е броят на децата в класната стая, който не трябва да бъде повече от 12 до 15 деца в клас.
•    Родителите да се чувстват ангажирани да говорят повече на децата си на български и да ги подпомагат в учебния материал, за да не им се струва трудно и обезсърчаващо.
•    1 клас в българското и 1 клас в американското училище. Децата да започват едновременно или поне на следващата учебна година, след започването на 1 клас в американското училище.
•    На 3, 4 годинки да идват в българското училище. Възможно най-рано – на 3 или 4 години да идват в българското неделно училище, за да се даде време за овладяването на езика и адаптиране към българската среда.
•    В 1 клас на 8, 9 или 10 години. Много често родителите довеждат детето си в 1 клас на 8, 9 или 10 години и ако това е съчетано и със слабо владеене на езика, то тези предпоставки автоматично обезсърчават и подтискат детето. То едва остава няколко месеца, идва с нежелание и скоро напуска.
•    Индивидуално обучение. В тези случаи препоръчваме детето да бъде обучавано индивидуално или в малка група (2-3 деца), което гарантира много високи резултати и много скоро може да бъде записано в клас с останалите деца или да продължи индивидуално с учител или с родителите си.
•    Ангажираността на държавата и МОН в България през последните години е много подкрепяща и даваща надежда, че с общи усилия ще успеем да опазим езикът ни за поколенията напред.
•    Ако се ограничат в семейството и училището усилията за запазване на езика в чужбина няма да са пълни и ефективни. Броят на неделните училища расте и това е хубаво, за да обхващат повече българчета от различни райони.
•    Голяма надежда да опазим езика на децата в Америка е генералната политика на държавата в лицето на Генералното консулство в Чикаго, което изключително активно работи за осъществяването на това дело.  Българският език да се признава за кредитен предмет в училищата и колежите ще е голям мотив за много българчета да завършват пълния курс на обучение – до 12 клас в българското училище. Сега те могат да получат двуезичен печат при завършване на 12 клас, признавайки им българският език като кредитен предмет в колежите, като много скоро се надяваме това да стане и за 5–8 клас. Това дава предимство при кандидатстване в колежите в Америка, спестява време и пари на младите хора. Предимство дава и за завръщане за вземане на висше образование в България при много добри условия и признаване на взетото образование и в Америка. Освен Американския университет в България има повече от 10 интернационални университета, които много често са предпочитан избор от американските студенти.

Съхранението на езика е най-значимият фактор на всяка национална идентичност и съзнание, то трябва да е приоритет и съвместна грижа на държавната политика към българите в чужбина, семейството и българското училище.
 
БУЦ”Знание”, Арлингтон Хайтс
Специално за в. “България СЕГА”
 

Този “труден български език”

Да се изучава българският език не е лесно, но е важно. За да можем да пишем грамотно, е необходимо да знаем правилата при писане на думите. Това доказаха учениците от втори клас в БУ”Родна реч” на БУЦ”Знание” в Арлингтон Хайтс. Те с трепет и вълнение очакваха своя открит урок пред родители си.
Децата слушаха внимателно разясненията на своята учителка за правописа на прилагателните имена. След това много точно и вярно правеха упражненията. Децата доказаха,че не е трудно да се изучава езика ни, особено ако са подкрепяни от своите родители.

Златка Щерева,
учител в БУ”Родна реч” на БУЦ”Знание”