Благодарността е чувството, което човек изпитва, когато получава нещо безрезервно, без да е задължен да дава нещо в замяна. Благодарността е ответно чувство, тя е вътрешно усещане, тя е даденост. Благодарността е отговор на добротата, на помощта, на саможертвата, на всеотдайността.
Благодарността има много лица – тя е дума, тя е прегръдка, тя е целувка, тя е поглед, жест или подарък.
Чудно нещо – когато ме попитат за какво съм благодарен, първото нещо, което ми идва на ум, е просто това, че съм жив. Благодарен съм на майка ми, че ме е родила. Благодарен съм за слънцето и светлината, за въздуха и водата, за земята, птичките и тревата. Благодарен съм, че имам семейство и не живея сам. Благодарен съм за грижите и подкрепата на родителите си. Благо- дарен съм, че имам сестра, с която споделям щастие и грижи. Благодарен съм за книгите, които ме пренасят в различни светове. Благодарен съм за музиката, без която не мога.
Нима мога да изредя всичко, за което съм благодарен? Може ли някой? Да, мога да напиша:
Благодаря за всичко!
Павел Димитров- седми клас
