Казват, че в изграждането на човешкото съвършенство училището има значимо място. В училището се преплитат радостите и звънливите гласове в класните стаи, плахите стъпки на първокласниците, прочетена сричка и изписана буква, научена песен и съчинен стих, протегната ръка и усмихнати очи… В училището децата произнасят с вълнение „Аз съм българче!”, пеят „Върви, народе възродени”… В училището се създават мечти, възпитават се любов към език, народ и родина…
Българското училище зад граница е духовно огнище. То пръска искрите си и залива със знание и светлина. Там е жив просветителският дух. Оставяната диря е дълбока и чертае бъдещето на поколения…
Юбилеят на едно училище е повод да се заговори за неговото начало, за благородното дело, за първите, както и за всички, допринесли и допринасящи за развитието и просперитета на институцията.
В дните от 10-12 ноември 2016 г. Българското училище „Кирил и Методий” в Париж, Франция, отбеляза своя 10-годишен юбилей. Тържествените дни бяха изпълнени с многобройни поздравления, концерти, театър, опера, Открити уроци, Кръгла маса, литературно четене… И песни, песни…, развълнувани сърца, безброй цветя… Като че ли в трите празнични дни Париж събра още повече България!
По повод юбилея на Българското училище „Кирил и Методий” в Париж ще разговаряме с г-жа Камелия Конакчиева-Трибулен, която ще ни разкаже за тържествата, както и за едно от българските училища-светилища във френската столица.
.JPG)
Г-жо Конакчиева-Трибулен, бихте ли се представили кратко?
Най-кратко би било: „майка на три деца”. Като майка се сблъсках с трудността да предам самичка езика си и ключа към българския род на децата ми. Забелязах, че около мен има и други такива майки, за които е очевидно, че равновесието на децата зависи от пълноценното общуване с рода, а пък средството за това е езикът. Разбрах, че българската държава е забравила да помисли за децата в чужбина, че френската държава нехае за шепа деца със слабо разпространен език, но пък се случи така, че срещнах педагози, които знаеха как да се осигури обучение на децата. И понеже аз самата съм филолог и съм преподавала език, имах представа от езиково и чуждоезиково обучение. А пък като преводач с български към европейските институции знаех и стойността на езиците.
В едно Ваше изказване след юбилея на училището казахте: „Сърцата наистина трептяха с „дъх на България”.” Какво бихте допълнили към тези думи?
С дъх на България, защото това беше заглавието на концерта, с който ни поздравиха. С този дъх на България събрахме в парижката концертна зала приятелите на България. Нямаше как да не затрептят сърцата – творците на сцената ни дариха с невероятните си таланти и с уникалното си вълнение да го правят за нас и нашите деца!
Кои бяха гостите и участниците, присъствали на юбилея?
Всъщност всички наши гости бяха и активни участници ако не и основни фигури в проявите ни.
Най-скъпите ни гости бяха две детско-юношески творчески групи: както ги наричаме вече приятелски – „герганчетата” и „загорчетата”. Това са децата от Българския детски хор и училище (БДХУ) „Гергана” от Ню-Йорк и децата от фолклорния ансамбъл „Загорче” от Стара Загора.
Гости ни бяха колеги от български училища в чужбина от Виена, Будапеща, Лион, Монпелие, Париж и, разбира се, Ню-Йорк; лично председателката на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ); представители от най-високо равнище на Министерство на образованието и науката (МОН) в България: гл. секретар, директорката на новата дирекция за образованието на българите в чужбина, и двама други експерти от дирекцията; посланикът на Република България във Франция; учени от Софийски университет; представители на НПО в образователната област; видни дейци за образователната кауза, като проф. Минко Балкански или още, г-жа Райна Манджукова.
Бихте ли назовали някои от мероприятията в празничната програма и разказали за тях?
Мисля, че цял сценарий за документален филм би могъл да се напише! Герганчетата, като наши най-далечни гости пристигнаха най-рано. Организирахме им две вечери с наши семейства, така че децата да се запознаят. Това е и основната цел и червената нишка, минала през всички прояви – срещата между българи от цял свят, от всякакви възрасти, всякакви социални слоеве, всякакви интереси, таланти, че дори и ниво на знание на български език! Срещи, включващи и французи, американци, приятели на България… Срещи с „другия”, станали възможни чрез българския език!.jpg)
Но, да продължа с проявите: герганчетата изнесоха прекрасно представление в препълнените салони на посолството ни в Париж. Публиката, съставена от наши семейства, българи, французи и дори и американци с техните деца, живеещи в Париж, аплодираха младите таланти, изнесли на български език мюзикъла „Как без музика?”, подготвен от екипа на БДХУ „Гергана” – Ню-Йорк. Ентусиазмът заля салоните при тези невероятни изпълнения на български език и на професионално ниво на деца, които ходят на българско училище само веднъж седмично! След тях изключително емоционални бяха музикалните поздрави от млади български надарени пианисти и певци в Ню-Йорк, специално за нашето училище! Вечерта завърши с много приповдигнато настроение и време за запознанства, размяна на координати, разговори за широкия и шарен свят, в който живеем, който се оказва все по-тесен и уютно малък като се заговори на български!
Междувременно загорчетата, пристигнали в Париж, имаха възможност да изнесат прекрасния си концерт пред френски начални училища, което също беше частица от големия пъзел на проявите ни, за да покажем какво могат нашите деца, за самочувствие и срещи, срещи, срещи…
В този празничен наниз включихме и една по-сериозна скоба: Кръглата маса с горепосочените участници на тема „Български език за всяко българско дете” в Посолството на България в Париж. Един полуден, посветен изцяло на това какво да променим в работата си, държавни институции и граждански сдружения, за да привлечем български семейства към идеята, че децата не бива да растат без езика на мама и/или татко. Опитахме се да избистрим идеи в три области: педагогическа, информационна и регулаторна. Надявам се заключенията, обобщените искания и идеи да послужат при изготвянето на новото постановление на МС, което трябва да замести ПМС 334 от 2011 г.
Ако продължа хронологично, трябва да отбележа тук водещото ни събитие: поздравителният, благотворителен юбилеен концерт в парижката концертна зала „Корто”, където събрахме над 350 души публика пред истинска броеница от парченца българска култура! Но какви само парченца! От химна и песента на Силви Вартан „Марица”, изпълнени от френски млади музиканти, познаващи България заради двама от техните членове – наши ученици, през българки – оперна певица и пианистка от Парижка опера, които ни впечатлиха с изпълнения от световния и българския класически репертоар, талантливи млади музикантки, които ни свириха Владигеров, успешни млади актьори, французи и българин, които ни изиграха Ст. Стратиев на френски – откъс от пиеса, минала с успех в Париж и Авиньон, който развесели публиката… Всичко това подгря публиката за изпълненията на герганчетата, на групичка от наши деца и накрая – на загорчетата, които взривиха залата!
Разкажете ни нещо повече за прекрасните изпълнения на ансамбъл „Загорче” и на Българския детски хор и училище „Гергана”?
Усмивки, искрящи очи, хъс, щастие, при това заразни и то силно заразни! Само можехме да съжаляваме, че нямаше как концертът ни да стане тричасов, за да видим и чуем целите им представления, а не само подбраните откъси. Но дори и така, тези деца ни предадоха вируса на творческото щастие! И ни обединиха всички в едно туптящо сърце с дъх на България! Мисля, че целта беше постигната и надмината, защото трудно се разделихме! След малката почерпка след концерта всички си тръгнахме с повдигнато не само настроение, но и самочувствие, както и желание още и още да се срещаме и да творим заедно, както и разбирането, че творчеството – литература, музика, игра – е онова, което ни обединява и заради което всички усилия да приобщим децата си към българската култура си заслужават! С този концерт обаче проявите не свършиха.
Гостите дойдоха на следващия ден в училище, на Открити уроци, които се обсъдиха колегиално и приятелски. Всъщност Кръглата маса продължи неформално и отново позволи задълбочаване на контактите, нови идеи и пак срещи, срещи, срещи…
Заедно отидохме с учениците от гимназиалния курс на гроба на Мина – музата на Яворов, където се проведе литературно четене на негови творби под ръководството на наша преподавателка по литература. Въпреки дъжда, нито ние, нито гостите се отказаха от това вълнуващо събитие! И никой не съжали – ние знаем, защото го правим всяка година, но гостите ни бяха впечатлени от атмосферата на този „изнесен урок”, от видимото вълнение на учениците… и, отново, от постигането на целта – българския език за културно обогатяване, за човешко извисяване и създаване на духовни срещи…
Междувременно загорчетата направиха един тур на Париж с наша майка, професионална екскурзоводка, което също беше част от културния обмен.
И накрая приключихме с истински празник, фиеста, парти, купон… (всеки го нарича според собствения си свят, култура и език!) Там всички се отпуснахме, вдигнахме наздравици и хапнахме, играхме хора, танцувахме рок (да, бъдещата нюйоркска композиторка танцува луд рок с фолклорния танцьор от Стара Загора, под аплодисментите на деца и възрастни от няколко националности, всички събрани от българското училище!)
С това приключиха юбилейните ни събития, но се отвориха толкова много приятелства, толкова много нови творчески възможности, толкова много общуване, отключени от българския език.
Какви са отзивите след юбилея?
Ето няколко цитата:
• „Искрени поздравления за грандиозната организация, зад която стоят много всеотдайни родители, учители, ученици, почитатели, приятели, хора, спечелени за делото. Зад всичко, което видяхме, прозира огромен, ежедневен труд, невероятните усилия на една общност в сърцето на Европа, която не само се труди, но умее да създава и празник, и радост. Благодаря Ви!” – Светла Кьосева, Будапеща
• „Благодаря на училището от Будапеща, за удоволствието, което получиха децата на “Гергана” на тяхното куклено шоу сутринта на 11 ноември. Всички наши родители и деца бяха щастливи.” – Нели Хаджийска, Ню-Йорк
• „Тези деца (герганчетата) прелетяха от другия континент с всички професионалисти, които имат участие във връзката и обичта им към България, с диригента си, с родителите си, изцяло на свои разноски, за да ни доставят удоволствие. И не, не беше просто емоцията, тя ме караше да грея, и, не, нямаше нищо носталгично. Имаше такова раздаване, което те задавя в сълзи от благодарност и от възхищение, че се случват и такива чудеса. Едни абсолютно уникални два часа с това, което виждах и чувах и с това, което се изрисува в мислите ми. Безкрайно благодаря!! Донесохте ми щастие и вяра!! Макар и така лично написано, ви благодаря от все сърце и от името на училище “Кирил и Методий”.” – родител от Париж
• „Лично от мое име и от името на УС на АБУЧ искам да ви благодаря за гостоприемството и отличната организация на Кръглата маса в Париж и юбилейната програма на вашето училище. Беше чудесно и много вълнуващо. Децата бяха прекрасни. Висок професионализъм от всички! Искам специално да спомена посещението на гроба на Мина и рецитала, който учениците от 9 – 11 клас изнесоха на него. Студ, дъжд, тишина, самота и малка група млади хора, струпани около гроба на младата българка, поднасят цветя и изричат като молитва на български свещени слова за любовта, пред която смъртта не може да победи! Сълзите се смесват с дъжда и проникват дълбоко в сърцето … Ще го нося като скъп спомен от посещението си в Париж!” – д-р Ирина Ботева-Владикова, председател на АБУЧ, Виена
• „От името на посланик Чолаков Ви благодаря за организацията и за незабравимите моменти по време на юбилейния концерт на училището в зала „Корто”. Посланик Чолаков благодари за хубавата вечер, прекарана във вдъхновен устрем и ентусиазъм. Аз също благодаря за възможността да присъствам на празничната програма на училището на 10 ноември и да съпреживея заедно с Вас моментите на радост, успех и съпричастност. Още веднъж – честит десети рожден ден на училището. Пожелавам от името на посланик Чолаков и от мое име много успехи, професионално удовлетворение и още десетки поколения деца, говорещи и пишещи и на български език.” – Деметра Дулева, Посолство на Република България в Париж
Следва продължение.
Ваня Велкова
За в. „България Сега”, Берлин
Снимките са предоставени от г-жа Камелия Конакчиева-Трибулен и се публикуват с нейното съгласие.